30% от зеленчуците са български

От 25 до 30% от зеленчуците, които консумираме у нас са родно производство. Това е според по информация, която имаме в Асоциацията на земеделските производители и данни от статистиката, коментира Венцислава Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) , в интервю за агенция „Фокус”. Върбанов поясни, че основните страни, от които България внася зеленчуци са Гърция, Турция, Македония и Испания. Относно качеството на вносните зеленчуци, спрямо българските, той заяви: „Българските зеленчуци са с по-добро качество. Определено през последните години дори се загубиха известни български сортове, защото никой не се занимава с такова производство. Това е така, защото не е изгодно. Няма икономическа изгода и хората спряха да произвеждат”. По думите му другият голям проблем е липсата на подходяща инфраструктура. „България има много голям потенциал за износ на плодове и зеленчуци, но няма инфраструктура. Притеснен съм от факта, че през новия програмен период, благодарение на новите възможности, които се дават за политиката за развитие на зеленчукопроизводството и финансовите стимули, които ще бъдат дадени на производителите, може да се стигне до там, че поради липсата на инфраструктура, една голяма част от продукцията да остане непродадена. Така производителите ще претърпят загуби, защото няма нито пазарища и тържища, на които да се продава тази продукция, нито има складови помещения, със съответните условия за съхранение”, допълни Върбанов.

Според Върбанов повечето страни насърчават родното си производство, като дават допълнителни финансови стимули. По-доброто субсидиране на европейските зеленчукопроизводители е основната причина вносните зеленчуци да са с по-ниска цена от родните. „На много места има европейски, но най вече национални политики, с които се стимулират определени отрасли с допълнителна субсидия. По тази причина не можем да бъдем конкурентни на останалите производителите, защото у нас нямаше никакви субсидии за това, че се отглеждат зеленчуци и плодове. Ако имаше нещо, то беше много скромно и неадекватно на общата обстановка”, поясни Върбанов. „Точно заради това, че нямаше ефективна държавна политика се стигна до там да внасяме такива големи количества продукция, която можем да си произведем и в България. Горе-долу е същото и положението с производителите на плодове, месо и мляко”, допълни още той. По думите му конкуренцията, търсенето и предлагането е основната причина за разлика в цените на зеленчуците от различните населени места. „Има региони, в които почти не останаха зеленчукопроизводители. Там логиката е цените да са по-високи, защото се докарват от други населени места. Там където се произвежда много, като в Пловдивско и Пазарджишко, там са най-добрите зеленчуци на най-ниските цени. Там предлагането е повече от търсенето и цените падат” допълни Върбанов.