225 местни езика в Европа

Според данни от проучвания в Европа има около 225 местни езика. Петте езика, които са най-разпространени според броя на хората, за които те са майчини, са руски, немски, английски, френски и италиански. В повечето европейски държави обаче се използва ежедневно повече от един език. Изключения са малки държави като Лихтенщайн и Ватикана, но дори и на тези места има голяма употреба на втори език, се съобщава в информация, публикувана в сайта на Центъра за развитие на човешките ресурси, който е Националната агенция за България по администриране на европейски програми за образованието, сред които е и програмата "Еразъм+".

Държавите-членки на Европейската културна конвенция, които са 49, имат 41 официални или национални езика и много други със специален статут. Федерална Русия има най-много езици на територията си, като броят им варира от 130 до 200 според различни критерии. Някои регионални езици и езици на малцинствата имат статут на официални, като например баски, каталонски и галисийски в областите на Испания, където те се говорят. Уелският език е със специален статут в Обединеното кралство, както е и фризийският - в Нидерландия, и саамските езици в Норвегия, Швеция и Финландия. 

Заради притока на имигранти и бежанци от целия свят, Европа е станала изключително многоезична. В Лондон се говорят над 300 езика в домашни условия. В повечето други големи европейски градове, най-вече в Западна Европа, броят на родните езици на учениците достига до 100-200. Най-популярни са арабски, берберски, кюрдски, хинди, пенджабски и китайски. Много от тях обаче се говорят от малък брой хора и бъдещето им е застрашено. 

Ежедневната, неформална, устна комуникация между родители и деца е важна за запазването на всеки език. Учените са установили, че поне половината, ако не и повече от световните езици, ще изчезнат през този век.

Даден език може да бъде изгубен между две поколения, ако децата не се отглеждат, говорейки на него. Много са причините за отказване от език, сред тях са физическото унищожение на общност или естествена среда от природна криза и болест, активен антагонизъм от политически групи или най-популярната причина - икономическо и културно надмощие на по-влиятелен и по-престижен език. Каквато и да е причината, резултатът е един и същ – загубата на уникален ресурс. 

В света се говорят между 6000 и 7000 различни езици

На нашата планета живеят над 7 млрд. души, които говорят между 6000 и 7000 различни езици. Някои се използват от стотици милиони души, като английски или китайски, но повечето се говорят само от няколко хиляди, или даже от шепа хора. Всъщност, 96% от езиците в света се употребяват само от 4% от населението. 

Европейците знаят, че на континента им има изключително разнообразие от езици, особено в сравнение със Северна Америка или Австралия. И все пак едва 3% от всички езици в света, по-точно 225, са местни за Европа. Повечето езици са разпространени и от двете страни на екватора - в югоизточната част на Азия, Индия, Африка и Южна Америка. Доста европейци може би считат, че едноезичието е норма, но между половината и две-трети от населението на света е двуезично до определена степен, а значителна част е многоезично. 

Многоезичието е по-естествено човешко състояние отколкото едноезичието. Разнообразието на езици и култури, подобно на биоразнообразието, все повече и повече се разглежда като добро и красиво. Всеки език има свой поглед към света и е продукт на собствена история. Всички езици имат своя идентичност и стойност, и са еднакво адекватни като средство за изразяване за хората, които боравят с тях. Като се сравни степента, до която децата ги усвояват, става ясно, че никой език не е в същината си по-труден от друг.

Структура на езика

Езикът е произволна система от звуци и символи, които се използват от група хора с различни цели, главно да общуват помежду си, да изразят културната си принадлежност, да представят социалната си обвързаност и да си осигурят източник на наслада, например в литературата. 

Езиците се различават един от друг по звучене, граматика, речников състав и по начините за водене на разговор. Всички езици са сложни единици. Различават се по броя на гласните и съгласните си звукове, от по-малко от 12 до над хиляда. Европейските езици имат запас по средата - от около 25 звука, например в испанския език, до над 60 - в ирландския. Писмени системи отразяват тези звукове с различна степен на точност; някои азбуки са много точни по отношение на изразяване на звук, като при уелския, а други са много неточни, като при английския. Що се отнася до граматиката, всеки език обхваща няколко хиляди варианта на оформяне на думи и на конструкции от изречения. 

Всеки език разполага с богат речник, който да отговори на нуждите на носителите на езика - в случая на европейските езици, където научният и техническият речников състав е много богат, речниковият запас достига до няколко стотици хиляди думи и фрази. Думите, които образован човек използва активно, могат да стигнат до 50 000, а думите, които човек знае, но не използва, т.е. неговият пасивен речник е значително по-голям. 

В ежедневен разговор хората често боравят с малко количество думи, но пък с голяма честотност. Пресметнато е, че човек на 21 години вече е употребил 50 милиона думи. Живите езици и култури непрекъснато се променят. Хората си влияят един на друг по отношение на говорене и писане. Езиците винаги са във връзка помежду си, влияят си по различни начини, особено чрез обмен на думи. Английският език, например през годините е взаимствал думи от над 350 езика, а европейските езици в момента заемат много думи от английския.

Придобиване на езикови умения

Задачата да научим родния си език успяваме да изпълним в първите пет години от живота си, въпреки че натрупването на речник продължава непрекъснато. Езикът се развива на няколко нива. През първата година бебето издава много различни звуци, от които се произвежда ритъмът и интонационните модели, а след това гласните и съгласните. През първата година се произнасят и първите разбираеми думи. През втората година следват комбинации от по две думи, като постепенно прерастват в комбинации от три или четири думи. Три и четиригодишни деца използват все повече и повече по-дълги и сложни изречения. Речниковият запас нараства от 50 думи активен речник през първите 18 месеца до няколко хиляди думи до навършването на петгодишна възраст. 

Майчиният език обикновено се описва като първи език, научен от индивида, или като първичен език. Това е езикът, който човек усвоява най-добре, който използва най-много и езикът, с който до най-голяма степен се идентифицира. За някои двуезични хора двата езика са научени толкова близко един до друг, че е невъзможно да се определи кой е първи и кой втори. За повечето от тях обаче разликата е по-ясна, тъй като научаването на втори или трети език е или в училище, или на по-късна детска възраст. 

Няма възрастова граница, след която да не е възможно да се научи език. Двуезичието е сложно явление. Честа заблуда е, че двуезичен човек борави с двата езика по еднакъв начин, всъщност двуезичните хора рядко демонстрират баланс между двата езика. Друга заблуда е, че всички двуезични хора имат еднакви възможности, те демонстрират различни видове двуезичие. Някои звучат сякаш и двата езика са им родни, други имат силен чуждестранен акцент на един от езиците. Някои четат добре и на двата езика, други само на единия. Някои предпочитат да пишат на един от езиците и могат само да говорят на другия. 

Двуезичността носи всякакъв вид ползи. Ако сте двуезични, имате по-големи шансове да научите друг чужд език успешно. Поради някаква причина научаването на трети език е подпомогнато от знанието на втори. Двуезичните хора имат и някои предимства в мисленето - има доказателства, че напредват по-бързо в някои сфери на ранното когнитивно развитие и са в различни степени по-креативни в езиковите си познания от едноезичните хора. Двуезичните имат невероятната възможност да общуват с повече хора. Те могат да са част от две или повече култури и поради това уменията им могат да доведат до по-голяма чувствителност при общуването и готовност за преодоляване на културни бариери, и построяване на културни мостове. От практическа гледна точка, двуезичните хора имат потенциални икономически предимства, защото за тях има по-голям брой работни предложения. Все повече и повече се приема идеята, че многоезичните компании са по-конкурентоспособни в сравнение с едноезичните.

Езикови семейства

Езиците са свързани един с друг, както членовете на семейство. Повечето езици в Европа се групират заедно, защото имат общ произход като единното голямо индоевропейско езиково семейство. Семействата в Европа с най-много езици и най-много носители са германското, романското и славянското езиково семейство. 

Германското езиково семейство има северно разклонение, което включва датски, норвежки, шведски, исландски и фарьорски, и западното разклонение, което включва немски, нидерландски, фризийски, английски и идиш. Членове на романското езиково семейство са румънски, италиански, корсикански, испански, португалски, каталонски, окситански, френски, романшки, ладински и сардински. Към славянското езиково семейство принадлежат езици, като руски, украински, беларуски, полски, лужишки, чешки, словашки, словенски, сръбски, хърватски, български и македонски. Към келтското езиково семейство спадат ирландски, шотландски келтски, уелски и бретонски, както и корнуолски, и мански, което все още се дискутира. Към балтийските езици принадлежат латвийски и литовски. Отделни езикови семейства, само с по един член, са гръцки, албански и арменски. Баски е отделен случай, защото този език не принадлежи към индоевропейското езиково семейство и произходът му е неизвестен. 

Други езикови семейства също имат представители в Европа. На север откриваме уралски езици, като фински, естонски, унгарски и някои саамски езици, както и други малки езикови групи в северните части на федерална Русия, като ижорски и карелски. На югоизток откриваме представители на алтайското езиково семейство, най-вече турски и азербайджански. Кавказкото езиково семейство е относително тясно представено в района между Черно море и Каспийско море, като включва 40 езика, между които грузински и абхазки.

Афро-азиатското езиково семейство включва малтийски, иврит и берберски. Всички тези езици използват малка разновидност на писмени системи. Повечето използват латинската азбука. Руски и някои други славянски езици използват кирилицата. Гръцки, идиш, арменски и грузински имат собствени писмености. Неевропейски езици, които са широко разпространени в Европа, са арабски, китайски и хинди, всеки от които е със собствена писмена система.