2009 - добра година за виното

Малин Решовски

- Как преценявате тази година - ще има ли хубаво грозде за консумация и за вино?
- 2009 година е една добра лозарска година. Нямахме някакви сериозни повреди от ниски зимни температури. Падна хубав сняг през  февруари. Обикновено август е бил един от най-сухите месеци - надяваме се тази валежна обстановка да е само временна, а по-нататък условията отново да бъдат благоприятни за узряването на гроздето и да получим добра продукция.
- При добри условия в следващите седмици какви добиви прогнозирате?
- Очакваме при винените сортове от 500 до към 900 кг от декар, при десертните - над 1000 до 1500 килограма. Започна узряването на ранните сортове. Вече изнесохме директно на пазара от сортовете "Супер ран Болгар" и "Плевен" по 1.50 лв/кг. Мисля, че това е добра, приемлива цена.
- А какво е състоянието на десертното гроздопроизводство в момента у нас? 
- За съжаление през последните години в България непрекъснато намаляват площите с лозови насаждения с десертни сортове. В момента те са около 20 000 дка. Това представлява около 3,4 процента от общите площи лозови насаждения у нас. Производството при тези малки площи е също много малко като количество. По статистически данни през последните години произвеждаме около 13 000 тона десертно грозде.
- Достатъчно ли е това грозде за консуматорите в България?
- Не е достатъчно. Страната ни прави внос на десертно грозде и това е най-жалкото, защото в миналото сме били силни производители на десертно грозде, правили сме износ и дори сме заемали първи позиции не само в Европа, но и в света. 1938-ма  и 1965-та са били годините, когато сме били на първо място по износ на десертно грозде, като през 1965 г. са изнесени  около 300 000 тона. Това означава, че тогава в България е имало предостатъчно за консумация и презадоволяване на вътрешния пазар.
През този години консумацията на глава от населението е била около 34 килограма. За сравнение: сега е около 3 килограма, и то предимно вносно грозде. Така, че положението при десертното гроздопроизводство на този етап е катастрофално от гледна точка на позициите, които е заемала страната ни в миналото, на природните й дадености, благоприятни почвени и климатични условия за отглеждане на лозя с десертни сортове, много добрата реализация  на своята продукция на световния пазар с превъзходните качества на сорта "Болгар", ненадминати и до ден днешен. Не случайно този сорт е наричан  цар на десертното грозде. У нас има чудесни условия за развитие на десертното гроздопроизводство. Ситуацията в момента обаче показва, че сме в сериозен застой.
- А кой е пътят за по-доброто бъдещето на този сектор?
- Не случайно бе разработена програма за насърчаване на десертното грозде от Министерството на земеделието и горите и Селскостопанската академия с екип от учени и участието на нашия институт. Тя има за цел да определи рамката и да насърчи развитието на десертното гроздопроизводство за периода до 2019 г. Нашият институт също разработи по-конкретна програма за развитието на лозарството и винарството, която касае десертното и виненото гроздопроизводство до 2013 г. Тя може да послужи на новото правителство да планира работата си в този сектор за неговото наистина успешно развитие. Лозарството и винарството са стратегически важни за България подотрасли на българското земеделие.
България е била известна предимно с виното си, с десертното си грозде и с киселото мляко - важни и ценни селскостопански продукти както някога, така и в днешно време.
Надежда за добра перспектива за развитие на десертното гроздопроизводство дават тенденциите в световния пазар.
Повишаването на стандарта на живот в света, насоките за здравословен начин на хранене, все повече засилват консумацията на плодове и зеленчуци, в т.ч. на десертно грозде. В момента Азия е най-големия производител на десертно грозде - около 55 на сто, и най-голям консуматор. На второ място като производител е Европа, но тя като консуматор се нуждае от внос на десертно грозде. Това показва, че имаме голям шанс за експорт на десертно грозде. България, ако успее да възстанови позициите, които е заемала някога, това би било голям плюс за имиджа на страната ни като добър селскостопански производител.
- А каква е ситуацията с виненото гроздопроизводство?
- Като член на ЕС сме подчинени на правилата в общността и на общата селскостопанска политика на ЕС, за разлика от десертното гроздопроизводство, където нямаме ограничения. Поставени сме в рамка - България има правото на 155 800 хектара винени лозови насаждения. В момента имаме около 120 000. От тях малко над 90 000 са в много добро състояние, а около 23 000 хектара са неподдържани. Чрез програмата САПАРД и осигурените възможности за инвестиране в този сектор започна създаване на нови лозови насаждения. За съжаление с по-голяма скорост като че ли вървеше обратният процес. Според мен се допусна голяма грешка с раздробяването на големите лозови масиви, имайки предвид, че лозата е многогодишна култура. В резултат на възстановяване на собствеността те попаднаха в ръцете на хора, които нямаха културата за отглеждането им, и като резултат настъпи влошаване на агротехническото им състояние. Някои от тях загинаха. Независимо от това има процес на създаване на нови насаждения. В ЕС тенденцията на общата селскостопанска политика върви към ограничаване на лозовите насаждения от винените сортове. Най-вече се държи на качеството на продукцията, както на гроздето, така и на виното, а площите се ограничават. Дори в световен мащаб тенденцията е на намаляване на площите с винените сортове - 2007 г. са намалели с около 10 процента. Значително повече са намалели в Европа - с 17 процента. В същото време се увеличават насажденията в Чили, ЮАР, Нова Зеландия, Австралия. Тези страни от т.н. нов свят се явяват най-сериозните конкуренти на международния пазар и Европа трябва да се съобразява с това.  За да бъдем конкурентноспособни на глобализирания пазар на гроздето и виното, нашата цел е подобряване качеството на продукцията.
- Какво ще посъветвате бъдещи производители лозари по отношение избора на сортове?
- България има силна селекционна дейност при десертните сортове. Създадени са отлични сортове както ранни, така и късни десертни сортове, подходящи за нашите почвено-климатични условия т.е. те са най-добре адаптирани и ще проявят най-пълно своя биологичен потенциал.
Ние препоръчваме на производителите нашата българска селекция за десертни сортове. За винените е по-деликатно. Хората с финансови възможности сами избират сортовете, вероятно на базата на техни маркетингови проучвания, но бих искала да отбележа, че България може да има своя автентичен образ на международния пазар с нашите - местни, сортове - например "Гъмза", "Мавруд", "Широката мелнишка лоза", "Димят", "Памид". Тяхната технология на отглеждане е по-трудна и може би това е едно от обстоятелствата да се избягват, но би трябвало да се акцентира повече на качеството на виното и възможността за реализация на външните пазари.
Според мен трябва да обърнем сериозно внимание на нашите стари сортове и да видим какво може да се подобри в технологията на отглеждане. Трудно България би била конкурентноспособна с вина от сортове, които са производство на Франция и други традиционни страни. Трябва да търси това, което е отличаващото, различното, в сравнение с останалите европейски държави и страните от новия свят. Защото вече първото изискване е конкурентноспособност и тогава ще имаме развитие напред.  Мисля, че хората с финансови възможности трябва да се съобразят с това - да отделят повече внимание на нашите стари местни сортове. Аз съм удовлетворена, че някои винари вече създават винарски изби и лозови насаждения от сортове като "Гъмза", "Мавруд", които показват, че ще се реализират в бъдеще на пазара. Сортът "Рубин" не е стар местен сорт, а селекциониран  в Института по лозарство и винарство - Плевен. Той е добил популярност през последните години и е нещо по-различно от наложилите се сортове като "Каберне совиньон", "Мерло" и може да придава автентичен вид на българските вина.
- Вашият институт притежава ценно наследство - най-старата изба на Балканския полуостров, съхранявате най-старото българско вино. Разкажете повече за това?
- В нашата изба пазим бутилки с вино от 1892 г., затова имаме идея да възстановим съществуващия някога музей на лозата и виното. В него да покажем, че България е била традиционен и силен производител на десертно грозде и качествени вина. Това е логично. В Плевен е създадено и първото българско училище по лозарство и винарство. През 1902 г. тук е поставено началото на  нашия институт с цел спасяване на лозарството. Френски учен проф. Пиер Виала е бил поканен от тогавашното министерство на земеделието да помогне със своя опит и той е избрал Плевен за място, където да се приложи науката в лозарството и винарството. Първият управител на държавната контролна опитна станция в града също е бил французин. Това означава, че още тогава - преди век, България е била  част от европейската научна общност, защото французите са подпомогнали развитието на българската лозарска наука.