2011- по-добре ще живеят повече българи?

Интервю с Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch

Как се представя икономиката на България от началото на годината?
От началото на годината, а в по-голяма степен – от пролетта, икономиката вече е различна. Директният ефект от шока на глобалната финансова криза вече е изживян. Голямото „свиване” на бизнес активността вече е в миналото. Европа, макар с проблемите на фалирали страни като Гърция (и Испания и Португалия), леко започва да расте. Сега нямаме ситуация, която трябва да наричаме криза, освен в определени сегменти, в част от бизнеса. Оттук нататък трябва да се гледа дали и какво възстановяване ще регистрираме, защото може да се стигне до стагнация дълги години, т.е. да стъпим на дъното, да не падаме повече, но да продължаваме да стоим на това ниво.

Излизаме ли от кризата вече?
Всъщност част от икономиката излиза вече от кризата. Трябва да ясно, че кризата е всъщност проявление на някакви проблеми в структурата на икономиката. За да се преодолее една такава голяма криза, икономиката - бизнесът и работещите -  трябва да се променят, да се адаптират към новите условия. Процесът представлява свиване на сектори, които са били твърде големи или раздути, намаляване на тяхната активност - на инвестициите и на заетите хора - и насочване на тези ресурси евентуално към такива дейности, които към момента намират пазар и реализация. Въпросът е дали печелившите сектори могат да компенсират свиването в останалите. Според мен още не, но вече сме на път това да се случи.

Бюджетният дефицит ли е най-големият проблем на България?
Бюджетният дефицит е индикатор, които показва дали правителството на една страна може да бъде стабилно по отношение на финансите си. В нито един краткосрочен момент бюджетният дефицит не създава директна заплаха, но той е индикатор, който показва, че правителства, които са харчили повече, отколкото са успявали да събират от данъци, са стигали до проблем. Ако една страна не може да постигне баланс в това отношение, я чака или фалит, или рязко вдигане на данъците, или някакви други катаклизми, включително политически риск, социални вълнения, бунтове, стачки и т.н. Това никой не иска да се случва, нито един бизнес не желае да работи в такава среда, както и нито един работещ не се чувства добре и спокоен в такава ситуация. Затова и еврозоната е създала критерии за този показател.

Преките чуждестранни инвестиции се свиват с близо 80% през първото полугодие. Как да привлечем отново инвеститорите?
Има два основни фактора. Единият е в самия бизнес – българските предприемачи очевидно трябва да покажат, че имат нови идеи за разрастване, различни от тези, които са имали преди пет години. Това, че преди пет години те са успявали да привлекат чужд капитал и изобщо българската икономика е привличала инвестиции в определени сектори, производства, имоти т.н., не означава, че това ще продължи да се случва по същия начин. Необходимо е да се развиват иновациите, креативността, предприемачеството. Чуждите инвеститори няма да дойдат съвсем на зелена поляна, сред нищото. Разбира се, има и изключения, но масово те идват там, където виждат, че нещо се случва, че вече има някакви разкрити конкурентни предимства. Те просто искат да се качат на вълната на успеха. Вторият фактор е свързан с политиката на правителството. Споменахме за бюджетния дефицит – стабилността на публичните финанси е решаваща, защото в крайна сметка, ако политическият риск се повиши много, това означава вдигане на лихвите по кредитите, никакъв банков капитал, стагниране на финансовата система, високи данъци в бъдеще. Това са неща, които притесняват всеки инвеститор. Трябва да е ясно, че за инвеститорите е важно не само какво е текущото ниво на данъците, но и какво е очакването за бъдещото. Една страна с проблеми с дълга и дефицита и с влошаващи се показатели очевидно предизвиква усещането, че има много сериозен риск данъците да не могат да бъдат удържани и да станем свидетели на резки увеличения. Например влизането ни в еврозоната можеше да вдъхне стабилност и доверие в българската икономика.

Какъв е шансът в най-скоро време да влезем в еврозоната?
Във всеки един момент има шанс, просто трябва да се свършат няколко неща. Едното от тях е да се начертае много ясен път за това какво ще се прави с бюджета и с бюджетния дефицит и как ще се справи правителството с вече очевидно натрупания проблем и второ желание да кандидатстваме. Правителството и управляващото мнозинство вероятно са наясно, че влезем ли в процедура за членство в еврозоната, много по-стриктно ще бъдат следени какво и как харчи, как отчита статистиката и т.н. И това вероятно създава политически проблеми. Разбира се, това се спекулации за причините, но при всички случаи трябва желание – трябва да се подаде молба и тя да е подкрепена с много ясен ангажимент какво правим. През 2009 нарушихме изискването за бюджетен дефицит от 3%. И през тази година ще го нарушим, но какво тогава ще правим по-нататък. Естония също беше в много тежко положение през 2008 и началото на 2009. Тя имаше огромен дефицит, но управляващите обещаха да покрият критериите за влизане в еврозоната и заложиха програма. Започнаха да изпълняват плана си и това автоматично повиши доверието към страната. В България можем да допуснем, че има сценарии, при които правителството ще предприеме съответните действия с бюджет 2011. Но това изисква воля, защото влизането в еврозоната не е нещо, което ще ни случи неминуемо. Не е така – може и 20 години да не ни се случи, ако няма съответно активни действия от страна на българското правителство.

Износът расте. Това ли ще спаси България от задълбочаване на кризата и какви са очакванията до края на 2010?
Според мен само ръстът на износа не е достатъчен. Освен него са необходими и нови инвестиции. Тук идва моментът икономистите да разсейват митове. В последните години се заговори как в България било свръхинвестирано, залети сме били от инвестиции и вече нямало в какво да се инвестира. Истината е, че в България годишната инвестиция на човек от населението в евро е между 5 и 7 пъти по-малко от най-развитите страни в Европейския съюз. Така, че този мит, че няма в какво да се инвестира и че вече всичко е изчерпано докрай, просто не е верен. Може много дълъг период от време в страна, която е изоставаща като България и по отношение на технологиите и като капитал, и като знание, да се инвестира така, че да станем богата държава.

Кои сектори се представят най-добре към момента?

Това са експортно ориентирани индустриални предприятия, които произвеждат суровини, материали, машини, оборудване и изнасят за Европейския съюз, Русия, Китай и съседните балкански страни. Мисля, че и сектор като туризма не се представя чак толкова зле, въпреки черногледството и многото оплаквания. Дори тази година има ръст на броя на туристите, приходите вероятно ще са на нивото от миналата година или малко по-високи. Зимният сезон също беше изключително добър като приходи.

А кои сектори се справят най-трудно в кризисната ситуация?
Ще има най-вероятно допълнително свиване в сектора на финансовите услуги, защото той надскочи потенциала си за развитие на база потребителски и ипотечни кредити. Строителството в определени сегменти също ще претърпи свиване. Сектори, които са свързани с търговия с луксозни стоки или стоки за по-дълготрайна употреба, също ще пострадат. Това е така, защото след всяка такава криза  хората са доста по-предпазливи и избягват да правят големи покупки, особено ако нямат пари и трябва да задлъжнеят. Те помнят какво е да си задлъжнял и да останеш без работа, за да почнат пак да купуват коли, телевизори, домакинско обзавеждане и т.н.

Може ли да се очаква в този смисъл консолидация в банковата сфера или отдръпване на някои чужди банки от България?
Възможно е, но според мен на този етап виждаме по-скоро изчакване. Няма поне засега някакви видими индикации, че това ще се случи. Като че ли банковият сектор е по-скоро застинал - има определено ниво лоши и трудно събираеми кредити, но няма натиск бързо да се разрешава този проблем. Очевидно някои от големите банки са по-скоро склонни да изчакат, да преглътнат, че част от ресурса им е инвестиран в мъртви или замразени проекти, но да не форсират нещата.

Какви са тенденциите при лихвите по кредитите, по депозитите?
 Банковата система се вижда вече, че не страда от ликвидни затруднения. По-скоро проблемът е липсата на желание за поемане на кредитен риск, особено на дългосрочно инвестиционно кредитиране. Така че банките на практика са в ситуация, близка до тази на чуждестранни инвеститори, които се чудят дали да инвестират или не в България. В страни като България не можем да очакваме банковата система в такава ситуация да бъде двигател или първичната сила за растеж. По-скоро трябва първо бизнесът да започне да печели, да се стабилизира, да си оправи дълговете. Необходимо е и да има нов поток от чужди инвестиции, които да разширяват бизнеса тук и едва тогава банките ще се почувстват комфортно да дават повече кредити. Това е според мен картинката към момента. А връщайки се към темата за лихвите, понеже вече ликвидната ситуация не е тежка, както беше в края на 2008 – началото на 2009, то очевидно лихвите по депозитите ще падат. Лихвите по кредитите обаче няма нито да се понижават, нито да се вдигат, но ще бъде много трудно да получиш банков заем.

Прекалено оптимистична ли е прогнозата на правителството за ръст на БВП от 3.6% за следващата година?
Според мен е оптимистична. Не че не може да се случи, но просто трябва да се предприемат някакви конкретни действия. Липсата на яснота какво да се прави с публичния сектор, с реформите в здравеопазването, в МВР вреди на инвестиционния имидж на страната. Ако инвестициите спрат или останат на ниско ниво, не вярвам само чрез износа да може да се постигне бърз растеж.

През следващата една година инфлация или дефлация ще има в България?
Големият проблем е какво ще правят централните банки в САЩ и ЕС. Ако те продължат с експанзивната монетарна политика, ще продължим да виждаме поскъпване на храни, на петрол, на суровини, на метали, което ще оказва натиск и върху България по някакъв начин. Ако обаче стигнем до някакво по-сериозно затягане, то тогава е възможно да имаме дефлационен сценарий.

В ЕС също не можем да видим трайни тенденции на възстановяване, а еврото е на изключително ниски нива спрямо долара. Какви тенденции се очертават в тази сфера?
Силата на долара е абсолютно временно явление. Съвсем скоро ще видим, че това, което прави Федералният резерв, ще има пагубен ефект върху стойността на американския долар в дългосрочен план. Европа има уникалния шанс за първи път от много години на стратегическо предимство пред Съединените щати, защото гръцката криза стресна част от европейските правителства и те видяха, че живот безкрайно на кредит няма как да носи сигурност. В крайна сметка, първо, трябва да има стабилност на публичните финанси, второ - в банковия сектор, и трето, трябва да има растеж, базиран на производство, на експорт, а не на лесни кредити и консумация. В момента в САЩ по-скоро продължава да залагат на вярата, че потреблението ще ги спаси. Но това е безсмислено, защото потреблението в САЩ е възможно само на кредит, което означава, че за да потребяваш повече, трябва да задлъжняваш повече и така влизаш в порочен затворен кръг, защото ще дойде един момент, в който няма да искат да ти дават повече кредити. Между другото два поредни месеца вече Китайската народна банка намалява резервите си в американски държавни ценни книжа. Ако този процес се задълбочи, Америка ще бъде изправена пред много по-сериозен проблем, подобен на гръцкия и за съжаление като че ли ще бъдат изненадани, защото доминиращото мнение там е, че няма алтернатива на сегашната политика.

Това означава ли, че е въпрос на месеци еврото да започне да поскъпва?
Това е много трудна прогноза. Ако се замислим за стойността на имотите или други активи, ще видим много големи флуктоации. Няколко години се натрупва напрежение на пазара и то избива в рамките на седмици и месеци. Аз не се наемам да дам краткосрочна прогноза за еврото, но при всички случаи Европа е в стратегическа позиция, защото като че ли осъзнава проблема и е на път да започне да взема мерки, за да стабилизира финансите си, а също така и да спре помпането с ликвидност от страна на Централната банка. Трябва да се върне старото разбиране, че централните банки са по-скоро кредитор от последна инстанция, т.е в някакъв временен период могат да осигурят ликвидност при определени ситуации, а не институции, които просто печатат пари, за да създават изкуствено усещане за благосъстояние.

Кога България ще се върне към икономически растеж?
Ако гледаме чисто технически, дори още през третото тримесечие на тази година можем да видим ръст от малко над 0%. Но според мен за българските граждани няма особено значение, освен психологически дали ще сме с половин процент на горе или на долу.  Ако България иска да догонва богатите европейски държави, трябва да има много бърз икономически растеж с по няколко процента – 4-5-6 и нагоре.

Как рефлектира според Вас икономическата кризата на недвижимите имоти?
Недвижимите имоти не са хомогенна стока, колкото и всички да правим индекси за средни цени. И в момента добрите имоти не са особено евтини. Просто или са много скъпи и не могат да намерят платежоспособно търсене, или въобще ги няма на пазара. Продавачите са решили, че ще изчакат по-добри времена. Не е лесно в момента да купиш евтин хубав имот, а в определени сегменти на пазара има огромен спад и типичен пример са ваканционните имоти. Там съм по-скоро песимист в краткосрочен план, защото потенциалът, базиран на очакване за бърза препродажба, бързо се изчерпа. Ваканционните имоти ще имат стойност, базирана на това дали локацията е привлекателна. Ако туристическата индустрия се развива добре, ако инфраструктура се подобри в курортите или градовете, където има такива имоти, то тогава в дългосрочен план тези обекти ще имат по-голяма възвръщаемост. Пазарът ще се отпуши, ако се върне ентусиазмът, но не по този истеричен начин, който беше 2006-2007.

В следващите месеци безработицата ще продължи ли да се задържа около 10%?
Аз мисля, че когато говорим за пазара на труда, по-важният индикатор е заетостта, т.е активните хора, които наистина работят. В България има много съществен проблем в това отношение. Има твърде много хора, които или нищо не правят, или учат прекалено дълго, без паралелно с това да работят, или са с увреждания или са се възползвали от възможностите за ранно пенсиониране. Въпросът е как да създадем възможност максимално голям брой хора да са на трудовия пазар, да са активни, да произвеждат, да получават доход и да забогатяват. Дори когато имахме много ниска безработица в края на 2008, дори тогава коефициентът на заетост беше с около 10 пункта под нивата в страни като Холандия. Ако бяхме достигнали същия коефициент на заетост като в Холандия в най-добрите години по отношение на безработицата,  трябваше да имаме още поне 500 хил. нови работни места. Така че ето къде е големият потенциал.

Трябва ли да се премахне плоският данък?
Дори някой да не харесва плоския данък, не мисля, че отмяната му ще помогне на бюджета. Опитът показва, че всъщност плоският данък събира повече приходи за бюджета. Така че бюджетни проблеми с премахване на плоския данък едва ли могат да се разрешат, да не говорим, че той, както корпоративният и подоходният, заема много малка част от приходите в бюджета. Ако искаме примерно да борим дефицита с увеличаване на данък общ доход, трябва от 10% да го направим 40%. Представете си обаче тогава какво ще се случи с българска икономика и с българските граждани. Така че не е там разковничето. Трябва да намаляваме дефицита и въобще да подобрим стабилността на публичните финанси с други методи. Това е събираемостта на данъците и намаляването на разходите. Правителството трябва да хване бика за рогата и да се занимава с разходите. Може да е неприятна работа, да има лобита, които са против, но ако управляващите не искат да доведат страната до крах, това трябва да се свърши.

Как си представяте икономиката на България след една година?
С малко повече нови проекти. Ако правителството не влоши нещата целенасочено с грешни политики, през 2011 по-голямата част от хората ще живеят по-добре. Аз съм положително настроен, защото има няколко фактора, които са благоприятни за България като цяло. По скоро се притеснявам за икономическата политика на правителството и с тази несигурност, която се създава, с постоянната смяна на основните послания и действия най-вече в областта на данъците, бюджета, реформите в публичния сектор. Като цяло,  през следващата година ще имаме по-ниска безработица, увеличаване на износа, малък ръст на инвестициите, раздвижване във финансовия сектор – част от проблемните вземания ще излязат на пазара, ще се ликвидират или ще сменят собствениците си, а някои от фирмите, които са фалирали, ще бъдат погълнати от жизнеспособни предприятия.

Източник: Human Capital