2030: 200 млрд. устройства/сензори/хора - свързани

Не може да се каже как ще се развива Югоизточна Европа в следващото десетилетие, но едно нещо е ясно – днешните лидери в индустрията, академичната сфера и правителствата трябва активно да поведат страните към дигитални постижения, за да подготвят региона за бъдещето и да избегнат маргинализацията му, коментира Майкъл Пайер, генерален директор на IBM Югоизточна Европа, за единадесетото издание на годишната класация TOP 100 SEE на SeeNews, което предстои да излезе на 09.10.2018 г.

„Югоизточна Европа, разбира се, не е единствена. Овладяването на дигиталните технологии и тяхното приложение е и ще продължи да бъде ключов компонент за икономическо развитие и конкурентоспособност за всички държави. Успехът на една нация ще зависи от това колко добре разбира и приема, че конкуренцията е на глобално ниво и националните граници бързо се размиват благодарение на нарастващата ефективност на комуникационните мрежи и световно достъпните платформи и приложения“, допълва в анализа си той.

Очаква се до 2030 г. около 200 милиарда устройства, сензори и хора да бъдат взаимосвързани, увеличавайки значително днешните нива от 11 милиарда. Подобен поток на данни и източници без съмнение ще създаде множество възможности във всички сфери на индустриите и обществото и ще се превърне ефективно в двигателя на растежа и диференциацията. През следващите от десет до петнайсет години дигиталната идентичност на индивидите ще стане по-значима от всякога. Комбинирането на информация от различни източници би предоставило ново и навременно познание в обществото и ще послужи като база за точно прогнозиране в различни сфери – здравеопазване, образование и финанси.

„Потенциалът е голям, но  и предизвикателствата също - киберсигурността, интегритетът и собствеността на данни и личното пространство. Тези предизвикателства в дигиталния свят нарастват и трябва да бъдат устойчиво адресирани, преди пълният потенциал на дигитализацията да бъде предоставен за ползване от всички“, уточнява Майкъл Пайер.

Ускоряването на процесите в сферата на информационните технологии достигна до ниво, което вече предоставя иновационни практики в повечето индустрии и полага основите на стандартизирането на днешните най-нови технологии като изкуствен интелект, блокчейн, виртуална реалност и „интернет на нещата“.

„Тъй като процесът на дигитализация продължава, възможностите на новите технологии ще създадат и нови социални нужди. Преходът от образование към професионален живот ще стане по-плавен и е нужно да се подготвим за този повтарящ се цикъл и нарастващ брой на професиите. Градовете, индустриите и държавите, в които инфраструктурата и социалната структура отговорят най-бързо на тези нужди и тази динамика на развитие, ще се превърнат в глобални иновативни хъбове.“

Майкъл Пайер отбелязва и възможностите, които тези процеси отварят пред Югоизточна Европа:

„В тази перспектива Югоизточна Европа има предпоставки за бързо развитие и просперитет в тази нова ера. Икономическата стабилност, енергичните стартъп общности и инвестициите в развиване на инфраструктурата и образованието поставят региона в много изгодна позиция.“