+250 за преработватели на плодове & зеленчуци

Автор: ИнтелиАгро

Преработката на плодове и зеленчуци произвежда продукция на стойност около 300 млн. евро годишно – 8% от общата стойност на произведените в страната храни. Добавената стойност на направлението е 63 млн. евро (2014 г.) – 9% от общата за сектор храни. Делът ѝ в стойността на продукцията от плодове и зеленчуци е около 21% - над средната за сектора (19%).

Средногодишните разходите за единица труд нарастват двойно след 2007 г. и надхвърлят 4200 евро през 2014 г. На този фон не е изненадващо, че броят на заетите в направлението намалява с почти една пета за същия период до под 6900 души (8% от всичко в сектор храни). Тенденцията се запазва дори при ръст в броя на преработвателите и обвързаното със създаване на нови работни места финансиране по ПРСР.

Преработката на плодове и зеленчуци е сред най-интензивно инвестиращите направления в хранително-вкусовата промишленост. През 2014 г. инвестициите в материални активи нарастват с 50% на годишна база, надминавайки 36 млн. евро. От тях 16 млн. евро са за машини и оборудване. Инвестициите заемат дял над 50% от добавената стойност в отрасъла, при средно 34% за ХВП като цяло.

Броят на преработвателите нараства след 2011 г., надхвърляйки 100 при плодове и 130 при зеленчуците. Известен принос за това има и финансирането на инвестиции в преработка на селскостопанска продукция по ПРСР. В същото време, продължаващото интензивно създаване на мощности, на фона на проблемите с наличието на суровини и ограниченото вътрешно търсене (виж по-долу), повдига въпроса доколко зад тези инвестиции има здрава бизнес логика?

Ръст бележи и производството, като той е по-осезаем при преработката на плодове, където продукцията вече доближава предкризисните нива – 70-80 хил. т. Обемът на зеленчуковите продукти нараства в три поредни години до близо 80 хил. т. през 2015 г.

Консервите представляват една трета от произведените плодови храни и две трети от зеленчуковите. Приблизително 18% са замразените продукти и в двете направления. Соковете имат дял от 17% при плодовете и 11% при зеленчуците

Продължава да се задълбочава проблемът със суровинната обезпеченост в преработката на плодове. Делът на вносните суровини трайно нараства, доближавайки 30% (без да се отчитат цитрусите и бананите). Приблизително половината от преработените ябълки и праскови са вносни.

Обезпечеността с местни суровини при зеленчуците се подобрява и делът на внесените количества се задържа трайно под 10%. Сред ключовите причини за това е развитието на собствено производство на суровини от преработвателите. Делът на произведените зеленчуци в рамките на предприятието достига 6% от всички преработени. В отделни производства, обаче, снабдяването продължава да е ограничаващ фактор.

Вътрешното потребление стагнира, в следствие на два основни фактора. Първо - намаляващото население и второ – покачването на стандарта на живот води до предпочитане на повече пресни плодове и зеленчуци извън обичайния им сезон. Двоен ръст след 2007 г. бележи потреблението на плодови сокове – до 17 литра на член от домакинството годишно.

На фона на тенденциите във вътрешното търсене, пазарният стимул за развитието на отрасъла са външните пазари. България е нетен износител както на плодови, така и на зеленчукови храни, а стойността на експорта нараства устойчиво. Около 125 млн. евро е износът на преработени плодове през 2015 г. Над една трета е делът в стойността му на консервираните плодове, а една четвърт – на замразените плодове. С по 15% са готовите за консумация ядки и временно консервираните плодове (България е един от водещите световни износители на временно консервирани череши (пулп). Над 70 млн. евро пък е експортът на преработени зеленчуци. Отново водещи са консервите – над половината от стойността, следвани от замразените зеленчуци, а интензивен ръст през последните години бележат сушените зеленчуци, надхвърляйки 12 млн. евро през 2015 г.