325 лв. еднократно за пострадалите в Пернишко

Еднократните социални помощи от 325 лв. за пострадалите от земетресенията в Пернишко ще бъдат раздавани от днес, съобщи БНР. Финансовото министерство отпусна за целта 900 000 лева. 295 души фигурират в първите изнесени списъци за получаване на помощта. След 14 часа ще бъдат изкарани нови списъци. Плащането ще се извършва и в следващите дни. Социалният министър Тотю Младенов, който е в Перник, съобщи, че службите ще работят и в събота и неделя. Социалните помощи на пострадалите хора се дават във фоайето на областната управа, а в селата Мещица и Дивотино - в пощенските станции от днес. Хората получават парите в брой на ръка на базата на подадените молби за помощи и след представяне на лична карта. За да получат такава помощ, хората трябва да подадат молба до Агенцията за социално подпомагане. След това се извършва проверка от служители на агенцията. Молбите могат да бъдат подавани в едномесечен срок от настъпването на събитието. 1600 са подадените молби за помощи в Пернишко, Радомирско и София град вчера през деня. Тотю Младенов очакваше броят им да се увеличи до 2 500. Документите ще бъдат обработени от службите на социалното министерство. Кабинетът отпуска и 5 млн. лв. за ремонт, ако се наложи за нов строеж на 3 детски градини в Перник и на основно училище в Радомир. Областният кризисен щаб в Перник заседава в 10 ч. с участието на президента Росен Плевнелиев. Със заповед от Министерството на образованието, учениците от община Перник няма да учат от днес до 8 юни.
Земетресението феномен
Механизмът на разкъсване при земетресението от 22 май в Перник с магнитуд от 5,8 по Рихтер е изключително феноменален в световен мащаб, защото това земно разкъсване е станало много бавно и по една много силно наклонена плоскост. Това коментира за БТА доц. Емил Ботев - ръководител на департамента по "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Експертът обясни, че при земетресението максимумът на енергията на излъчване се изместил към много ниски честоти на трептене - или се е получило такова вълнообразно движение в пространството, което е създало усещането, че земният трус е много далече. Това е благоприятно, защото така не се въздейства срязващо и разрушително на строителните конструкции, коментира сеизмологът. Затова нямаше и големи разрушения на повърхността, в сравнение със земетресението в Стражица от 1986 г., което е било с почти същия магнитуд - 5,7 по Рихтер, каза доц. Ботев. Той уточни, че според магнитудната скала земетресението в Перник от 5,8 по Рихтер се води за "умерено земетресение и дори не е силно". Огнището на земетресението в Перник е много специфично и с това, че досега "не е работило" в исторически план и в него за първи път се регистрира толкова силно земетресение, коментира сеизмологът. По думите на доц. Ботев в това сеизмично огнище е имало няколкостотин пъти по-слабо земетресение от сегашното.
В България се приема, че най-силното земетресение е станало през 1904 г. в Кресненското дефиле, в близост до село Крупник. Магнитудът е бил 7,8 по Рихтер, припомни ръководителят на сеизмолозите в БАН.