2018. В един елзаски трамвай.

Кармелита Денева

Лято в Елзас. Тръгвам на кратко пътуване за Германия с … трамвай.  На спирката в Страсбург почти няма хора, тъй като е време за по-късен обяд, но моята посока е  Кел. Качвам се на трамвай  D, описван, че има уникален  дизайн, но честно казано не ми изглежда много по-различен от познатите мотриси, които летят из Страсбург.

В рамките на десетина минути и две- три спирки,  пресичаме  моста „Европа” и сме на територията на Германия.  Тук има само една спира - гарата на Кел.  Облачно е, но все още не вали. Първото, което виждам, и по което разбирам, че съм в Германия,  са офисите на Комерцбанк и Дойчебанк.  Те са от двете страни на Главната улица, защото Кел е малко градче, но банките на Германия са големи, както е известно  и се извисяват високо, докато не бъдат глобени от някой американски съд … Главната улица - Hauptstraße  е най-голямата  - търговска, административна, улица за разходки.  Вторият германски щрих е уханието на наденички, което се носи из въздуха на стотина метра от трамвая.  Да, вече съм тук, в Германия,  след  най-краткото междудържавно пътуване, правено някога от  мен.

От двете страни на улицата са отворени магазини за дрехи, фурнички, ресторантчета, един-два малки хотела. Хора стоят по кафенетата на чаша бира и нещо за хапване.  Отнема ми около четвърт час импровизирана туристическа обиколка на главната улица – от ляво голям площад  с винено червена църква – от другата страна множество кафената, малко по-нататък уютната сграда на кметството, около което кипи сериозен ремонт на улиците.  Поемам обратно по главната…

Време ми е за чаша кафе със сладкиш. Влизам в кафене-сладкарничка. Където и да отида, имам ли време, винаги посягам към чаша еспресо. И този път следвам личната си традиция. Азиатката, която е на щанда, ме пита къде ще пия кафето, казвам отвън. При това положение тя ще го сервира. Сядам на малка масичка, почва да вали, но навесът е голям. Кафето е приятно, малката сладка също, но цената се оказва по-голяма от колкото чаша експресо в Страсбург, където тя е около 1.80 евро, а тук, в малкото германско градче е 2 евро. Отбелязвам на ум тази „скъпотия”, защото на връщане трамваят бе пълен с граждани от Страсбург с пълни пазарски чанти. По-бедните хора – основно мигранти от всякъде,  пазаруват в Германия, защото храната е по-евтина от тази страна на реката.

Докато пия експресото в рамките на три-четири глътки, отварям предварителните си записки по случая „линия D”. Ето какво съм записала.

Визитки

Линия D

От май 2017 година нова трансгранична трамвайна линия свързва Страсбург и Кел.  Тя е дълга 1,7 км, с три спирки.  Самото събитие е историческо, тъй като Страсбург-Кел са отново свързани, след като тази връзка е била прекъсната цели 72 години. Освен, че може да се ползва от туристи, тази линия улеснява хиляди жители, които се движат между Германия и Франция. Новата връзка облекчава транспортния поток по моста „Европа“, допринася за сближаването на хората от Горен Рейн.

Страсбург

е град в Източна Франция, център на департамента Ба Рен и на регион Гранд Ест.  Градът е седалище на няколко европейски институции са: Съветът на Европа, Европейският парламент и Европейският омбудсман и др. 1000 година градът е бил или френски или германски, но това са години на съзидание и утвърждаване като значителен финансов, търговски и културен център. Разположен е на левия бряг на река Рейн, има  276 170 жители, а заедно с предградията  те стават 773 347. Градът е важен център на машиностроенето, възел на пътни, жп и речни връзки. Пристанището е най-голямото на река Рейн след това в  Дуйсбург, Германия. Модерната трамвайна система функционира от 1994 година,  тя е най-дългата във Франция.

Кел

 е градче в югозападна Германия, провинция Баден-Вюртемберг, намира се на река Рейн, срещу Страсбург. През вековете Кел става част от Франция, после от Германия и обратно. През 1338 г. е завършен първият постоянен мост между Кел и Страсбург. Между 1842 и 1847 г. първото пристанищно съоръжение е създадено от Държавната железопътна администрация в Баден. През 1861 г. е построен първият жп мост и е създадена първата директна жп връзка Париж - Виена, минаващ и през Кел. По време на Втората световна война Кел става предградие на Страсбург, но през 1953 г. градът е върнат оканчателно на Германия.

 Обратно в 2018 година. И така ползвам трамвай, който се оказва символ на френско-германското братство,  в смисъл братство между германско джудже и величествен френски град.

Само че дали е така?

Виждам, усещам, че тук се намесват  и  други фактори, които са направили братския трамвай в трамвай на всички, дошли тук от света - къде легално, къде нелегално – от Европа, Африка, Азия, Америка.  Качвам се на първата спирка за Струсбург. Трамваят е почти пълен, няма място за сядане, но ще бъда права и ще разгледам на воля лицата на пътуващите.

Чувам американска реч – висока, отревиста, каквато я владеят само янките в чужбина. Четири – пет американци  се смеят  шумно, като говорят за предстоящата си разходка из … европейските институции на Страсбург, както и че след нея ще хапнат типичния за града Tarte flambée или гратине. Много, много тънка пица с лук, сирена, бекон, понякога гъби, понякога специалитетът е сладък.

Покрай тези американци се сетих за други американци, пак в Страсбург няколко месеци по-рано. В квартала  „Малката Франция” има къщи от преди пет-шест века, в много от тях работят миниатюрни ресторантчета. Нямаше да повярвам, ако не бях го видяла с очите си. На съседната маса две момичета-американки си поръчаха лучена супа и телешко с картофи, като и двете хапнаха по ред от двете ястия, т.е. поделиха си ги по-равно, от една чиния. Аз и останалите от България бяхме си поръчали всеки по блюдо и чаша вино. Какво е това – липса на апетит, на пари, или просто обикновена пестеливост и прагматичност… Заради това месеци по-късно в един ресторант на крайбрежната на Солун поисках да ми пакетират обилната порция кюфтета, за да ги занеса у дома. Тогава  за първи път се почувствах като човек, който има пари, но е пестелив…

Трамваят D потегли. Чувах тихи женски гласове зад гърба ми. Обърнах се, две азиатки придържава торби с продукти, купени очевидно в Кел. За разлика от американците, те говореха тихо. В средата на трамвая баща и малкото му момче, заедно с приятели водеха разговор на арабски, както и се очакваше на висок глас, смееха се, после започнаха да говярат и по телефона по същия начин. Същото направиха и някакви младежи от Северна Африка, само че те говореха на френски.

Пътувам, заобиколена от хора, дошли от близкия и от по-далечен свят. Как се чувствах? Поглеждах през прозореца навън – величествени сгради, улици, създадени след векове съзидания, но и жестоки кръвопролития. Поглеждам навътре в трамвая на френско-германското братство и ми хрумна „Къде са французите?”, защо почти ги няма в трамвая? Може би тази снимка дава отговор. Протест на фермери срещу „Тур дьо Франс”и сълзотворния газ на полицията.

Снимка: @stephanemahe Twitter

Някои може да отбележи, че самоцелно се заяждам за високото говорене, но това да си възпитан на публично място, е част от европейската култура. Мисля, че това са неписани правила и ако не ги спазваш значи не уважаваш страната, в която си се установил за по-кратко или завинаги. Азиатците уважават правилата, другите не. Впрочем оказва се, че Китай изтласква Франция от африканските й някогашни колонии, като инвестира в големи инфраструктирни проекти там, тихо, почти незабележимо. Дали има връзка между самочувствието и високото говорене ?

Трябва да се уважават правилата в една държава. Това искат много европейци след 2015 година, когато 1 млн. т.нар. бежанци преминаха през границите на много европейски държави, като не се спрахя пред нищо, не се извиниха за нарушенията си. Само с оправданието, че бягат от война! Бягаш от война със скъпи смартфони, като плащаш хиляди евра на трафиканти. Истинските военни бежанци  и досага са в мърлявите лагери на Йордания, Ливан, Турция, другите катапултираха в социалните системи на Германия и Европа.

За малко да изпусна спирката си, за да се прехвъря на трамвай за Европейския парламент. Там в залата просто разкъсваха Италия. Правителството в Рим бе спряло да приема трафикантски кораби с африканци на борда им. Левичари, либерали се нахвърляха върху страната, че са нехуманни, брутални и т.н. Всики италиански евродепутати се бяха обединили, за да защитят страната си, но левичаро-либералният елит въобще не ги чуваше….

Има нещо, което не разбирам. В частни разговори евродепутатите признават, че искат да се сложи ред в Средиземно море, а Фронтекс с многомилионния си бюджет да свърши най-после някаква работа, а не да се шляе над вълните. В залата на парламента обаче, тези хора стават изведнъж политически коректни, стархуват се да не ги заклеемят като националисти.

Това е европейският страх на иначе свободна Европа - да се окажеш контра на статуквото, изградено и бетонирано през последните 40-50 години. Статукво, което пред очите ни руши Европа, но заради левичарски или по-точно казано неолиберални фантасмагории, да се мълчи и да се превърне Европа в територия на всякакви импровизатори и отмъстители. Статукво, което манипулира хората чрез медии и партии.

Чудя се дали някои от хората в трамвая не са давали парите си на трафиканти? Възможно е, известно е, че нелегалните мигранти са много и в Германия и във Франция и в Италия и в Испания и в Гърция.

Но идват европейски избори през май 2019 година.  Интересно кои политици ще се позволят да не се съобразяват с настроенията на мнозинството европейци за възстановяване на реда и сигурността на континента. И не защото европейците са не хуманни, а защото от детска възраст са пристикани да спазват правила и закони – базата на свободна Европа.

Впрочем на България и досега й се отказва достъп до Шенген именно заради проблем със законите!? Например холандският премиер Рюте часове по-късно обясни в парламента, че още трябва да работим ние, в България за законността, а други в Средиземно море могат да нарушават законите, за да печелят милиарди евра? Може да, точно така, това е ЕС към момента. Съюз на двойния стандарт, България и Румъния са лошите, а за трафикантите на мигранти, европейските закони са със затворени очи. Чудя се дали в цялата тази трафиканска система, не се отделят проценти и за хора в Брюксел, в Германия, във Франция и т.н. Иначе няма обяснение това трафикантско перпетомобиле, на което сме свидетели от 2015 година насам. Трафиканти пращат мигранти, спасавят ги, за да пратят следващите…

Накъде ще тръгне Европа?

Към множество братски трамваи?  А правилата, европейските правила, кои ще ги спазва?  Догато слушам как разкъсват Италия в залата, се питам дали точно такова поведение не тласка европееца към радикалност?  Демодираните европейски лидери от типа Меркел не разбраха, че, за да съхранят и развият европейската свобода трябваше вече да са напуснали сцената.

Да видим какво ще стане….  Все пак Европа е това, което е  - магнит за милиони - благодарение на свободата и законите.

Рано сутрин е. Отново ще закусвам в бистро на познато площадче в „Малката Франция” в Страсбург. Градът е почнал да се пробужда. Поръчвам естествено кроасан с чаша топло кафе с мляко. Младата дама, която виждам от няколко месеца, е отново на щанда, корените й са някъде от Магреба. Идвам тук защото ми е приятно, независимо кой работи на щанда. И го казвам, ако някой бърза да обвини такива като мен в европоцентризъм, расизъм или нещо подобно. Просто уважавай правилата, за да те уважават.

 Толкова е просто и равноправно. Разбрах го в елзаския трамвай.

София-Страсбург-Кел