АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Поставят се цели за намаляване на отпадъците от опаковки с 5% до 2030 г. в сравнение с базовата 2018 г. (10% до 2035 г. и 15% до 2040 г.), като държавите-членки се стремят да намалят най-вече отпадъците от пластмасови опаковки.
ВЕИ да станат 11 гигавата към 2030 г. и да бъдат над 12 гигавата към 2035 г., в периода 2035 – 2040 година се предвижда да се въведат около 2 гигавата нови ядрени мощности в системата.
За да постигне целта 2040, ЕС трябва да улавя 50 милиона тона въглероден диоксид годишно до 2030 г., след което постепенно да увеличава обема до 280 милиона тона през 2040 г. Около 25 на сто от тях трябва да се състоят от въглеродни емисии, вече изпуснати в атмосферата.
Средното количество въглероден диоксид да бъде ограничено с 45 на сто до 2030 г., с 65 на сто до 2035 г. и с 90 на сто до 2040 г. в сравнение с нивата, отчетени през 2019 г. Това предвиждат законодателните промени, свързани със замърсяването на околната среда в страните от ЕС от страна на големите превозни средства.
Интегрираните екосъобразни решения са част от цялостната политика на компанията за устойчиво развитие и опазване на околната среда, която има за цел постигане на пълна климатична неутралност до 2040 г.
Пазарният дял на ОПЕК се очаква да нарасне до 40%към 2040-2045 г. Това ще се случи след намаляване на производството на страни извън ОПЕК+ или ОПЕК. Очаква се производството на САЩ да се свие към 2029-2030 г., както и добивът на други страни.
Нацията от 126 милиона вече усеща напрежението, като населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее с 20 процента от 2020 г. до 59,8 милиона до 2040 г. Сериозен недостиг на шофьори на камиони се очаква догодина.
Новите ядрени централи трябва да изиграят важна роля в енергийния преход на страната, докато Нидерландия се стреми да направи производството на електроенергия въглеродно неутрално до 2040 г. Миналата година Нидерландия е получила 12 на сто от енергията си от устойчиви източници.
По думите му за България основен приоритет в регионалната политика е осигуряването на сигурна и безопасна инфраструктура. За целта министерството е изготвила интерактивна карта, която показва за първи плановете за развитието на пътната инфраструктура в България до 2040 г.
До 2030 г. се планира да завърши строителството и в експлоатация да бъдат пуснати участъкът между Крупник и Кресна на АМ „Струма“, отсечката между Павликени и Шумен на АМ „Хемус“, както и участъкът между Кюстендил и Дупница от бъдещата магистрала „Рила“.