30% ръст в машиностроенето през 2010

Около една четвърт от машиностроителните предприятия отчитат ръст на поръчките и на износа в края на тази година с около 25-30 на сто спрямо същия период на миналата година. Това са компании, заети с производство на метални изделия и на машини и оборудване с общо и специално предназначение. Това съобщи Асен Асенов, председател на федерация "Метал - Електро" към КНСБ, за БТА. Председателят на Българска браншовата камара "Машиностроене" Илия Келешев съобщи, че през септември спрямо същия месец на миналата година в подсектора "Производство на машини и оборудване" има ръст в износа от около 167 на сто. При "Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета" ръстът е 168 на сто. Според камарата растежът ще продължи както до края на тази, така и през следващата година, защото в този период от една страна се очаква да започне работа и заводът за автомобили край Ловеч, а от друга - има сериозно натоварване на "Мадара" Шумен, която е в кооперирано производство с "Камаз", Русия. Оживление има в подсектора, който беше най-сериозно засегнат от кризата - "Производство на метални изделия без машини и оборудване " - с ръст от 180 на сто в износа спрямо септември миналата година.
В подсектора "Производство на превозни средства без автомобили" положението е тежко. Според Келешев обаче висок кръст в износа на машиностроителните изделия на този етап не води до висок растеж в произведената продукция.
Машиностроенето е около една четвърт от общото промишлено производство, което през последните девет месеца има над 9% ръст спрямо същия период на миналата година и ръстът идва основно от износ.
В машиностроенето за разлика от някои от секторите, които генерират най-голям износ като производството на метали например, голяма част от ръста идва от поскъпването на суровините. Според Асен Асенов следващата година браншът трудно ще достигне рекордната за производството 2008 г., а ръст в заетостта би могло да има само, ако се достигнат и надминат обемите от преди две години. Пиковата за нашето машиностроене 2008 г. е обвързана с ръста на заплатите в сектора в страните от Централна Европа до нива от 1500 - 1800 евро, което е причина за изнасянето на производства от там към България.
Плюсове и минуси на кризата
След 2008 около 5%-10% от компаниите от сектора са фалирали. Съкратен е около 30% от персонала на фирмите и голяма част от наетите няма да се върнат отново на работа в същите компании, отчитат от камарата.Сред фирмите, които са запазили обемите на производство въпреки кризата, са тези от военно-промишления комплекс. Например в "Арсенал" въпреки кризата през миналата година са назначени нови 800 души и сега там работят 6 500 човека. Кризата е съдействала на редица фирми от машиностроенето да усвоят нови производства и да направят връзка с нови стратегически партньори, каза председателят на камарата по машиностроене. С висок растеж в производството и износа са "М+С Хидравлик"АД, Казанлък, "Капрони" АД, Казанлък, "Цератицит"АД, Габрово,"ЗММ" АД, Сливен, в областта на микрооптоелектрониката - "Оптикс" АД, Панагюрище и редица други.Отчита се също и значителен брой на проектите за технологична модернизация в малки и средни предприятия, подадени за финансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност".
За периода на кризата от бранша са съкратени около 30 000 души и в момента там са заети 105 - 110 000, съобщи Асен Асенов. Доминиращата част от тях са квалифицирани работници поради естеството на производството в машиностроенето.

Основният проблем на сектора е липсата на краен продукт, който да генерира наука, печалба и да създава заетост и в други сектори. Произвеждаме главно възли и детайли, които са с много ниска печалба, използва се предимството на качествената и нископлатената работна ръка, но това не дава възможност за ефективно развитие, посочи Асен Асенов. Не може да се каже, че в машиностроене има запомнящ се голям инвеститор. Известни компании се ограничават с това да разкрият по някоя фабрика, което не може да компенсира нивата на производство отпреди 1989 г., когато делът на машиностроенето в БВП е бил около 25 на сто, каза Асенов.
Сега на дневен ред излизат големите инфраструктурни проекти, в които при далновидна политика могат да се включат и българските машиностроителни предприятия.Например наши производители биха могли да се възползват от бума в строителството на магистралите, същото се отнася и за възможностите по проектите Набуко и "Южен поток" или за нуждите на армията и полицията на България, отбелязват експертите.
По отношение на участието на български машиностроителни компании в големите енергийни проекти и в частност "Южен поток", министърът на икономиката Трайчо Трайков съобщи, че България иска Бургас да бъде базово пристанище, от което да се извършват дейностите.
Браншът може да разчита на подкрепа по инициативата "Джереми", където общо са предвидени около 600 млн.евро. Подкрепа за сектора има от страна на агенциите за инвестиции и за малки и средни предприятия, търговско-икономическите служби, както и по линия на Националния иновационен фонд, чийто ресорен закон сега се разработва.
За периода 2005 - 2008 г. заплатите в отрасъла са увеличени с над 70 на сто, като средната работна заплата достига 620 лева. За следващата година най-големи начални заплати ще вземат в сектора - производство на турбини и двигатели, където за ръководител минималният осигурителен праг е 780 лева, за аналитични специалисти - 510 - 520 лева, за оператори на машини и квалифицирани работници - 440 лева.