2021-2027: Какво предвижда транспортната свързаност у нас?

Министерство на транспорта и съобщенията организира обществено обсъждане на ПРОЕКТА НА ПРОГРАМА ТРАНСПОРТНА СВЪРЗАНОСТ ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2021-2027 Г.

 Идентифицирани са следните цели на политиката (ЦП), за реализацията на които ПТС ще допринесе:

- ЦП 3 „По-добре свързана Европа чрез подобряване на мобилността“ със специфична цел: „Развитие на  устойчива на изменението на климата, интелигентна, сигурна, стабилна и интермодална TEN-T“.

- ЦП 2 „По-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа с икономика в преход към нулеви нетни въглеродни емисии чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, превенция и управление на риска и устойчива градска мобилност“ със специфична цел: „ Насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност като част от прехода към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии“.

Формулираните приоритети по ЦП 3 по програмата са:

1. „Развитие на железопътната инфраструктура по „основната“ и „широкообхватната“ Трансевропейска транспортна мрежа“;

2. „Развитие на пътната инфраструктура по „основната“ Трансевропейска транспортна мрежа“ и пътни връзки;

3. „Подобряване на интермодалността, иновации, модернизирани системи за управление на трафика, подобряване на сигурността и безопасността на транспорта“;

Приоритет 4 „Интермодалност в градска среда“ допринася за реализацията на ЦП 2.

Какво предважда програмата за жп и пътна инфраструктурата, вътрешноводни пътища и морски транспорт?

За развитие на транспортната система и отстраняване на регионалните неравенства, инвестициите следва да се концентрират основно върху модернизацията на направленията по TEN-T на територията на страната при ограничаване на отрицателните ефекти от развитието на транспортния сектор, с оглед постигане на по-добра интеграция на националната транспортна мрежа в тази на ЕС и подобряване на връзките със съседните страни, което ще допринесе за балансираното регионално развитие и опазването на околната среда.

Необходимо е да бъдат изградени непрекъснати и последователни транспортни мрежи с еднакви експлоатационни характеристики, което да осигури бързо и безопасно транспортиране на хора и стоки. Повишаването на достъпността е от съществено значение за укрепването на регионалните икономики.

Необходимо е да се осигури ефективност и безопасност на транспорта, като се минимизират отрицателните последствия за околната среда, посредством модернизация на транспортната инфраструктура, развитие и последващо надграждане на интелигентни транспортни системи и създаване на необходимите предпоставки за употребата на алтернативни горива и постепенна подмяна на остарелите превозни средства.  

Железопътна инфраструктура

В работните планове за коридор ОИС се обръща внимание на различните характеристики на жп линиите по протежение на коридора и липсата на съответствие с изискванията на Регламент № 1315/2013 за много отсечки, като същевременно се посочва очаквано нарастване на железопътния трафик по коридора на територията на България.

В препоръките на Европейския семестър се обръща внимание, че коридорът все още не е завършен и се посочва необходимостта от по-нататъшни инвестиции в развитието на железопътната инфраструктура по  TEN-T за отстраняване на „тесните“ места и за изграждането на липсващите връзки, включително на трансграничните участъци.

С оглед осигуряването на по-голяма надеждност и качество на транспортните услуги по маршрута София-Пловдив-Истанбул, през програмен период 2007-2013 г., бяха завършени реконструкцията и електрификацията на жп участъка Свиленград – турска граница и на жп линията Пловдив – Свиленград, както и модернизацията на участъка Септември – Пловдив.

През програмен период 2014-2020 г. се работи основно по модернизацията на участъците по жп линията София-Септември и завършването на рехабилитацията на жп линията Пловдив-Бургас. В обхвата на ОПТТИ 2014-2020 г. е включен и участъкът Волуяк – Драгоман, фаза 1. Необходимо е да продължи изпълнението на дейностите за завършване на модернизацията на отсечките по коридора на територията на страната. В проекта на пети работен коридорен план се подчертава нуждата от финансиране за завършване на осите Драгоман – София – Пловдив – Бургас/ Свиленград и София-Радомир-Гюешево-граница с Република Северна Македония, наричана по-нататък Северна Македония.

Модернизацията на жп линиите по основните направления ще осигури надеждни транспортни връзки между основните урбанизационни центрове вътре в страната, връзки на България със съседни страни и връзки между различни европейски страни през територията на страната.

Посредством проектите за модернизация на жп линията София-Кулата, в участъците София – Перник – Радомир и Радомир – Кулата, ще се допринесе за значителното подобрение на трансграничните връзки с Гърция. За подобряване на свързаността на железопътните мрежи на България и Северна Македония от значение е модернизацията на жп линия Радомир – Гюешево и изграждането на жп връзка със Северна Македония.

Модернизацията на жп линия София – Драгоман – граница с Р. Сърбия ще подобри трансграничната връзка със Сърбия. За свързаността с Румъния значително допринесе пускането в експлоатация на Дунав мост 2 (Видин-Калафат). Необходимо е да се модернизират и жп участъците по Видин – София.

Пътна инфраструктура

За развитие на пътната инфраструктура по протежение на коридор ОИС, през програмен период 2007-2013 г., бяха изградени северният участък (от Долна Диканя до Благоевград) и южният участък (от Сандански до Кулата) на АМ „Струма“. През програмен период 2014-2020 г. продължиха поетапните дейности за изграждане на централния участък на автомагистралата от Благоевград до Сандански през Кресненското дефиле.

В обхвата на ОПТТИ 2014-2020 г. бе включен и проект за завършване на АМ „Европа”. Работи се по изграждането на скоростен път Видин – Ботевград, разположен по северния участък на коридора. Необходимо е да продължат дейностите за отстраняването на идентифицираните „тесни места“ по пътната мрежа.

В проекта на пети работен коридорен план се подчертава нуждата от финансиране за завършване на лот 3.2 от АМ Струма. В препоръките на Европейския семестър се обръща внимание, че коридор ОИС все още не е завършен и се посочва необходимостта от по-нататъшни инвестиции в развитието на пътната инфраструктура по TEN-T за отстраняване на „тесните“ места и за изграждането на липсващите връзки, включително на трансграничните участъци, както и за повишаване на безопасността.

За подобряване на свързаността и развитието на трансграничните връзки от съществено значение е завършването на АМ „Струма“, изграждането на АМ „Русе – Велико Търново“ и на тунела под връх Шипка. Посредством доизграждането на АМ „Струма“ ще се подобри транспортната свързаност с Гърция. С АМ Русе – Велико Търново (на „основната“ TEN-T мрежа) ще се осигури връзка с АМ Хемус и Дунав мост I при Русе (транс гранична връзка с Румъния).

Тунелът под Шипка ще преминава през Стара планина и ще осигури връзка между северна и южна България в централната част на страната по направление на „основната“ TEN-T мрежа „Русе – Велико Търново – Стара Загора – Димитровград – АМ Марица“.  

Вътрешноводни пътища и морски транспорт

Необходими са допълнителни инвестиции за подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав (като част от коридор РД и работния план за развитието му), в съответствие с препоръките на Европейския семестър, както и за повишаване на безопасността на корабоплаването в морските пространства на България посредством надграждането на интелигентни транспортни системи и съоръжения.

Предвидените мерки следва да допълват реализираните в предходните програмни периоди проекти. В Общата морска програма за Черно море се посочва, че основното предизвикателство пред черноморските държави е да се осигури опазване на околната среда и устойчивост при експлоатацията на крайбрежните и морски ресурси в Черно море.

Подобряването на транспортната свързаност в региона също трябва да бъде приоритет, за да се използва максимално потенциалът на морския басейн за развитие на връзките по осите Изток-Запад и Север-Юг и между Европа и Азия.

Необходимо е да се осигури устойчиво развитие на транспортната система, включително посредством подобряване на безопасността и използването на възобновяема енергия и алтернативни енергийни източници.

За реализацията на целите и приоритетите на програмата ще допринесат проектите за последващо развитие и надграждане на интелигентните транспортни системи и съоръжения, изграждането на зарядна инфраструктура за алтернативни горива в пристанищата и подобряването на пристанищните съоръжения.