40 години са нужни на Западните Балкани

Икономиките на страните от Западните Балкани продължават да бележат растеж, но въпреки това страните от региона остават сред най-бедните в Европа. Според прогнозите пълното сближаване с жизнения стандарт на ЕС може да отнеме 40 години. Това бе констатирано от над 100 представители на гражданското общество, които приеха документ, който представлява техния принос за срещата на върха на държавните глави от ЕС и Западните Балкани в София.

Участниците препоръчваха, когато се прави оценка на изпълнението на критериите за членство в ЕС, да се оценяват социалното, икономическото и териториалното сближаване. Участниците в конференцията на високо равнище бяха убедени, че разширяването на ЕС, и по-специално разпространението на неговите демократични ценности и законови стандарти в региона на Западните Балкани, е в интерес и на страните от този регион, и на ЕС. Популяризирането на ценностите на ЕС в региона гарантира сигурност и стабилност, дава тласък на социалното и икономическото развитие и укрепва демокрацията и принципите на правовата държава в тези страни, което на свой ред означава стабилност и сигурност за ЕС.

„Бъдещето на региона е европейско бъдеще“, подчерта в изказването си Лука Жайе, председател на Европейския икономически и социален комитет. „Убеден съм, че както за ЕС, така и за страните от Западните Балкани няма друга алтернатива освен да правят непрестанни, трансформиращи и устойчиви стъпки към пълното членство.“

В хода на дискусиите беше подчертана първостепенната роля на образованието и свободните и независими медии за преодоляване на наследството от миналото и за укрепване на демократичните ценности. Представителите на организациите на гражданското общество обърнаха особено внимание на правата и овластяването на уязвимите групи в региона. Те отправиха настоятелен призив към правителствата в региона да правят повече за справяне с предизвикателствата, с които се сблъскват жените, а именно домашното насилие, ограничените възможности на пазара на труда, тормоза и насилието на работното място, разликата в заплащането и пенсиите между жените и мъжете, репродуктивните права и правата при майчинство, неравния достъп до високите етажи на политиката.