300 лв. за първия учебен ден

Около 300 лева средно харчи българското семейство за тръгването в първи клас на своето дете. Сумата е по-ниска от разходите, които правят родителите за същата цел в Словакия (490 лв.), но най-драстично се различава от тази в Чехия и Полша. Там за тръгването на училище за първи път джобът на родителите олеква с еквивалента на 590 лева.
Данните са от телефонно проучване на специализирана компания в България, Чехия, Полша и Словакия.
Същевременно обаче в България е най-висок делът на родителите, които дават джобни пари на своите деца – 84% от родителите у нас смятат това за задължително. За сравнение, в Полша и Чехия това правят две трети от хората (съответно 66% и 64%), а в Словакия – 56%. Повечето от родителите са убедени, че трябва да започнат да дават джобни пари на децата си от 1-ви клас на началното училище (42%); и в краен случай – от 2-ри клас (25%). Към първата опция се числят главно родителите от Полша (60%) и България (58%). Същевременно има и родители, които смятат, че трябва да започнат да дават на джобни пари на децат си във възрастта 15 и повече години. Тази група родители е най-многобройна в Словакия, където към нея се числят 37% от семействата.
Джобните у нас – на седмица, в Чехия и Полша – месечно
94% от българите дават джобните на децата си седмично. В Чехия и Полша най-често това е става наведнъж за целия месец, а словаците дават на децата си пари най-вече според текущите нужди. Средно в България джобните са не повече от 20 лева месечно за малките класове, като сумата расте с възрастта. В Чехия, Словакия и Полша средно джобните са около 45 лева.
Половината от родителите одобряват предварително разходите. Всеки трети обаче не знае за какво детето му си харчи парите.
Правилата за харченето на джобните пари варират в различните държави. Проучване в 4-те централно и източноевропейски страни сочи, че в България родителите са най-благосклонни – всеки трети (29%) не се интересува за какво децата му харчат джобните си пари. За сравнение, в Словакия например този процент е едва 16%. На другия полюс са 57% от българите, които разрешават на децата си да харчат джобните си пари само за предварително одобрени цели. Близо 1/4 от словаците също казват, че детето им първо трябва да пита родителите си за разрешение за разходите.
В същото време българите са най-големите противници на използването на джобните пари за поощрение на децата. 47% от запитаните посочват, че категорично не одобряват този подход, докато например в Чехия този дял е значително по-малък – 25%. Едва 5% от сънародниците ни използват джобните пари като мотивиращ фактор за добри оценки в училище, добро поведение или за помощ в домакинството, а в Чехия и Словакия този метод прилага почти всяко второ семейство.