4 сорта пшеница в отговор на глобалното затопляне

Глобалното затопляне, промените в климата и очакването за все по-високи средни температури, е факт, който ще се отрази най-силно върху земеделието. През последните години този проблем и свързаните с него затруднения с изхранването на населението занимава учените от цял свят. Те са стигнали до заключението, че недостигът на вода и засушаването ще окажат огромно влияние върху селскостопанската продукция и природата в Европа. Очакванията са най-силно да изпитат ефекта от засушаването страните от Южна Европа и Средиземноморието. Прогнозата е за около 40 процентно намаляване на производството на зърнени храни. Всичко това налага земеделието да използва по-ефективно водните ресурси и най-вече да създаде нови и по-сухоустойчиви сортове, предлагат учените.
У нас в Селекционно-генетичното направление на Института по растителни и генетични ресурси /ИРГР/ Садово вече са готови да представят четири високодобивни и сухоустойчиви сорта пшеници - КМ 135, Гизда, Николай и Никибо. Институтът работи по проект "Създаване на нови високодобивни сортове обикновена зимна пшеница с комплекс от стопански качества и висока екологическа пластичност, подходящи за сухите условия на страната", съобщи директорът на института доц. Тенчо Чолаков. За БТА той уточни, че четирите нови сорта ще се появят на пазара след една, две години. Целта на проекта е създаване на високодобивни пшеници, с продуктивност над 1200 кг. от дка. Доц. Чолаков обясни, че в работата си селекционерите акцентират върху качеството на зърното, по-голямата му екологическа пластичност, сухоустойчивост и студоустойчивост. Първите резултати от разработките вече са налице и учените от Института вече могат да представят четирите високодобивни сорта. Те бяха демонстрирани за първи път на международното селскостопанско изложение Агра 2014.

Сорт КМ 135 е признат през 2010 г. Той е нов високопродуктивен, нисък, неполягащ сорт от Група Б. Наблюдава се силен восъчен налеп на шийката на стъблото и на флаговия лист, характерен за сухоустойчивите сортове. Класът е бял на цвят, средно плътен и дълъг. Зърното е червено. Сортът е средно ранен, с висока екологична пластичност и много добър баланс между потенциал за добив и качество на зърното. Семена от него вече се предлагат за производството и първите резултати са обнадеждаващи, уверяват учените. Сорт Гизда e нов високопродуктивен сорт с отлична сухоустойчивост, пригоден за самостоятелно хлебопечене. Признат е през есента на 2012 г. Формира гъсти и изравнени посеви. Той е пластичен и "икономичен". Подходящ за по-слаби почви и по-ниски дози на торене, ефективно използващ направените вложения. Не е взискателен към условията на отглеждане. Подходящ е както за добиви над 850 кг. от дка, така и за биологично производство. Сорт Николай също бе признат през 2012 г. Той е с много висок потенциал за добив и е нормално от него да се получават резултати над 800 кг. от дка. По технологични качества принадлежи към група Б - среден с повишена сила. Притежава много добра студоустойчивост, на нивото на сорт 301. Той е устойчив на причинителя на кафява ръжда и е с висока устойчивост към причинителя на стъблена ръжда. Сорт Николай може да се използва и за екологично земеделие. Никибо е най-новият сорт на Института в Садово, признат през 2013 г. Той е изключително високопродуктивен. Тези качества са наследени от единия родител - сорта Прелом, в съчетание с добра продуктивна братимост и формиране на плътен посев. Принадлежи към група Б - среден. Зърното не прораства на клас. Сортът Никибо е със средна устойчивост към причинителите на кафява ръжда и на стъблена ръжда. Притежава много добра сухоустойчивост. По студоустойчивост е на нивото на Безостая. Препоръчва се за богати почви при балансирано торене, като се отплаща с много високи добиви. Това са основните показатели, които журито на конкурса за иновации на АГРА 2014 оценени по достойнство и сорт Никибо стана победител в категорията "Семена и посадъчен материал". Доц. Чолаков припомня, че селекцията на пшеница е един изключително сложен и продължителен процес. За да се стигне да признание на един сорт и прилагането му в практиката, минават десетки години, а българската наука може да се похвали със сериозни постижения в областта на селекцията на пшеница. В този контекст интересът на земеделските стопани към родната селекция семена става все по-голям, като все повече нараства и търсенето от чужбина, съобщи наскоро председателят на Селскостопанска академия доц. Христо Бозуков пред фермери в Генерал Тошево. Миналата есен учените са предоставили за есенната сеитба около 2 500 тона базови семена от водещата селекция при зърнено-житните култури - пшеница, ечемик и тритикале. Тези количества обаче са се оказали крайно недостатъчни, за да покрият нуждите на стопаните, въпреки че в сравнение с предходни години са произведени около 20 - 30 на сто повече семена за посев. Има огромно търсене на сортовете "Енола", "Кристи", "Драгана", "Киара", обясни доц. Бозуков. По думите му тази година селекционерите ще увеличат производството на семена за посев не само от пшеница, но и от царевица, боб, домати и тютюн. Във Виетнам проявяват интерес към ориза, сорт "Вики", а в Китай търсят български зеленчуци и овошки. В Казахстан се интересуват от нашата селекция на боб и тютюн, както и от породите ни животни. Българската традиционна култура - маслодайната роза, се търси в Китай, Ирак, Виетнам, Алжир. Сред най-новите разработки на Селскостапанска академия е изграждане на комбинирано отглеждане на риба и зеленчуци в Правец. Седем наши пшеници са вписани в Турската национална сортова листа. Това са "Аглика", дело на учените от Добруджанския земеделски институт и пшеницата, "Венка" - разработка на Института по земеделие и семезнание "Образцов чифлик". Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово има пет сорта пшеница, вписани в националната сортова листа на южната ни съседка. Това са "Садово 1", "Момчил", "Катя", "Юнак" и "Гея 1". Сортът "Момчил" е признат и в Македония.