2015 – най-силната за пазара на труда

Десислава Николова, ИПИ

Преди дни НСИ публикува обобщените си годишни данни за 2015 г. от наблюдението на работната сила, които показват, че миналата година е била най-силната за пазара на труда от началото на кризата. Броят на заетите се е увеличил с 50 500 през миналата година спрямо ръст с 46 500 през 2014 г., а коефициентът на заетост се е покачил с 1,1 процентни пункта до 49,1% (за населението на 15 и повече години). Коефициентът на заетост вече изпреварва стойността си от 2007 г. и ако този темп на създаване на нови работни места продължи и през 2016-2017 г., има голяма вероятност тази или следващата година да достигне най-високото си ниво въобще (50,8% през 2008 г.).

Това, което е притеснително, е, че има няколко групи, които не участват в създаването на новата заетост:

1/ хората с основно образование – коефициентът на заетост в тази група се запазва непроменен спрямо 2014 (20,8%), а броят на заетите дори намалява;

2/ хората с начално и по-ниско образование – коефициентът и тук остава без промяна от 2014 (11,4%), а работните места се свиват;

3/ младежите на 15-24 г. – при тях заетите намаляват с 9 500 спрямо 2014 г., а коефициентът  на заетост се смъква до 20,3% през 2015 г. спрямо 20,7% предходната година.

Паралелно с увеличената заетост в икономиката през 2015 г. се наблюдават други два положителни процеса – намаление както на безработицата, така и на икономическата неактивност.

При безработицата се отчита спад на броя на безработните със 79 400 през 2015 г. – най-големият до момента (откакто започва да се съставя статистиката за работната сила през  2003 г.). Макар и основната причина за спада на безработицата да е новата заетост, част от обяснението се крие и в демографските процеси, т.е. в ежегодния спад на населението[1].

Коефициентът на безработица също бележи рекорден спад миналата година, с 2,3 процентни пункта. Коефициентът на безработица намалява във всички групи по възраст и образование с изключение на тези с начално и по-ниско образование, където се покачва до 43,1% (спрямо 42.7% през 2014 г.), въпреки че броят на безработните леко се свива дори и в тази група.

Това, което трябва да се отбележи като изключително положителна динамика в данните, е, че намаляват както краткосрочно, така и дългосрочно безработните. Разбира се, тук не знаем до каква степен намалението е заради демографските процеси или заради намирането на работа във всяка група, но е факт, че спадът на безработните е равномерно разпределен между краткосрочно и дългосрочно безработните. Все пак, безработните с престой извън заетост над 2 години, макар и да намаляват с близо 20 000 миналата година, остават най-многобройната група в редиците на безработните – около 40% от всички безработни са именно такива дългосрочно незаети, като техният дял дори се покачва спрямо 2014 г. (когато са били 38% от всички).

Както беше отбелязано по-горе, друга положителна тенденция през 2015 г. е, че икономически неактивните (тези, които нито работят, нито търсят активно работа) също намаляват  – с 15 900 души, като броят на обезкуражените намалява с 19 200 за годината. Прави впечатление, че намалението на неактивните е дошло именно от тези, които желаят да работят, но по някаква причина не търсят активно работа  (най-често – обезкураженост, т.е. липса на вяра, че могат да си намерят работа). Реално точно тази част от неактивните - желаещите да работят, заедно с безработните, показват неизползвания ресурс на трудовия пазар. За 2015 г. техният сбор през 2015 г. е около 561 000 души.

Към момента изглежда, че положителните тенденции на пазара на труда ще продължат и през 2016 г., тъй като този пазар следва с известно закъснение тенденциите в производството. А съвкупното производство миналата година изненада с доста по-висок ръст от очакваното, като БВП реално се увеличи с 3% спрямо очаквания за не повече от 2% в началото на годината.

Отворените данни за свободните работни места на Агенцията по заетостта също показват, че оживлението на пазара на труда продължава и в началото на 2016 г. Към 17 март 2016 г. свободни са 15 313 работни места, като техният брой показва продължаващо нарастване спрямо данните за февруари (15 152) и януари (11 291). Претеглена към броя на свободните работни места по различните обяви, средната брутна заплата за свободните работни места в страната на база 8-часов работен ден е 599 лв. при 536 лв. през август 2015 г. Т.е. видно е, че и тенденцията на чувствително покачване на заплащането, която наблюдавахме през 2015 г., продължава и през 2016 г., включително и заради поредното вдигане на минималната заплата от началото на 2016 г. (с 40 лева до 420 лв.).

Големият въпрос, от който ще зависи продължаващото подобрение на пазара на труда, е каква част от тези над половин милион души, които са неизползваният ресурс в икономиката, имат търсените от работодателите качества, умения и образование, т.е. доколко те са „продаваеми” на трудовия пазар. Всяко бъдещо повишение на заетостта или намаление на безработицата и неактивността ще зависят именно от отговора на този въпрос.

-------------------------------------------------------------------

[1] Все още няма данни за населението през 2015 г., но според прогнозата на НСИ, спадът на населението през 2015 г. се очаква да достигне около 34 000. Вероятно намалението на населението през 2015 г. е било и по-голямо, ако се съпоставят данните за заетите и безработните с тези за икономическите неактивните. Докато нетната промяна в работната сила (която се състои от сбора на заетите и безработните) е спад с 28 900 за миналата година, останалата част от населението - икономически неактивните, намаляват с около 15 900. Т.е. от данните за наблюдението на работната сила излиза, че населението миналата година се е свило с 44 800 души. Разбира се, статистиката за работната сила е извадково проучване, което означава че трябва да се отчита съответната грешка, когато се прилага за цялата съвкупност (т.е. населението като цяло).