2,5 млрд. лв. за магистрали, пътища, ВиК, саниране

Близо 2,5 млрд. лв. са заложени за магистрали, пътища, проекти за водоснабдяване и канализация (ВиК), саниране и проектиране в бюджета за 2024 г. Това каза министър Андрей Цеков, който представи параметрите на бюджета пред Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание, съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). 

Над 1,7 млрд. лв. са заложени за капиталовата програма на министерството в проектобюджета за 2024 г. Включени са 253 обекта ново строителство и основни ремонти на пътна инфраструктура, завършване на ВиК обекти, енергийна ефективност на жилищни сгради, укрепване на свлачища и брегоукрепване и др., обясни министърът.

Той уточни, че средствата са предвидени в централния бюджет и отбеляза, че програмата е съставена на проектен принцип, а водещ критерий за финансиране на обектите е наличието на проектна готовност за реално изпълнение, т.е. по тях вече се работи, предстои да се сключи договор или има обявена обществена поръчка, която ще се изпълнява през 2024 г. 

Сред приоритетните обекти в бюджета за догодина е новото строителство на магистрали и скоростни пътища. За тях са предвидени над 1,170 млрд. лв., които ще се инвестират в седем ключови проекта. Над 400 млн. лв. е ресурсът за строителство на участъци от пътя Видин - Ботевград.

Очаква се догодина да завърши строителството на отсечките от Ботевград до Мездра, между Видин и Макреш и п.в. „Бела“. Прогнозата е пълното завършване на отсечките в строеж да е до края на 2025 г. 

Министър Цеков обърна внимание, че финансирането за автомагистрала (АМ) „Хемус“ е увеличено до над 233 млн. лв. „Разковничето за съживяване на проекта е решение на Народното събрание, с което да се позволи индексация на договорите за строителство. Водил съм разговори с парламентарните групи и се надявам пари за тази цел да се предвидят в националния бюджет“, коментира министър Цеков.

По думите му средствата не са достатъчни да се строи цялата магистрала, но ще стигнат да се работи по участъците с проектна готовност и разрешения за строеж.

В тази връзка той напомни, че за участък 7 все още няма проектна готовност, а за лотовете 4, 5 и 6 има проект за препроектиране на габаритите след направен одит за пътна безопасност.

Реално ще се работи по участъци 1, 2, 3 и 9. Министър Цеков обясни, че в бюджета има буфери и възможност за осигуряване на още средства за „Хемус“, например чрез прехвърляне на аванси от неактивни участъци към такива в строеж.  

По АМ „Струма“ са предвидени средства за аванс за изпълнение на лот 3.2, но само ако се осъществяват предвидените условия по договорите и след одобрение от ЕК. За АМ „Русе – Велико Търново“ има сключени договори, проектира се, в неделя предстои старт на първите 7,9 километра, има фронт да се работи.

Очакваме през април да е готов целият проект и след издаване на разрешение за строеж да се работи по трасето между Русе и Бяла, уточни регионалният министър. До края на 2024 г. ще е напълно готова и АМ „Европа“.

Другите два ключови обекта в капиталовата програма са строителството на югоизточния обходен път на Пловдив, за който са предвидени девет млн. лв. и на нов мост над река Марица на пътя Плодовитово - Асеновград за над 7,8 млн. лв., каза още Цеков. 

Над 390 млн. лв. са предвидените средства за основен ремонт и ново строителство на пътна инфраструктура. Тук се включват и проекти за укрепване на свлачища по републиканката пътна мрежа, сред които на пътищата кв. „Старо село“ - Своге, Смолян - Стойките - Девин, Смолян - Мадан и др.

Предвидени са и средства за покриване на щетите от проливните дъждове през юни м.г. Над 57 млн. лв. са предвидени за основни ремонти на 24 големи пътни съоръжения – тунели, виадукти, мостове, обясни той. 

Над 13 млн. лв. от бюджета са заложени за проектиране на основен ремонт на 48 пътни обекта. Очакванията са работата на терен по тях да се извърши през 2025 г. и 2026 г., а през 2024 г. ще се обезпечат с необходимата проектна готовност.

Общо 305 млн. лв. са предвидени за строителството на други 54 проекта. От тях близо 18 млн. лв. са за строителството на яз. „Лудя Яна“ край Панагюрище. С 15 млн. лв. ще се финансира укрепването на 33 свлачища и брегоукрепване, основно по Черноморието и река Дунав, информира още министърът. 

Програмата е реалистична по неговите думи и при достатъчен ресурс фирмите да изпълняват два млрд. лв. годишно, проектите могат да бъдат осъществени. В списъка няма проекти, които не са идентифицирани като приоритети, т.е. запазваме буфер от 27 млн. лв., в зависимост от проектната готовност, за да лавираме. С 1,1 млн. лв. ще се доплатят общинските проекти за улици и ВиК, започнати през 2023 г., каза още министър Цеков. 

„Ключово за бъдещото развитие на републиканската пътна мрежа е проектирането за модернизация и ново строителство. За тази цел сме заложили 49 проекта с финансов ангажимент за над 122 млн. лв., от които реално през следващата година ще се вложат 24 млн. лв.

Сред ключовите обекти, които ще проектираме, са модернизацията на пътя Монтана - София с тунел под Петрохан, който обаче ще бъде по-голям, ще е с габарити Г 23,50, обходните пътища, сред които този на Враца, скоростният път Пловдив - Смолян - Рудозем, АМ „Рила“ и др. Това са проекти, които следва да обезпечат инвестиционната програма на правителството след три до пет години.

Говорим за идейни проекти, геоложки проучвания, екологични процедури. Смятам, че по този начин, след три години МРРБ ще има проекти за няколко милиарда“, обясни Цеков. 

Той съобщи пред депутатите, че в бюджета на МРРБ за догодина са заложени средства и за завършване на 48 блока, за които не остана финансиране по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилища.

Блоковете са 52, но по четири от тях има конструктивни проблеми и не са допустими за участие в програмата. Предвижда се към общините, в които се намират сградите, да се отпусне аванс от 30% от нужните средства в размер на 28 млн. лв. за започване на строително-монтажни работи. 

Министър Цеков посочи, че приходната част на проектобюджета на МРРБ за догодина е в размер на 959 489 000 лв. От продажбата на винетки за леки коли се очакват 289 млн. лв., а от тол такси – 512 млн. лв. Над 113 млн. лв. са заложените приходи от други такси, а 25 млн. лв. – от предоставяне на кадастрални услуги. Разходна част на бюджета е над 1,1 млрд. лв.

Над един млрд. лв. от тях са за Агенция „Пътна инфраструктура“ – основно за текущ ремонт и поддръжка на републиканските пътища, зимно поддържане, подмяна на пътни знаци, защитни системи, хоризонтална маркировка.

Над 2,1 млн. лв. е ресурсът за геозащитни дейности, а три млн. лв. – за изработване на общи устройствени планове на общините. Над три млн. лв. са предвидени  за кадастрални и геодезически дейности, а за конструктивно обследване и премахване на незаконни строежи – 2,5 млн. лв. 

Регионалният министър се спря и на ролята на МРРБ по отношение на Националния фонд за финансиране на общински проекти, тъй като ведомството ще сключва договорите и ще администрира изпълнението им.

Според Цеков това е предизвикателна задача, защото има над 800 проекта за над  2,7 млрд. лв. „МРРБ може да се справи организационно, но трябва да се конкретизират малко по-подробно кои са допустимите разходи по програмата, трябва да се прецизират т. нар. недопустими проекти, които подлежат на финансиране по други програми, включително европейски.

Важно е да се определи кой преценява допустимостта. Като администратор трябва да имаме ясни указания, за да не се окаже, че оценката е субективна и е на администрацията на МРРБ“, каза министърът. 

Министър Цеков подчерта, че с този бюджет през следващата година страната ни ще инвестира около 0,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) за развитие на инфраструктурата, която да обслужва политиката на възходящ тренд в регионалното развитие.

Между 0,8% и 1,2% процента от БВП за пътна инфраструктура и основни ремонти заделят и повечето страни в Европа. „Предвид състоянието на пътната инфраструктура в България, ние трябва да вървим към повишаване на темповете, с които да се доближим до съвременните изисквания за транспортна свързаност“, посочи министър Цеков.