30 млн. души може да изхрани земеделието ни

Земеделското производство е биологично производство и е в пряка зависимост от интелигентността на нацията, посочва в анализ, предоставен на EconomyNews.bg, аграрният експерт от гр. Враца н.с.l.ст. Йордан Малджански. По думите му, ако аграрната наука е добре развита, тя ще интродуцира по - продуктивни сортове и породи, с което ще допринесе за по - доброто хранене на нацията.

Предложението: Това, което предлагам, се казва „Национална програма за възраждане на аграрното производство”. Основната цел е производството на храни. Защо точно храни? Това е единственото, което ни идентифицира като нация. Храната е елемент от националната сигурност и гарант за нормалното ни съществуване. Не е необходимо да адаптираме чужди системи, а да се насочим към старата и да я приспособим към днешните условия. Системата беше разработена от Акад. Ц.Хинковски след завръщането му от САЩ, където беше представител на аграрния сектор в нашето посолство. Тази система обединява четирите вида стопански субекта и не ги делеше, а ги насърчаваше и подпомагаше.

С аграрно производство се занимаваха ТКЗС-тата като кооперативни структури, ДЗС, институтите и опитните станции като държавни структури, които държаха генетичния ресурс и научното обслужване /внедряване/. Частните стопани бяха другият стопански субект, който получаваше безплатно ветеринарно обслужване, осеменяване и разплодници. Всеки частен производител бе подпомаган натурално за предадена продукция- за 1кг. живо тегло предадено агнешко се получаваха 2 кг. фураж, за 1л. мляко-  0,3 кг.фураж, за 1кг. свинско - 4кг. Фураж, за 1 яйце – 50 гр. фураж и т.н. Това доведе до бум в производството на животинска продукция, която успешно и безпроблемно биваше реализирана на външните пазари. С тази схема успяхме да станем най - предпочитаният партньор за търговия на животни, защото имахме количества, качество и ниски цени. Другият стопански субект беше създаден през 1979-80 година и това са ведомствените стопанства, чиято цел беше да задоволяват вътрешното потребление заедно с производствените структури на ЦКС, за да се освободят производствени мощности за външния пазар. Така армията и други нейни подразделения се самоизхранваха.

Само за период от 10 години тази система създаде едно модерно аграрно производство, което успешно се бореше с конкуренцията на световните пазари. За 1985 г. имаме износ на 3,5 милиона агнета, което е рекорд. Днес не можем да съберем 12 000 агнета за Катар. За  реализирането на този новаторски подход участваха 27 000 аграрни специалисти и над 800 хиляди души заети пряко в производствена дейност. Имаше тристепенно ниво на управление – първо ниво – населеното място, второ -  областните животновъдни центрове по ветеринарно обслужване, областните селекционни центрове и изкупвателните организации, и на трето – Селскостопанската академия (ССА).

Как работеше системата?

Към ССА бяха създадени НПО-та по Говедовъдство и овцевъдство, НПО по Птицевъдство и НПО по Свиневъдство. В състава на ССА влизаха всички институти и опитни станции както и ДЗС-тата. В институтите бяха създадени производствени направления, в които работеха научни колективи, оглавявани от най-старшия по степен. Тези колективи създаваха хибридните схеми, технологиите на отглеждане и работеха по актуални производствени проблеми, на които търсеха решения. Когато има положителен резултат от научната разработка, тогава се внедряваше в производството от най-младшия научен сътрудник. Днес обслужваме само себе си, правим кухи публикации, придобиваме научни звания без никаква практическа стойност.

Програма за производство на храни

Като аграрен експерт с натрупан опит и знания съм разработил програма за производство на храни. Програмата трябва да гарантира на всеки български гражданин нужните му количества, за да има нормален растеж и достатъчна енергия за да извършва определена трудова дейност. Производственият обем е изчислен на базата на европейските норми за хранене, умножен по броя на гражданите плюс 5-те милиона туристи които посещават България. Европейските норми са: мляко – 385 л, месо – 85 кг., риба – 18 кг., яйца – 240 бр. За да може държавата да гарантира тези количества, тя трябва да стане равноправен стопански субект, използвайки държавната и общинска земя, както и непотърсените земи и земи на граждани, които ги предоставят срещу договор за наем. В страната има много рушащи се държавни и общински постройки, които могат да се ремонтират и използват за отглеждането на елитни животни, т.е. да станат пак генетични центрове. За да се гарантира натуралното производство, трябва да бъде обезпечено с необходимите фуражи и държавата да разработи единен фуражен баланс. Зърнопроизводителите трябва да произведат по 960 кг. зърно на глава от населението, от които 220 кг. ще отидат за хляб и хлебни изделия, а останалите 740 кг. ще се използват за фураж. Чрез производството на храни държавата ще реализира своята социална програма, подсигурявайки реални работни места и евтина храна. Ако програмата бъде реализирана в пълния си обем, както съм я замислил, може да създаде 500 хиляди реални работни места и още 300 хиляди в съпътстващи дейности.

Защо храна? Аргументите за нуждата от подобна система

1. Първият и най –основен аргумент се нарича безалтернативност. Набавянето на храни не може да се третира като елементарна търговия, тъй като не може да се калкулира и да се определи стойността на човешкия живот. Това може да се изрази със следната формула храна-енергия-живот. Изхранването на нацията е елемент от националната ни сигурност, защото гладът е оръжие за масово унищожение. Чрез храната ние участваме в световният обмен на енергия. Как се случва? Човекът се реализира чрез съзнателна човешка дейност - работа, при която той потребява енергия. Тази енергия се пренася в продукта, който човек създава и продава на пазара, а в замяна получава пари, за да се храни и живее. На практика се получава обмен на енергия. България винаги е участвала в световният обмен на енергия основно с храни от животински произход. Днес ние ежегодно губим по 5 милиарда лева, защото не участваме в този обмен.
2.  През 1939 г. германците ни обследват с какво можем да участваме във Втората световна война и констатират че 5,8 милионна България може да изхрани 30 милиона души. Днес сме 7 млн. Души, внасяме 80% от храните и издържаме 400 хиляди безработни.
3.  Разходите, които правим за изхранване са 37% от доходите. Социологическо проучване на «Галъп» показва че 87% от българите предпочитат българско мляко, месо, сирене, колбаси, плодове, зеленчуци, плодови и зеленчукови консерви.
4.  Наличие на традиции, знания и опит, както и природни дадености.
5.  Само производството на храни може да създаде поминък на селяните и ще спре обезлюдяването.
6.  Животновъдството може да наеме на работа нискоквалифицирани или възрастни хора и да създава работни места на цялата територия на страната.
7.  Животновъдната продукция и въобще храните са експортни стоки и в момента 75% от износа ни е аграрна продукция, за съжаление суровина с много малка добавена стойност.

Ако погледнем в глобален мащаб, световните тенденции показват, че през 2050 г., когато населението на земята се очаква да нарсне до 9,5 милиарда души, производството на храни ще трябва да се увеличи с 40%. Производството на храни може да се превърне в единсвтената антикризисна програма. 

Програмата, която описвам, не се нуждае от допълнителен финансов ресурс, а само пренасочване и правилното управление на наличните средства. Тя не се нуждае и от чужди инвеститори, защото ще използва собствена земя и собствена работна сила. Само за сведение общинските земи са 22% от земеделската площ на страната, като прибавим и 2 млн. дка непотърсени земи, от които се възползват арендаторите, само тази земя е достатъчна да изхрани нацията и чрез това производство държавата да реализира социалната си политика.