25 хил. туристи слезли на пристанище Видин

Туристическите пътувания с кораб по Дунав са хит, като
през последните години круизните туристи бележат ръст,
коментират експерти в бранша. На пристанище Видин през
туристическия сезон 2014 г. са акостирали 167 круизни кораба
със средно по 150 пасажера. Така на туристически сезон, който
започва в средата на март и завършва в края на ноември,
преминават над 25 000 туристи.
Речните круизни кораби по река Дунав са сред
луксозните плавателни съдове, плаващи по реката и са основно под
швейцарски, германски, канадски флаг. Пристигащите във Видин
туристически кораби се агентират основно от три български
туроператорски фирми, чуждите туристи са от всички континенти на
земята. Най-много пътуват американците, следват ги японците,
европейците. Любопитното е, че всички туристи са от третата
възраст - над 65 години, като преобладават семейните двойки.
Значителен е делът на посетителите от страни, които по принцип
не са характерни за България - САЩ, Канада, Нова Зеландия,
Австралия, сочат данните им.

Какво интересува чуждите туристи, пристигнали в
региона с кораб?

Чуждите туристи споделят, че проявяват силен интерес
към религиозни и исторически обекти, както и към обекти от
близкото минало, които илюстрират любопитния за тях тоталитарен
период. С удоволствие общуват с младите хора. Туристите обаче се
оплакват от липсата на удобства на пристанищата и подстъпите
към градските части, от липсата на тоалетни, на бюра за обмяна
на валута, на посттерминали или на банкомат в района на
крепостта "Баба Вида", "Калето" и другите обекти, както и от
липсата на информация на подходящ език.
Много от туристите смятат, че свободното време на
сушата е твърде ограничено. Круизните туристи рядко купуват, но
често, защото няма нищо интересно или защото нямат достатъчно
време. В отделни случаи се случва турист да направи разход
най-много за 50-тина евро.
Круизните туристи много държат на качеството на
екскурзоводското обслужване и са силно зависими от информацията,
която им предоставят екскурзоводите.
Тенденцията през последните три години е все повече
круизни кораби да акостират в пристанище Видин. Според
направените до момента заявки за следващата 2015 година първият
кораб отново ще пристигне през месец март и така общият им брой
се запазва и за следващия туристически сезон. На пристанище
Видин е определено специално кейово място, където пристават
корабите. То има специална рампа за инвалиди, при пристигането
на корабите винаги е украсено с фирмените флагове на фирмата
туроператор, които се поставят редом до специално издигнати
шатри на брега.
Луксозни туристически автобуси с гидове, които в
повечето случаи пътуват с корабите, но често се наемат и местни,
возят чужденците по избрани туристически маршрути във Видинско.
Това са крепостта "Баба Вида" и Синагогата, Белоградчишките
скали и пешеходна разходка из град Видин и крайдунавския парк.

Проучване сочи, че България не е позната и популярна в
Европа
като круизна дестинация по река Дунав

Направено наскоро проучване за състоянието на
туризма от екип от катедра "География на туризма" към СУ "Св.
Климент Охридски" констатира, че България не е позната и
популярна в Европа като круизна дестинация по река Дунав,
въпреки че разполага с ресурсен потенциал за това, коментира
доцент Вера Николова от катедрата "География на туризма" в СУ
"Св. Климент Охридски".
В продължение на три месеца екип от СУ "Св. Климент
Охридски" под ръководството на проф. Васил Маринов -
ръководител на катедрата, е направил проучване за състоянието на
туризма в българския участък на река Дунав. Студенти от
университета са анкетирали 1100 круизни туристи, представители
на местната власт, туристически предприемачи, жители на
Белоградчик, Видин, Свищов, Силистра, Русе и Тутракан.
Резултатите от проучването показват, че през последните години
все пак са увеличени заявките за акостиране на кораби на
българския бряг на река Дунав.
България се предлага като вид туризъм предимно от
чуждите туроператори, а от българските най-активни на пазара са
две. От ресурсния потенциал се предлагат основно
"Белоградчишките скали" в Белоградчик, крепостта "Баба Вида" във
Видин, "Ивановските скални църкви" в Русе, Велико Търново и
Арбанаси, разказа Николова. Посетителите търсят основно за
посещение обекти, свързани с европейски граждани, свързани с
българската история. Като пример Вера Николова посочи Елиас
Канети и родната му къща в Русе, която според експертите не е
добре предлагана.
Освен това има атрактивни обекти, които въобще не се
предлагат на туристите - резерватът "Сребърна", Дунавският
етнографски комплекс в Тутракан, крепостта "Меджиди табия" в
Силистра и други, отчита изследването. Сред констатациите в
него са неугледните сгради по българското крайбрежие, липсата на
озеленяване и достъпност до крайбрежните алеи на река Дунав са
другият сериозен проблем пред българския круизен туризъм.
Според проучването в шестте български общини туризмът
е слабо развит отрасъл, който осигурява едва три процента от
приходите.
Изследователите се спират и на основните проблеми,
които трябва да се разрешат от дунавските общини, на територията
на които се развива круизният туризъм. Въпреки че разполага
със значителен потенциал, дунавското крайбрежие на България е
малко познато като круизна дестинация, в сравнение с останалите
дунавски страни и обемът на куриозния туризъм като цяло е
малък. Ползите за местните общности са ограничени не само заради
краткия престой, но и заради липсата на предлагане на подходящи
(автентични) продукти, трудностите с обмена на валута и - не на
последно място - трудности с комуникацията - местните търговци
не говорят чужди езици, особено във Видин, отчитат експертите.
Пристанищата, които са предпочитани за акостиране
на круизните кораби са Видин, Русе и Свищов, с малки изключения
Силистра и Никопол, като само в първите две туристите имат
възможност да пребивават за известно време в посочените градове.
Пристанищната инфраструктура в проучените дестинации не е в
добро състояние. Предлагане на допълнителни услуги в района на
пристанищата и понтоните почти липсва, сочи изследването.
Липсата на добра информационна осигуреност - ТИЦ на
пристанищата, указателни табели и информационни материали на
английски език, рампи и добре поддържани подстъпи към
вътрешността на градовете, е част от слабите страни на круизните
пристанища, констатира проучването.
Навсякъде се декларира желание за активизиране на
дейностите по по-активното участие в проекти за подобряване на
инфраструктурата и атрактивността на дестинациите, особено на
пристанищните зони. Липсват обаче достатъчно креативни решения
за адекватно използване на крайбрежните зони за туризъм и отдих.
Почти всички представители на бизнеса и на местното население
не виждат реален стремеж за подобряване на състоянието, отчита
изследването.
По-голямата част от местните власти от своя страна се
оплакват от проблеми, свързани с периферността, отдалечеността и
липсата на интерес от централната власт към тези райони.
По-голяма част от местните културни институции не са активни в
предлагането на допълнителни услуги, предназначени за туристите,
в частност - за круизните туристи. Изключение е фолклорен
ансамбъл "Дунав" във Видин. Посочените факти очертават
тенденцията на намаляваща платежна способност на круизните
туристи и ограничаване на възможностите за приходи за местния
бизнес на брега, показва проучването.
Експертите препоръчват да се формира държавна
политика, за да се възползва страната ни от разрастването на
круизния туризъм в световен мащаб. Необходими са сериозни
инвестиции в пристанищната и градската инфраструктура, ускорено
реализиране на проектите за обновяване на градската среда,
развитие на логистичните пристанищни услуги, организиране на
привлекателни и значими събития, обновяване и разнообразяване на
туристическите атракции и други, сочи изследването.

източник:БТА