2050 г.:Търсенето на енергия скача 80%

„Планини“ или „Океани“ – това са два възможни сценария за бъдещето на 21 век. Те очертават възможното развитие на света в две противоположни ситуации: умерено икономическо развитие и запазване на правомощията на правителствата да въвеждат твърди и мащабни политически мерки (сценарий „Планини“); или в случай на по-прогресивен и променлив свят, в който правителствената политика има все по-малка роля, а енергийният пазар се оформя предимно по силата на пазарни механизми и чрез гражданското общество (сценарий „Океани“).
Целта на разработките, които Shell прави вече 40 г., е да представят послания и поуки, които да подпомогнат вземането на важни решения за бъдещето на глобалната енергийна система.
И двата сценария предвиждат продължаващо увеличение на въглеродните емисии, поне до края на 20-те години на века, както и повишение на температурите с повече от 2°C, което би оказало сериозен ефект върху климата.

Участниците в дискусия, посветена на енергийното бъдеще на България, се обединиха около мнението, че преди да се вземат стратегически решения за енергетиката на страната, е добре да бъдат обмислени всички аспекти и последици от тях. Бъдещата енергийна стратегия би трябвало да премине през широко обсъждане с всички ангажирани страни и да се основава на анализи за глобалното развитие на енергийния сектор и на местните специфики. Наличието на съвременна енергийна инфраструктура би означавало за България гъвкавост и възможност да се възползва от различни източници и форми на енергия, в зависимост от тяхната конкурентоспособност. Една от най-лесно приложимите мерки, които трябва да залегнат в стратегията на България, е подобряването на енергийната ефективност.
Участниците в дискусията препоръчаха държавното участие, доминиращо в сценария „Планини“, да се ограничи до задаването на общата рамка на енергетиката. След преодоляване на съществуващите дисбаланси в енергийния сектор е вероятно и реализиране на сценария „Океани“, при който изборът на форми и източници на енергия се определя не толкова от правителствата, а по-скоро от пазара и обществените нагласи.

Основни изводи от двата сценария:
• Светът трябва да мобилизира използването на всички форми на енергия, за да може да посрещне световните енергийни нужди през следващите десетилетия. До 2050 г. търсенето на енергия може да се увеличи с до 80%, поради растящото богатство в развиващите се икономики и нарастването на световното население до 9 милиарда души. Само през следващите 7 години търсенето на енергия в глобален план може да достигне обем, равен на цялата енергийна система на Китай.
• Изкопаемите горива ще продължават да задоволяват по-голямата част от енергийните нужди за десетилетия напред, като използването на енергия от възобновяеми източници също ще расте с бързи темпове. Потреблението на изкопаеми горива може да нарасне с около една трета през следващите две десетилетия. През 2060 г. те вероятно все още ще удовлетворяват около 60% от търсенето в световен мащаб (спад от 80% към днешна дата). Но в същото време светът ще стане свидетел на революция при енергията от възобновяеми енергийни източници. До 2035 г. възобновяемите енергийни източници в света може да нараснат с най-малко 60% и дори могат да се удвоят. До 2060 г. възобновяемите източници може да предоставят до четири пъти повече енергия, отколкото днес.
• Дори и с този зашеметяващ темп на растеж, възобновяемите енергийни източници не могат да посрещнат изцяло световните енергийни нужди през следващите десетилетия. Една от причините е, че те не са равномерно разпределени в световен мащаб. Все по-мащабното използване на природния газ би могло да преодолее това ограничение. В сценария „Планини” природният газ, включително шистовият газ, набира скорост, заменяйки големи количества енергия, произведена от въглища. Той ще се окаже най-големият източник на намаляване на световните въглеродни емисии през 20-те и 30-те години на века.
• Технологиите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии ще са водещият инструмент за справяне със световните емисии на парникови газове, дори енергията от възобновяеми източници да се разпространява все повече. Според сценария „Океани” до средата на XXI век едва 10% от въглеродните емисии ще бъдат „улавяни”, а до 2075 г. само 25%. В сценария „Планини” тези технологии ще се разгръщат в широки граници много по-бързо, като в резултат глобалната електроенергийна система ще има нулеви въглеродни емисии до 2060 г. или около 30 години по-рано от очакваното в сценарий „Океани”.
• И в двата сценария обвързаните с енергийното производството въглеродни емисии ще доведат до повишаване на глобалната температура с повече от средно 2°C, отправяйки сложно предизвикателство към дългосрочното устойчиво развитие на околната среда.
• Овладяването на световните екологични проблеми ще стане още по-сложно предвид обвързването на водните, енергийните и хранителните ресурси на планетата.