237 млн. лв. за български фермери

Чрез Гаранционния фонд в земеделието ще бъдат подпомогнати най-уязвимите бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. Това казва в интервю за БТА заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова.
Това са онези малки и средни производители, които не могат да отделят собствен капитал за стартирането на проектите си или банките им поставят изключително тежки условия за получаване на кредити, уточнява тя. Одобреният размер на Гаранционния фонд означава, че сума в размер на 237 млн. лева ще остане на разположение на българските фермери. Очаква се Брюксел да преведе сумата до дни. Ето защо не е редно да се спекулира със загуба на средства или орязани пари, заявява заместник-министър Боянова. По думите й през миналата година страната ни е положила максимални усилия, довели до петкратно намаляване на прогнозираното отчисление от 183 млн. евро от ПРСР, и това е повод да се гордеем като нация, без значение на кого симпатизираме.

Какви кредити и на каква стойност ще бъдат покривани от Гаранционния фонд?
Светлана Боянов: По мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони предвиждаме обезпечаването на договори, сключени след 2011 г., а по мерки 122 и 123 - на всички сключени договори. Прогнозите ни са за покриване на гаранции по кредити за около 1 милиард и 200 милиона лева.

А остава ли той най-големият Гаранционен фонд, създаван досега в рамките на ЕС, каквито изявления от наша страна бяха направени?
С.Б.: Като абсолютна стойност нашият Гаранционен фонд не е най-големият. Например при Румъния той е 150 млн. евро, което е повече в сравнение с "нашите" 121 млн. евро. Като процент от бюджета на програмата обаче, българският гаранционен фонд остава най-голям, с около 3.7%.

Направен ли е изборът на банките- партньори на Фонда, които реално ще отпускат заемите и ще издават гаранциите?
С.Б.: Към момента е в ход разработка на тръжна документация за процедура по избора на банки - партньори, очаква се до няколко месеца те да бъдат избрани.

Може ли да кажем откровено съществува ли все още риск да загубим средства по ПРСР и какъв е той реално?
С.Б.: Отново ще подчертая, че евросредствата не могат да се губят, защото те не са нещо, което държавата получава и харчи. Европа ни възстановява парите за вече реализирани проекти, които обаче са изпълнени в срок, имат необходимото качество и е спазен принципът за добро финансово управление. Всяко отклонение от това във всеки един момент води до риск от неусвояване на средства, които ЕК насочва към друга програма, където има висока усвояемост и недостиг на ресурс. През миналата година ние положихме максимални усилия, които доведоха до петкратно намаляване на прогнозираното отчисление от 183 млн. евро, и това е повод да се гордеем като нация, без значение на кого симпатизираме.

Все пак с общ бюджет от 2,6 млрд. евро на ПРСР каква част от средствата трябва да усвоим до края на годината, за да спазим темпото и по кои от мерките?
С.Б.: Настоящата година е наистина много динамична за нас. Както знаете, в най-скоро време очакваме Европейската комисия официално да одобри седмо изменение на ПРСР, чрез което 304 млн. евро се прехвърлят към едни от най-атрактивни мерки - 112 - за младите фермери, 121 - за модернизиране на стопанствата и 321 - за общините. Освен това, приключва договарянето на около 100 млн. евро по мярка 123, чиито бенефициенти ще поискат авансово плащане. Предстои изплащане на субсидиите по мерките от втора ос - 211, 212, 214, от което ще усвоим над 30 млн. евро. Сключените договори през 2010 г. по т. нар. общински мерки /321 и 322/ се очаква да бъдат завършени тази година, а там договореният ресурс е около 350 млн. евро, от които са разплатени авансово само половината. С други думи, темпото е наистина високо и за да успеем, трябва както ние, така и нашите бенефициенти да са в крак с него.

Има ли залежали проекти в Държавен фонд "Земеделие", какъвто проблем до скоро имаше?
С.Б.: Проблемът със залежалите проекти във фонда е в голямата си част разрешен, благодарение на общите ни усилия. За да не бъде забавена обработката на новопостъпили заявления, работата беше реорганизирана и оптимизирана. Като конкретен пример ще посоча плащането на площ в същата година, в която е кандидатствано, което никога досега не беше правено. И още един пример - децентрализирахме мярка 141, по която има над 4 000 проекта. Сега заявленията по нея се разглеждат и одобряват в областните дирекции на ДФ "Земеделие" и по този начин освободихме ресурс за сложните инвестиционни предложения по останалите мерки от програмата.

Има ли шанс екологичното земеделие в България за сметка на конвенционалното и възможността това да стане държавен приоритет?
С.Б.: Биологичното земеделие и в момента е приоритет на държавата и именно заради това има специални мерки по Програмата за развитие на селските райони, които предоставят средства на земеделските стопани за екологично производство. В крайна сметка обаче пазарът сам определя кои продукти са предпочитани./със съкращения/