4 май - ден на свободата от правителството

Петър Ганев, Институт за пазарна икомика
Плътно до 4 май ще работят българите, за да си платят данъците през 2011 г. Образно казано, това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си. Датата е символична, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по-света се знае като Tax Freedom Day.
В България този ден традиционно се пада някъде през месец май, като по-ранното му настъпване през последните 3 години се дължи до голяма степен на появата на бюджетен дефицит. Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди – за сметка на натрупани резерви и нови дългове. Ако продължим със символичната сметка, то от 4-ти до 13-ти май са дните, когато данъкоплатците трябваше допълнително да работят за държавата, за да покрият и дефицита през 2011 г. Тези 10-ина дена рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата.

Методология

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста - сравняват се консолидираните приходи в държавния бюджет с БВП на страната, като се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през годината. През 2011 г. българите ще изработят средно по 211 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2011). Следователно, през 2011 г. са необходими 124 дни, за да се изработят предвидените 26.2 млрд. лв. приходи в бюджета.
Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава. Например, при пресмятането на датата за 2010 г. също бяха използвани официалните прогнози, но те се разминаха сериозно с реалностите – сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано.
Има и други промени, който изместиха дните за всички предходни години. НСИ ревизира данните за БВП, като прибави и сивата икономика, което логично чисто статистически повиши БВП за последните 15-ина години. Това автоматично намали процента на преразпределение и намеса в икономиката, както и измести деня на свобода от правителството по-напред – с около 5 дена.

Правителството ли е причината за по-ранния Ден на свобода?

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни. Така или иначе, ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, както и сериозно квази данъчни бреме. Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат.

И все пак, всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2011 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 31 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 18 дни. За осигуровките ще ни трябва почти месец – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци за 8 дни. Широко дискутираните през годината имуществени данъци ще ни костват 3 дена.

Ден на свобода, дни за отработване и преработени дни

 Източник: ИПИ на база данни от Министерство на финансите, НСИ

Графиката по-горе показва деня на свобода от правителството през годините (в синьо), както и т.нар. дни за отработване или преработени дни. Тези дни на практика показват наличието на излишък или дефицит в бюджета.

Ако има излишък, то данъкоплатците са се преработили за държавата, т.е. плащали са данъци, приходите от които не са били предвидени от правителството и съответно не са одобрени от Парламента за съответната година – тези дни са представени с червената линия в отрицателните стойности.
Ако има дефицит, то данъкоплатците рано или късно ще отработят похарченото на вересия, това са положителните стойности на червената линия. Наложени една върху друга, линиите показват, че картината през последните години не се е променила чувствително, т.е не получаваме повече свобода от правителството, въпреки изместването на деня по-рано.