330 хил. българи не искат да работят

Около 330 хиляди души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта (Бюрото по труда).

Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“. Теренът на изследването бе осъществен между 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката попаднаха общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително изследване с извадка 5000 души и 698 идентифицирани след подсилена случайна извадка).

Данните за образованието показват ясна зависимост. Ниски дялове на демотивирани българи имаме при хората с висше образование, а най-сериозно натрупване на хора със средно образование – над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднозначно показват, че високото образование дава по-високи шансове за по-добра реализация.

По отношение на семейния статус, то малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В голяма степен това е предпоставка демотивираните българи да са издържани от други членове на семейството. По отношение на по-младите в голяма степен от техните родители и близки.

Професионалният статус на по-голям процент от демотивираните българи е работник/неквалифициран труд – близо една трета , както и 21% квалифицирани работници.

Мнозинството (72%) нямат личен месечен доход. 13% имат личен доход до 500 лв. Тук трябва да отбележим, че в част от респондентите, които по обективните критерии попадат в групата на демотивираните българи, получават доходи като работещи в сивата икономика, чрез ренти или доходи от чужбина.

Месечният доход на домакинствата ясно показват, че демотивираните българи се издържат в голяма степен от доходите на други членове на семейството. Едва 2% са без никакви доходи на домакинството. Една четвърт от домакинствата на демотивирани българи получават доходи в размер до 500 лв. или между 501-1000 лв.

По отношение на етническия произход, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи нива на такъв тип хора при ромите, които са близо една трета.

По тип населеното място, без изненада, най-висок дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове – 22%. С най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата – едва 7%.

Коментар

Бройката е много по-голяма от очакваната, призна в студиото на „Тази сутрин" бившият социален министър Ивайло Калфин.

По думите му това е 10% от трудовата сила у нас и тези хора могат да се превърнат в голям ресурс за икономиката.

Сред тези в подобно положение 17% си признават, че при възможност работят „на черно", а 10% посочват, че имат доходи от сезонна работа в чужбина. По-притеснителен е големият брой запитани, които разчитат само и единствено на доходите на друг член от семейството. В същото време повечето имат деца. „Това генерира бедност и разделение в обществото", подчерта Калфин, като допълни, че етническите различия не са толкова големи.

Над половината от анкетираните са изявили готовност да започнат работа срещу адекватно заплащане, като в повечето случаи говорим за възнаграждение в рамките на 1000 лв. месечно. Висшистите са по-мотивирани, като сред тях преобладава и мнението, че човек, който отказва предложена му работа, не трябва да получава пари от държавата.

Смущаващо е, че 80% от запитаните търсят работа с помощта на близките си: „Това е една голяма въпросителна пред институциите, хората не се обръщат към институциите". Калфин отбеляза, че тези над 50-годишна възраст масово не се записват на курсове за преквалификация, не правят нищо и чакат един ден да получат социална пенсия.