4 икономики, 4 решения на кризата

Италианският премиер Марио Монти днес ще бъде домакин на четиристранна среща в Рим. В нея ще участват германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и испанският премиер Мариано Рахой. DPA обобщава техните предложения за решаване на кризата.

Меркел: Германия устоява на призивите да поеме повече от товара за спасяването на затруднените страни от еврозоната чрез пускането на общи еврооблигации или чрез банков съюз, при който участниците ще дават взаимно гаранции за банките си и ще се въведе централизиран контрол. Според Меркел най-доброто решение са структурните реформи и намаляването на дефицита, за да може нестабилните икономики отново да оздравеят. Тя дава за пример превръщането на Германия от болника на Европа в двигател на континента през последното десетилетие. Нейното правителство представи еврооблигациите и другите форми на споделено поемане на рискове в еврозоната като една по-далечна възможност, която може да се реализира, ако е съчетана с дълбока реформа в институциите на ЕС, което би учредило "политически съюз". Според Меркел властите на ЕС трябва да получат демократичен мандат и правомощия за контрол на националното поведение с цел да се избегнат неразумни политики, като политиките, създали проблеми за Гърция и други страни от еврозоната. Това би означавало значителна загуба на национален суверенитет.
Оланд: Новият френски президент е заел позиция, която го противопоставя на Меркел, тъй като той защитата еврооблигациите и още две непопулярни в Берлин идеи: Европейската централна банка (ЕЦБ) да направи повече за насърчаване на растежа-евентуално чрез промени в нейните законови правомощия- и увеличаване на спасителните фондове на еврозоната, като им бъде разрешено да взимат назаем средства от ЕЦБ. Като отстъпка пред Германия той прие, че по-голямата солидарност между страните от еврозоната първо изисква по-тясна икономическа и политическа интеграция. В предложението си за пакт на растежа на стойност 120 млрд. евро Оланд призова за 10-годишен план за постигане на целта. Социалистите на Оланд не се противопоставят чак толкова много на една федерална Европа, колкото десните на бившия президент Никола Саркози, но като се има предвид нарастващата популярност на антиевропейските партии като Националния фронт на Марин льо Пен, новият френски държавен глава трябва да действа внимателно. Париж е на едно мнение с Берлин по въпроса за данъка върху финансовите трансакции и подкрепя мерки, които се подготвят за следващата среща на върха на ЕС на 28-29 юни: увеличаване на капитала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и създаване на т. нар. проектни облигации на ЕС, с които да се покриват разходи за инфраструктура.
Монти: Италианският лидер прояви разбиране към настояването на Меркел по-слабите страни от еврозоната да се реформират вместо да разчитат на помощ от по-силните си партньори, но също така подкрепя идеята на Оланд за програма за насърчаване на икономическия растеж. Тази седмица правителството му предложи спасителните фондове на еврозоната да бъдат използвани за намаляване на лихвите по облигациите на уязвими страни членки на единния валутен съюз, като изкупуват техни държавни ценни книжа, когато доходността им достигне опасни равнища - идея, която би била много полезна за Италия и Испания. Италия предложи т. нар. златно правило, което би дало възможност на затруднените страни да инвестират в инфраструктура и генериращи растеж сектори, като тези разходи се изключат от изчисляването на дефицита. Монти, който е бивш еврокомисар за конкуренцията и пазарната регулация, предложи също така да се дадат повече правомощия на Брюксел да отваря националните пазари - искане, което се смята, че е насочено към изключително регулираните германски сектори на енергетиката и транспорта.
Рахой: Изправено пред рекордно високи лихви по облигациите си, испанското правителство засили натиска върху ЕЦБ да възобнови програмата си за изкупуване на облигации, която миналата година бе използвана за сваляне на доходността по испанските държавни книжа. Мадрид също призова за еврооблигации и общи гаранции на банковите депозити като част от европейския банков съюз, точно когато правителството кандидатства за заем до 100 милиарда евро от еврозоната за подпомагане на испанския банков сектор. Засега Испания няма успех в искането си тези заеми да бъдат давани пряко на банките, за да се избегне увеличаването на държавния дълг. Тази седмица Европейската комисия намекна, че искането може да бъде предоговорено. Според Рахой неговото искане за"повече Европа" ще бъде от полза за цялата еврозона, а не само за Испания.