3.7 млн.тона зърно осигури хлебен баланс

Хлебният баланс на страната е осигурен с реколтата от 3,7 млн. тона зърно при среден добив от 363 тона, според земеделското министерство.
Юнските горещини и дъждовете през това лято попариха надеждите на житницата на България - Добричко, за по-високи добиви при пшеницата. Очакваните над 550 кг за декар и дори рекорди от 700 - 900 кг/дка, паднаха до нива под 400 кг/дка.
Последните данни на агро ведомството показаха, че и заложеният добив при ечемика от 600 - 700 килограма няма да се получи. Вместо тях той е едва 338 кг/дка. Под съмнение е и качеството на хлебната пшеница.
Информация дойде обаче за успешно приключване жътвата и на маслодайната рапица, една много атрактивна култура, на която земеделските стопани обръщат все повече внимание през последните години. 
От засетите 1 881 521 дка с рапица, прибрани са 1 867 263 дка при среден добив за страната от 262 кг от декар. Най-високите регистрирани добиви - над 300 кг от декар са в областите Добрич, Разград и Варна. По предварителни данни на министерството общото производство на рапица е близо 490 хил. тона. Най-много площи от тази култура пропаднаха в областите Бургас, Плевен и Търговище.На фона на тази картина с есенниците остана да разберем какви са очакванията на стопаните, отглеждащи пролетните култури?
С маслодаен слънчоглед са засети  6 384 431 дка,  съобщиха за БТА от земеделското министерство. Най-много са засетите площи в областите Добрич - 908 703 дка и Плевен 712 842 дка. Общо на 3 114 354 дка е царевицата. Най-обширни са полетата с пролетната култура в областите Добрич - 771 425 дка и Плевен 410 698 дка.
Прибирането на пролетниците започва в зависимост от сортовия състав - в началото на септември за слънчогледа и две седмици по-късно за ранните сортове царевица.
Картината в страната показва, например, че засега и двете култури - царевица и слънчоглед, са в много и добро агротехническо състояние в повечето райони на страната. В Русенско честите превалявания са се отразили добре, твърдят производители от региона.
Според специалистите от агро ведомството агроклиматичните условия през пролетта и лятото на тази година са били относително благоприятни за развитието на земеделските култури в страната. През този  период влагата в почвата в много райони на страната беше близка до и над оптималната, като на отделни места орният слой бе преовлажнен, заради честите и обилни дъждове.
Причина за пропадането на някои площи през пролетта са снеготопенето и наднормените валежи на места, предизвикали наводнения и продължително задържане на водата. Изключение направиха част от Южна България, Предбалкана и по Черноморието, където месечните суми на валежите през  април и май бяха по-малки от нормалните. Влагата в почвата там бе по-малко и това оказа влияние върху формирането на добивите при културите.
През юни и юли, когато стартира жътвената кампания, в отделни райони на Северна и Югоизточна България, отново паднаха наднормени по количество валежи, които забавиха прибирането на зърнената реколта. Прекомерната влага, поддържана от честите превалявания, особено в Североизточните области на страната, влошиха до известна степен състоянието на посевите, но  това няма да доведе до нарушаване на зърнения баланс на страната, обясняват специалистите.
Според тях обаче влагата и топлината са фактори, които допринасят за доброто развитие на пролетните култури - слънчоглед и царевица. Климатичните условия, както и доброто наторяване, проведено по време на вегетативното им развитие, ни кара да очакваме до този момент добра реколта от пролетните култури в страната, категорични са агроекспертите.
Това, смятат те, ще даде добър шанс и за търговията. Износът на царевица от реколта 2009 година към днешна дата е 87 695 тона. За периода от 6 август до днес няма износ на царевица.
До 13 август т. г. вносът на царевица от миналогодишната реколта е 58 513 тона. За последната седмица няма регистриран внос.