АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
3 млрд.лв. нужни на България спешно
Силвия Стоядинова
През последните седмици Министерството на финансите бе критикувано от Европейската централна банка (ЕЦБ), БНБ, експерти за намерението на министър Дянков да вложи пари от Сребърния фонд в държавни ценни книжа. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) обаче подкрепи сегашната политика, като коментира, че е абсурд средствата от фонда да се държат само в чужди ДЦК и да се „хранят чуждите икономики с наши пари”. КРИБ настоява още да бъде вдигната минималната работна заплата, да се предприемат мерки за насърчаване на светлия бизнес, сред които облагане по аналог, когато има драстични разминавания - главно в туристическия сектор. От Института по пазарна икономика обаче са на друго мнение. Пред EconomyNews.bg главният икономист на ИПИ Десислава Николова коментира различни алтернативни политики. Десислава Николова има магистърска степен от Централния европейски университет-Будапеща и докторска степен по икономика от УНСС. Присъединява се към екипа на ИПИ през февруари 2010 г. Преди това е работила като икономически съветник в Британското посолство и в Райфайзенбанк като макроикономически анализатор.
За поредна година очакваме дефицит, който може би ще бъде надхвърлен и ще прескочи заложената цел от 1.35% от БВП според Закона за бюджета. Най-вероятно икономиката ни в момента навлиза в рецесия, ако съдим по данните за Европа, която е в рецесия от края на миналата година. Данните за българската икономика от началото на годината, също показват спад на износа, спад на индустриалното производство за януари и февруари, спад на туристите, продължаваща криза в строителството, продължаваща криза във търговията на дребно. Ако се погледнат всички тези данни, очевидно българската икономика е прекратила процеса на възстановяване, който се наблюдаваше донякъде през 2010 г.По-скоро 2011 г. най-вероятно ще прекъсне този процес и ще последваме Европа в сценария на рецесия. От тази гледна точка рисковете пред бюджета и по скоро пред заложения дефицит са сериозни и е крайно време да се помисли за залагане на буфери, спешно свиване на разходите и възможно най-бързо осигуряване на нужния ресурс за финансиране както на планирания дефицит, така и на това голямо дългово плащане, което предстои през 2013 г. Общата сума, която ще е необходима на МФ, като се има предвид и лихвите по двете еврооблигации, така и главницата на едната, която трябва да се плати в началото на следващата година, е около 3 млрд. лв. Тези пари в момента ги нямаме. Фискален резерв също няма, ако се погледне разполагаемата му част, тоест тази част, която не представлява целеви фондове и с която всъщност МФ разполага, за да плаща ликвидните си нужди. Фискалният резерв беше похарчен окончателно през последните 3 години.
Какви са възможностите за финансиране тогава ?
Възможностите за финансиране са два. Или трябва да емитираме нов външен дълг или спешно да се пристъпи към приватизиране, концесиониране и генериране на приходи от държавна собственост. Най-добрият вариант обаче, който ще има най-малка тежест и за сегашните, и за бъдещите данъкоплатци, е свиване на разходите. Това го направиха в почти всички страни от ЕС по време на кризата, а ние не. Страната ни тогава нямаше проблем с финансирането на дефицитите, защото имахме голям фискален резерв. В момента, в който вече го нямаме, трябва да помислим за едни такива по болезнени мерки. Проблемът е в това, че от лятото на тази година навлизаме в предизборен режим. Както знаете, година преди избори нищо не се прави и даже се харчи много повече отколкото в непредизборните години. Тоест ние се изправяме и пред повишен политически риск от скоростно харчене от лятото на тази година и трябва да се овладее това желание за харчене. Точно МФ трябва да контролира всяко посегателство върху бюджета, но и да се предприеме намаляване на разходите, преглед и закриване на неефективни програми. Това не е правено откакто се изработва програмна бюлетина на България. Трябва да се премине към истинско програмно бюджетиране, в което наистина се кандидатства за пари от бюджета със защитени, издържани програми със съответните индикатори за успех. Има програми, които с години се прехвърлят от една година в следващата, а в крайна сметка, ако се видят резултатите по тях, включително и в докладите на Сметната палата, те са плачевни. Вижда се, че има огромни злоупотреби със бюджетни средства, неправилно провеждане на обществени поръчки, неспазване правилата за провеждане на обществени поръчки и т.н.
Споменахте и за налагане на буфери, какви могат да бъдат те ?
Типичен пример за буфер, който се ползваше до преди кризата, беше задържането на разходите на бюджетните разпоредби до 90%, тоест това, което от централния бюджет се трансферира на разпоредителите е 90% от това, което би трябвало да се трансферира за съответните месеци. Останалите 10% се задържат и се превеждат само в случай, че към средата или края на деветия месец на годината се вижда, че бюджетът успява да изпълни прогнозата, тоест не се представя по-зле отколкото е заложено в закона за бюджета, и тогава вече се отпускат тези допълнителни средства иначе не. Този буфер е доказано, че работи, така че защо да не се прилага. Друго нещо, което се направи през 2009 г., бе когато министърът на финансите прати едни писма до всички министри и поиска план за орязване на техните финанси с 20%. Някои го изпълниха, други предложиха по-малки проценти, трети нищо не отрязаха, както Министерство на културата, но така или иначе имаше едно сериозно съвкупно орязване на разходите това също е вариант.
А вариантът с емитирането на нов външен дълг доколко е добър?
Настроението на външните пазари се мени непрекъснато. Има избори скоро в Гърция, които могат тотално да всеят смут на пазара и да променят условията, при които ние ще се финансираме. Но все пак вариантът с външния заем очевидно няма как да бъде избегнат, защото, ако погледнем вътрешния пазар, ние годишно взимаме от него към 1.2 млрд -1.3 млрд лв. под формата на ДЦК. Тоест това е способността му да поеме съответния ресурс. Целият пазар на ДЦК е към 1.6 млрд. лв., а ние говорим за необходимост от 3 млрд. лв. Надхвърляме възможностите на вътрешния пазар дори хипотетично да предположим, че той ще ни предложи едни много изгодни условия. При два от търговете, които скоро бяха проведени от МФ за ДЦК се видя, че единият беше частично канцелиран, а другият изцяло, и не бяха удовлетворени поръчките, защото цената, която българските банки поискаха за купуване на тези ценни книжа се стори висока на МФ. Тук имаме и допълнителен рисков фактор от това дори вътрешният пазар да успее да поеме повече от 1.4 млрд. лв., колкото е бил през последните години, дали това ще е цената, която удовлетворява МФ.
Като говорим за приватизация, в момента няма нито една голяма сделка, която да е на масата и да се работи по нея. На няколко пъти министърът на финансите спомена за продажбата на миноритарен дял в Българският енергиен холдинг (БЕХ), евентуално и на чужда борса, но към момента нищо те се е случило и няма развитие. И да успеем обаче да продадем нещо за 100-200 млн. лв. ние пак оставаме с почти 3 млрд.лв, които трябва да финансираме по някакъв друг начин.
Вие няколко пъти споменахте, че най-добре е да се режат разходи. От КРИБ обаче наскоро се обявиха за вдигане на минималната работна заплата. Кога това предложение би било удачно да се приложи, защото то безспорно вълнува хората, и при какви условия ?
От КРИБ напоследък доста подкрепят правителството. Всъщност те са единствената организация заедно с Асоциацията за индустриален капитал и донякъде с единия синдикат – КНСБ, които дадоха съгласие за промените в Сребърния фонд и посочиха, че е хубаво да се инвестират парите от фонда и в местни ценни книжа. Това бе критикувано от всички останали организации, включително ЕЦБ. Проблемът с влагането на ценни книжа в българската икономика е най-вече по линия на цикличността на икономиката. Ясно е, че КРИБ като представители на интереса на български компании ще искат да се инвестират парите от Сребърния фонд в акции на български компании. Тук очевидно имаме типичен пример за конфликт на интереси. Тоест КРИБ и по принцип цялата тристранка – синдитати и работодатели, не би трябвало да имат отношение към управлението на Сребърния фонд. По презумпция те не са професионални управители на фондове, така че да могат да се изказват компетентно къде да се инвестира. Това трябва да го каже някой, който разбира от инвестиране на портфейли от активи. От друга страна, те очевидно ще защитават интересите на своите си членове, както и МФ иска да се инвестират тези пари в ДЦК, за да може да използва всъщност парите на Сребърния фонд, за да покрие ликвидните си нужди. Ако фондът беше управляван по закон и бяха структурирани съответните портфейли, в които има определен дял акции и ДЦК-та на трети страни и ЕС със съответните рейтинги, тогава доходността му щеше да влиза пак в Сребърния фонд. МФ обаче имаше интерес да ползва тези пари, а не да ги държи в един резерв, в който няма достъп до тях, тъй като по закон тези пари не могат да се ползват до 2018 г.. Според Законопроекта, който министерството е подготвил този срок се удължава до 2028 г. Затова много важно е първо инвестирането да се повери на професионален мениджър на фонда – един, двама, трима, колкото е необходимо, с открит конкурс. Така мениджърът ще структурира портфейли и ще ги управлява. Това вече го прави и БНБ за валутните си резерви. Част от тях се управляват чрез професионални управителни фондове. Второ – да се затворят всички вратички за източването на Сребърния фонд и да се натрупат повече пари. В момента имаме около 1.8 млрд. лв., което е почти нищо. Идеята беше той да бъде 10-15 млрд. лв. , при което ако се сложи 4-5% доходност това е вече една сериозна сума. При наличието й Министерството вече може да си позволи да увеличава всяка година пенсиите с по няколко процента и да ги финансира от тази доходност. При наличието на няма и 2 млрд. лв. обаче, това няма как да се случи, колкото и ефективно да се управляват парите.
Tweet |
|
Do you need urgent loan with 2% interest rate? Our loan ranges from $2, 000.00 usd to $10, 000, 000.00 usd. with a loan duration ranging from 1 to 20 years. if yes contact us For more information contact us Contact Us 447440072239 globalendinghome@gmail.com Mr Koeman Majda.