23% от работните места под заплаха

В Европа в следващите 5 години ще се промени драстично структурата на пазара на труда като 23% от работните места ще бъдат закрити. До 2027 г. 42% от бизнес задачите в индустриалните предприятия ще се изпълняват от машини.

Най-осезаем недостиг се очертава на специалисти в областта на анaлиза нa дaнни и oблaчни ycлyги, изĸycтвeния интeлeĸт и мaшиннoто oбyчeниe, дигитaлния мapĸeтинг, автoмaтизaцията нa пpoцecитe, информационната cигypнocт, блoĸчeйн пpoгpaмиpaнeто и Интepнeт нa нeщaтa. (IoT)

Тези данни сподели проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, което беше организатор и домакин на международния форум „Иновативно образование и професии на бъдещето“.

Проф.Темелкова изтъкна и важни глобални мегатенденции, начертани от Световната банка:

-под напора на автоматизацията, цифровизацията, изменението на климата над 1,1 милиарда работни места ще претърпят трансформация през следващото десетилетие; 

-глобалната икономика би спечелила около 6,5 трилиона щатски долара през следващите 7 години ако се надграждат уменията на работниците, а това е около 6% от глобалния БВП; 

-държавите обаче инвестират общо по-малко от 0,5 процента от глобалния брутен вътрешен продукт в обучението през целия живот

„Необходим ни е финансов ресурс, за да можем да въвеждаме иновациите, и да изграждаме необходимите ни специалисти. Инвестициите от големите компании, с които си сътрудничим с преподаватели от практиката, приложни изследвания, лаборатории и софтуер, достигат половин милион лева годишно, а от държавата получаваме по 70 000 лева, отбеляза още проф. Темелкова.

Прогнозите: В бъдеще няма да се сменят работни места, а професии 

Прогнозите са, че днешните ученици няма да сменят просто работни места, а три пъти в живота си ще сменят професиите, изтъкна Красимир Вълчев, председател на парламентарната комисия по образование и наука.

По думите му не може да се каже какви ще бъдат професиите след 20 години, но може да се предвиди, че по-важни ще бъдат интердисциплинарните специалности, защото висококвалифицираните тесни специалисти могат да бъдат заменени в бъдеще от изкуствения интелект. Вълчев изтъкна още две важни прогнози: по-трудно ще бъдат заменяни професиите, свързани с хора и грижа за човека, затова  освен дигиталните, изключително важни ще бъдат  хуманитарните и социално-емоционалните умения. И не на последно място- в дигиталния свят ще бъде нужно не просто да бъдем ползватели, но и създатели, а това изисква да се развива креативност чрез хуманитарни, комуникативни качества и концентрация. 

Парадоксът обаче е, че колкото повече малките деца боравят с електронни устройства, толкова повече  губят умението си за концентрация.Затова е необходимо в ранна възраст да скрием електронните устройствата, за да станат впоследствие младите добри дигитални създатели, допълни Вълчев.

Някои професии ще отпаднат, заради  навлизането на изкуственият интелект. Университетите вече няма да са мястото, където се усвояват знания, а ще бъдат мястото, където студентите усвояват умението да създават иновации и да се научават да разрешават проблеми. Трябва да има платформа за сътрудничество между държавата и бизнеса, както и задвижването на проекти с добавена стойност за обществото, където студентите да работят в екип и създават иновации, допълни от своя страна Тери Ли, генерален мениджър на Хуауей България.

Интердисциплинарност и дуален подход във висшето образование 

Дигиталните технологии ще определят нашето бъдеще, а дигиталната хирургия - едно своеобразно съчетание между естествения и изкуствения интелект е бъдещето и вече настояще на съвременната медицина. За пример мога да дам лабораторията ни по телепатология в Медицинския университет в Плевен, която дава възможност за високотехнологични специализирани консултации в страната и чужбина, а другата ни лаборатория дава възможност за използване на виртуална реалност по време на хирургически интервенции, подчерта значимостта за интердисциплинаростта в образованието проф.д.м.н. Славчо Томов – “бащата” на телемедицината в България, от Медицински Университет Плевен.

В началото на 2024 година предстои старт на проект за апробиране на дуалния подход във висшето образование, съобщи на форума Наталия Митева, зам-министър на образованието и науката. Ще се апробират магистърски и бакалавърски програми в специалности от техническите и инженерни науки и някой от социалните дейности. Министерството на образованието изготви насоки за използване на изкуствения интелект в образователната система с фокус върху средното образование, но те лесно може да се адаптират и за висшето. В момента свикваме работна група за дигитализация в широк състав с цел одобряване на тези насоки, допълни Митева.

Налице е спешна нужда от смислени реформи в българското висше образование и професионалните практики, като се акцентира върху иновациите, допълни още проф.Темелкова. Тя подчерта все по-належащата нужда от интердисциплинарност в българското висше образование, тъй като на пазара на труда се търсят по-скоро специалисти, които обединяват знания, умения и компетенции от различни научни области, както и важността на взаимодействието между "висше образование – наука – бизнес – практика".

Част от тях вече са успешно приложени във Висшето училище по телекомуникации и пощи и затова е едно от най-търсените в чужбина висши училища в областта на комуникационната и компютърната техника. Университетът има уникален образователен профил със специалности без аналог в друго българско висше училище, уникални хибридни специалности с други университети, множество практики и стажове в реална производствена и бизнес среда и симбиоза между управленски, юридически и инженерни дисциплини.

В областта на образованието са ключови три неща. Първото е мотивацията на преподавателите не само да преподават, но и да се развиват. Тази мотивация идва естествено със заплащането. Също така смятам, че трябва да се стимулира бизнеса, защото той подпомага образованието наистина на добра воля. Но далеч по добра политика може да има по отношение на стимули, от гледна точка на данъчни облекчения и други възможности, когато бизнесът влага средства в образованието. И на трето място е насърчаването и стимулирането на младите хората да изучават толкова важните за развитието ни инженерни науки, каза Андреана Атанасова от Алианц на технологичните индустрии.