28-те области + възстановяване след кризата

Българската икономика пострада сериозно от световната икономическа и финансова криза, като ефектът се усети през цялата 2009 г., когато икономиката реално се сви с 5%. Последва бавно възстановяване, като едва през 2014 г. БВП в постоянни цени (2010 г.) успя да достигне пред-кризисното си ниво. На фона на бавното възстановяване на национално ниво е интересно да се види как протича процесът на областно ниво. Отговор на този въпрос се опитва да даде анализ на ИПИ, като прави уговорката, че данните за БВП на областно ниво се публикуват с около 2-годишно закъснение след данните на национално ниво, а и поради липсата на регионални/областни дефлатори (ценови индекси) областните данни са само в номинално изражение.

С цел да се изследва процесът на възстановяване на областните икономики след кризата през 2009 г. е използван имплицитният БВП дефлатор на национално ниво. Имплицитният БВП дефлатор, от своя страна, е изчислен като ценови индекс на база номиналните и реалните данни за БВП на национално ниво.

На база на номиналните данни за БВП на областно ниво и имплицитния БВП дефлатор на национално ниво бяха изчислени реални темпове на растеж на областно ниво и съответно – областни БВП серии за периода 2008-2012 г. в постоянни цени (по цени за 2007 г.). Ето и резултатите:

1/ До края на 2012 година, от 28-те области в страната 19 или две трети не успяват да възстановяват икономиките си до нивата на реалното съвкупно производство преди кризата през 2008 г. Най-изразен спад в сравнение с 2008 година отчитат областите Перник ( 54%), Видин (22%), Силистра (20%), Кюстендил (18%) и Смолян (17%), т.е. това са областите, които към 2012 г. са най-изостанали в процеса на възстановяване от кризата.

2/ На другият полюс са пет области, които успяват да се възстановяват от кризата още на следващата година - през 2010 година. Вътре в тази група, обаче, има сериозни различия в темповете на възстановяване, което налага групирането на тези области в две подгрупи:

Убедително възстановили се – тук попадат единствено областите София (град) и Ямбол, които имат слаб, но убедителен ръст на реалния БВП в периода 2010-2012 г. Към 2012 г. БВП в постоянни цени от 2007 г. е по-висок от предкризисното си ниво през 2008 г., макар и София (град) да бележи леко свиване на икономиката си в реално изражение през 2012 г.;
б) Неубедително възстановили се – областите Пазарджик, Велико Търново и Добрич. Тези три области достигат стойността на вътрешния си продукт преди кризата още през 2010 г., но през 2011 година отчитат нов спад. И трите области бележат лек ръст на икономиките си през 2012 година, но все още реалният им БВП остава под нивата от 2008 г.

3/ Област Разград възвръща предкризисното си ниво на реално брутно производство си през 2012 година.

4/ Съвкупното производство не се повлиява негативно от кризата в три области – Софийска област, Пловдив и Стара Загора. Област Стара Загора, отчита спад през 2011 година с близо 5%, но към 2012 г. нейният реален БВП е над нивата от 2008 г. Останалите две области – София и Пловдив - имат непрекъснат положителен тренд на БВП за периода на и след кризата (2009-2012 г.), като Софийска област (да не се бърка със столицата) е шампион по икономически растеж в периода между 2009 и 2012 г. – нейното БВП в реално изражение през 2012 г. е с 40% по-високо от нивото през 2008 г.

Любопитно е да се спомене, че нито една област не възвръща нивата вътрешния си продукт от преди кризата, през 2011 година. Като само областите Ямбол, София (област), София (град) и Пловдив продължават ръста си от предходните години.

Като цяло, процесът на възстановяване от кризата протича бавно и трудно на областно ниво. По-голямата част от страната е засегната от кризата, като единствените изключения са в Южна България - Софийска област, Пловдив и Стара Загора. Тези трите области не отчитат свиване н брутния си вътрешен продукт през 2009 г. и бележат икономическа експанзия в периода 2009-2012 г. Това вероятно спомага и за по-бързото възстановяване на трудовите пазари в Южна България след кризата.

В същото време, прави впечатление, че някои от традиционно по-слабо развитите области в страната като Силистра, Видин, Смолян, Кюстендил и Ловеч поемат и най-тежкия удар от кризата. При тях БВП към 2012 г. е с над 15% по-ниско от предкризисното си ниво, като за някои от тези области спадът надхвърля 20% (областите Видин и Силистра). Т.е. в тези области структурните слабости вероятно са подсилили отрицателните ефекти от кризата. Силният спад на местната икономика пък подхранва негативните демографски процеси в тези области, които така или иначе се характеризират с едни от най-неблагоприятните демографски тенденции в страната. Икономическата рецесия подтиква местното население към изселване, което води до спад на хората във фертилна и работоспособна възраст, рязко намаление на раждаемостта, силно влошаване на естествения прираст и липса на инвестиции поради недостиг на (подходяща) работна ръка. Няколко области (основно в Северна България) отдавна са влезли в този омагьосан кръг и кризата през 2009 г. допълнително задълбочи техните социално-икономически проблеми.