2016 - рекордна за родните зеленчуци

Производството на трите основни вида зеленчуци в България през 2016 г. – домати, пипер, краставици, достигна осезаем за последните години ръст (най-вече при доматите). Производство от 141 хил.т. не е имало от 2006 г. При пипера и краставиците производството също е високо. Има известно оживление в производството на зеленчуци, чието продължение зависи доколко производството ще се интегрира с пазара и търговските канали. Без постигане на по-висока сигурност за реализация на зеленчуковата продукция, производството ще продължи да бъде около тези ниски нива. Сред основните проблеми на българските зеленчукопроизводители са и малките им размери и съответно сравнително малките произвеждани количества, което затруднява пазарната реализация. Родните производители са и в силна конкуренция с вносната продукция. В следващите години се очаква производството на домати, пипер и краставици да расте много плавно, като увеличението за периода 2018-2022 години, в сравнение с предходния 2013-2017 г ще бъде, около 12% при доматите, 10% при пипера и 14% при краставиците. Основание за това предвиждане за ръст в производството дава постепенното оттласкване от дъното при производството след 2013 година, особено при доматите и краставиците. При пипера ситуацията е по-сложна заради нарасналата ценова конкуренция на пипер от Турция, общите затруднения с намирането на площи за това производство с необходимата поливна инфраструктура и пазарните рискове, свързани с реализацията продукцията. Трябва да се отбележи, че предвижданията за увеличение на производството на разглежданите зеленчуци се свързва основно с ръст на оранжерийното производство, което е много по-атрактивно от гледна точка на високите добиви, добри цени в определени сезони и по-малък риск от природни бедствия (засушавания, проливни валежи, градушки и т.н). Именно минималните площи с пипер, отглеждан в оранжерии, е причина за липсата на по- значима перспектива за увеличаване на това производство.

Средни добиви

Една от големите слабости на българското полско зеленчукопроизводство са ниските добиви, които правят това производство недостатъчно конкурентоспособно. Добивите при домати в България за периода 2005- 2016 година са около 2,4 т./дка, което е около 2,3 пъти по-малко отколкото в страни, като Италия, Испания и Гърция, за площи на открито. В САЩ през този период добивите от домати на открито са около 7,5 т./дка, което потвърждава слабостите в развитието на нашето зеленчукопроизводство. В Турция, добивите при пипера на открити площи са около 2 т./ха, докато у нас е на нива от 1,5 т./ха за периода 2005-2016 г. При пипера, средните добиви през 90-те години на миналия век са много подобни на тези в момента, около 1,3-1,5 т./дка, като подобни са нещата и при доматите и полските краставици, което показва, че тези производства се намират в реална криза без почти никакво развитие през всичките тези години на преход и членство в ЕС. Причините за това са най-вече в производствената структура на това производство, което продължава да се прави най-вече от дребни производители, които не притежават ресурси и възможности да оттласнат продуктивността и производството на по-

високи равнища. Един от най-големите рискове пред полското производство на зеленчуци е вариацията на добивите. За периода 2005-2016 година, вариацията на добивите достига средно около 25% при краставиците и корнишоните около 15% при доматите и около 10% при пипера. Вариацията се измерва, като отклонение на годишната производителност в сравнение със средните добиви за периода. Вариацията на добивите създава висока неопределеност за производителите, които заради значителните вложения могат да претърпят големи загуби и финансови щети.

Оранжерийно производство

Общата оранжерийна площ в страната за много година наред се поддържа на нива около 1 000 ха. Това са номиналните площи на оранжерии в страната, като през последните години се създават допълнителни площи, но много от вече съществуващите оранжерии не се уплътняват с производство. Оранжерийното производство се характеризира с нуждата от големи инвестиции, особено в масивни, стъклени оранжерии, което е предизвикателство пред желаещите да се занимават с този бизнес. Откупуването и постигането на добри резултати при стъкленото оранжерийно производство изисква плътно покриване на площите със застъпващи се реколти, което е много трудно в България, с оглед на високите разходи за отопление, което е необходими през студените месеци. На този въпрос все още не е намерено решение и едва ли ще се намери такова в средносрочен план, като подходът избран от преобладаващата част от нашите оранжеристи, за поддържане на умерено-интензивен производствен цикъл с балансиране на разходите, е най-правилният в момента. Оказва се, че предприемането на големи инвестиции в изграждане на скъпи оранжерии, с висок технологичен капацитет може да се окаже доста рисково, като финансово начинание. Оранжерийното производство се счита за бъдещето на зеленчукопроизводството при осигуряване на зеленчуци за прясна консумация, но с оглед условията в страната, пазарната среда, осигуреността с трудови ресурси и климатичния фактор, изборът на балансиран производствен подход, е най-добрият.

В настоящия момент над 90% от оранжерийното производство в България е именно от домати, краставици и пипер. Тенденциите обаче се променят. Докато преди 10 години, производството на краставици бе водещо при оранжерийното производство, това вече се променя. През последните 2-3 години производството на оранжерийни домати набира скорост. Може да се очаква, че през следващите години, дори производството на домати може да надмине това на краставиците. Основание за това са покачващите се цени на оранжерийни домати, които целогодишно остават по-търсени на пазара в сравнение с краставиците. Доброто позициониране на българското оранжерийно производство на краставици се дължи на факта, че страната има по-голям дял в това производство в Европа и оттам достъп до външни пазари и по-слаба конкуренция на местния пазар, което дава ценови предимства. Това обаче се променя. Страни, като Полша, Турция, Русия и Украйна увеличават производството си и тази ситуация може да се промени.

Източник: Център за изследвания в селското стопанство