4 млрд.евро нужни за „зелена” енергия в България

От три до четири милиарда евро ще е необходимата инвестиция, за да може България да постигне поставените от ЕС цели до 2020 г. и 16-процента от брутното потребление на електроенергия да са произведени от възобновяеми енергийни източници. Това съобщи Кенет Лефковиц - председател на Българската ветронергийна асоциация, на конференция в парламента на тема "Новата "зелена" икономика - българският отговор".
Той посочи, че ако не успеем да изградим такива мощности, трябва да купим липсващата "зелена" електроенергия отнякъде. Лефковиц обясни, че в момента в сметките за ток има добавка за "зелена" енергия, която на годишна база на домакинство е средно около 4 лева. Ако трябва да платим за ВЕИ при сегашните цени в ЕС и с 1 процент дефицит, това означава близо 160 лева на семейство, добави той. По думите му до 2020 г. тази сума ще се увеличи на около 500-600 лева на година на семейство. Лефковиц отбеляза, че това няма да тежи на бюджета на семейство, а на държавата.Няма "златна треска" за инвестиции във ВЕИ, посочи той. Според Лефковиц трябва да се подобри средата за стимулиране на инвестиции.
Инвеститорите да поемат по-голямата част от разходите за присъединяване към мрежата на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. Такава идея изрази председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска на конференция в Народното събрание на тема "Новата "зелена икономика" - българският отговор".
Според нея по този начин ще се облекчи присъeдиняването към мрежата и ще се провери сериозността на кандидатите за изпълнение на такива проекти. Диловска посочи, че трябва да има информация за плановете за развитие на мрежата и къде не могат да се строят нови мощности.
Производството на електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници ще трябва да се подпомага от държавата, докато не се създадат ползи да се инвестира в "зелена" енергия и енергийна ефективност, посочи Диловска. Според нея не може да се насърчава само производството на електроенергия от ВЕИ, ако не се дадат достатъчно средства за развитие на мрежата, която да присъединява новите съоръжения. "В регулатора е и хляба, и ножа", посочи тя.
Решение на ДКЕВР е как да бъдат определени цените за присъединяване, посочи тя. Мрежата няма достатъчно средства за разширяване, а когато инвеститорите поемат по-голямата част от разходите, ползата ще е взаимна, смята Диловска.
Кенет Лефковиц коментира, че разширяването на мрежата е благо, което засяга не само тези, които веднага ще се присъединят, но и други бъдещи инвеститори и потребители и затова не е много справедливо някой инвеститор да се натоварва с благо за много повече хора. Ценово регулиране, стимулиране на НЕК да инвестира в мрежата, ще постигне същия ефект, а разходите ще бъдат разпределени между всички потребители, смята той.
Лефковиц посочи, че заедно с фотоволтаиците и хидроенергитиците са направили предложение да се стимулира разширяването на мрежата с по-добра ценова регулация. На Националната електрическа компания се дава много малка възвръщаемост на активите - около 1-2 процента, и тя няма никакъв интерес да инвестира в мрежата, обясни той. Според Лефковиц тарифата, която НЕК получава за пренос на електроенергия, може да бъде по-висока - тази тарифа включва един компонент възвръщаемост на активите и ако възвръщаемостта е по-висока, ще има стимул за инвестиции в мрежата.
До края на годината България трябва да транспонира европейските директиви за възообновяемите енергийни източници, а до края на февруари да се приемат промени в Закона за енергетиката, стана ясно на дискусията. В нея участват народни представители, посланици, общински съветници, кметове, представители на бизнеса и неправителствени организации. Конференцията се организира от Българското училище за политика и е под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева.