2020: В 218 общини пазарът на труда се свива

Адриан Николов, НОИ

Рязкото влошаване на макроикономическата обстановка през 2020 г., както и неравномерното отражение на пандемията и ограничителните мерки върху различните стопански дейности водят до влошаване на състоянието на пазара на труда в повечето региони. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението и динамиката на наетите в общини в годината на икономическа криза.

Тъй като на общинско ниво липсват данни за всички форми на заетост, то тук се основаваме на данните за наетите по трудово и служебно правоотношение – те включват както публичния, така и частния сектор, но не отчитат самонаетите и предприемачите. Въпреки това данните дават ясен поглед върху динамиката в различните общини.

Тенденцията в рамките на 2020 г. са негативни в почти цялата страна, като запазване или ръст в общия брой на наетите има едва в 43 общини (а данните за две – Мирково и Чавдар – са конфиденциални). Най-чувствителните намаления са предимно в общините, където туризмът играе определяща роля в локалната икономика – Несебър (-38%), Балчик (-27%), Годеч (-25%), Банско (-22%), Приморско (-22%).

Най-видимата група общини с висок спад на наетите е по Южното Черноморие, където сривът в посещенията от чуждестранните туристи намалява потребността от наемане на сезонна работна ръка. Положителна динамика се наблюдава в ограничени групи общини – най-видимо в индустриалните райони около Пловдив, както и в Северозападна България.

Важно е да отбележим обаче, че спадът през последната година е част от по-дълготрайна тенденция – общият брой на наетите спада през 2020 г. и спрямо 2016 г., най-вече в резултат на негативните демографски процеси в почти цялата страна.

За да елиминираме ефекта на демографията следва да проследим и динамиката на относителния дял на наетите по трудово и служебно в общото население в трудоспособна възраст на общините (в случая 15+, тъй като наетите може да включват и работещи над 65 годишна възраст). При този индикатор спад между 2019 и 2020 г. има в 218 общини, а подобрение – в едва 39.

Изводите са сходни с тези от анализа на промяната в номиналния брой на наетите: подобрение се наблюдава най-вече в икономически по-слабо развитите части на страната, където ефектът от общата динамика е по-слаб или се усеща със закъснение, както и в част от по-силно индустриализираните общини - основно в Средногорието, на юг от Пловдив и край Ямбол.

И тук Несебър оглавява негативната класация със спад на дела на наетите с 28 пр.п. в рамките на годината, следвана от Банско (- 11 пр.п.), Балчик (-11 пр.п.), Годеч и Приморско (с -10 пр.п.). В повечето общини обаче спадът е умерен, като промяна от  -2 до 0 пр.п. се наблюдава в 151 от общо 265-те общини  в страната.

Промените на пазара на труда обаче не успяват значително да свият големите разлики между отделните райони на страната. С най-висок дял на наетите остават най-силните местни икономики – индустриалните Девня и Сопот (81% от населението 15+ са наети), минната община Челопеч (78%), центърът на енергетиката в Раднево и Гълъбово (съответно 71% и 67%).

Освен тях, единствената друга община, в която делът на наетите надхвърля половината население на 15 и повече години е Столична (67%). В 137 – или повече от половината общини - този дял е между 10 и 20%, най-вече в резултат на бързото застаряване на населението и големия дял на хората над 65-годишна възраст.

В най-големият регионален пазар на труда – столичния – наетите през 2020 г. са 747, което е леко намаление от  768 хиляди през 2019 г. С над сто хиляди работници са и Пловдив (136 хиляди) и Варна (118 хиляди), като и двете общини губят по приблизително 10 хиляди наети спрямо предкризисната година. Повечето местни пазари на труда са малки, като в 225 общини броят на наетите лица е под 10 хиляди души, а в 81 са дори под 1000.