250 хил. българи с допълнителна здравна осигуровка

Под един процент са разходите за здравеопазване, които поемат дружествата за здравно застраховане от общите разходи за здраве, съобщи д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на дружествата за здравно застраховане.

Едва 250 000 души у нас имат допълнително здравно осигуряване. От Асоциацията обявиха, че здравноосигурителният модел е неясен.

Мими Виткова посочи, че внушението, че разделянето на здравните пакети на два, така че застрахователните дружества да могат да участват активно в заплащането по допълнителния пакет, е по-скоро невярно, защото има редица неясноти. Виткова разкритикува ресорното министерство за 65-те клинични пътеки, които попадат и в двата здравни пакета и финансирането ще зависи от преценката на личния лекар:

Нито духът на Конституцията, нито чл. 52 от Конституцията позволяват такива, меко казано, "волни" интерпретации относно правата на гражданите, на равнопоставеност, на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на здравните услуги, ако те са добросъвестни платци на своите здравноосигурителни вноски.

За нас, като застрахователи, проблемът е доста сериозен. Няма яснота кои граждани ще бъдат оценени в едната или другата пътека в рамките на тези 65. За да се изчисли застрахователният риск, трябва да сме наясно. Трябва да сме наясно и с ангажиментите, които поемаме пред застрахованите лица. В закона, до 31 октомври, ежегодно, тези пакети могат да търпят динамика, но ние сключваме застрахователни договори целогодишно. Как бихме могли да поемем ангажимент?

Годишно около 55 милиона рева е размерът на застрахователната премия, която се формира в 28 дружества,  които имат застраховка "Заболяване". Д-р Дилян Петров, управител на застрахователен институт, заяви, че предлаганата сега здравна реформа няма посочена ясна крайна цел. Посочваните крайни резултати, почиват на изкривена статистика, допълни той.

Именно заради това, че 2% от 8% здравна вноска не отиват към здравоноосигурителните дружества е довела до това те да не работят ефективно посочиха още д-р Мими Виткова и д-р Дилян Петров. Виткова призова държавата да се занимава с реален контрол:

Благодарение на въвеждането на четците с личните ни карти има икономия от около 10 млн. лв. досега.  За да има икономия, е ясно коя болница е надписвала. Защо не се проверява? За какво въвеждаме четци и даваме пари, когато няма реален контрол?

Промените в модела за ползване на здравата услуга няма да стимулират здравното застраховане, обявиха още от Асоциацията на дружествата за здравно застраховане. Нужни са ясни правила какво се покрива от задължителното осигуряване и какво не.