2042: българските доходи вече средноевропейски

Разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия. Това показват данните на коефициента на вариация на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност. Това е един от най-често използваните индикатори за измерване на сближаването на доходите между различни странии региони.

Анализът на Георги Ангелов, старши икономист на Институт Отворено общество – София показва, че коефициентът на вариация на БВП на човек по паритет на покупателната способност (ППС) се е свил почти наполовина - от около 45% в края на 90-те години до близо 25% през 2016 г. Разликата в БВП на човек между най-богатата и най-бедната страна в ЕС е спаднала също наполовина, като дори тежките кризи не обръщат тази тенденция, а само я забавят.

Причината за подобрението е поддържането на висок икономически растеж в новите страни членки на ЕС. В 19 от последните22 години новите страниизпреварват старите страни по икономически растеж като средногодишно икономическият им растеж е три пъти по-висок. Новите страни членки вече произвеждат БВП на стойност1.3 трилиона евро годишно.Най-бедните страни в региона(България и Румъния) отчитат най-висок икономически растеж през последните години, което помага да се намалят различията в доходите между самите нови страни-членки и потвърждава наличието на конвергенция в доходите.

При запазване на сегашните темпове на растеж, прогнозира Ангелов, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки, включително България, ще достигнат 90% от средния БВП по ППС на човек в ЕС. В този период те все още ще имат нужда от европейска подкрепа, вкл. финансова, пише той.За Западните Балкани, обаче, положението е доста по-негативно – без европейска перспектива Западните Балкани едва ли ще могат скоро да настигнат страните от ЕС.