43% не одобряват хазарта

Българското общество проявява висока степен на консервативно отношение спрямо игралната индустрия, въпреки че почти половината българи участват в някаква форма на хазартни игри. Това показва национално представително проучване, проведено през март 2016г. от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД. Проучването е част от дейностите по проект на Фондация „Отговорна игра“, насочен към превенцията на хазартна зависимост в българското общество.

Според резултатите от проучването, около 43% от българите не одобряват участието в хазартни игри и не свързват тези игри с възможност за забавление. Мнението най-често се споделя от жени и по-възрастни граждани, както и от хора с изразен религиозен морал. Въпреки тези нагласи, близо 44 на сто от хората признават, че регулярно участват в различни форми на хазартни игри. Това показва, че крайната позиция на неодобрение е по-скоро въпрос на консервативна обществена нагласа, а не произтича пряко от лично придобит негативен опит. Преобладаващото мнение (40%) на българите е, че участието в хазартни игри им дава възможност за лесна печалба, но много малка степен от сънародниците ни (10%) приемат това като форма на забавление.

Българите познават и участват най-често в хазартните игри в тяхната най-популярна и лесно достъпна разновидност, т.нар. форми на „мек хазарт“ – тото, лото и игрите на Еврофутбол. Лото игрите (Национална лотария и Лотария България) се радват на еднаква популярност сред мъжете и жените и са най-предпочитаната възможност за игри на късмета (44,5% от населението), изпреварвайки леко дори традиционните игри на Българския спортен тотализатор (44%).

Веднага след тото и лото игрите по популярност и честота на участие се нареждат залаганията в Еврофутбол, ползващи се с интерес предимно от мъжете. В игрите на Еврофутбол участват 11,6% от българските граждани.

Игрите от т.нар. „мек хазарт“ традиционно не се приемат негативно и не се асоциират от играещите като игри с висок риск от развитие на хазартна зависимост вероятно заради ниските залози, макар честотата на участие да е над 15 пъти по-висока, отколкото при другите форми на хазартни игри. Ясно изразено е негативното отношение към игри в игрални зали и казина, въпреки липсата на личен опит на мнозинството от респондентите (само 4% от българите са посещавали някога игрални зали и казина). Процентът на българите, които категорично заявяват, че не биха участвали в такива игри е 75 на сто. Обратно на мнението за „мекия хазарт“, масовото възприятие на хората за игралната зала или казиното е, че това е място за забавление за хора с финансови възможности. Склонни да експериментират с този вид преживяване са предимно мъжете, по-младите и образовани граждани, живеещите в градовете, хората с по-високи доходи и необвързаните. Основната причина за нежеланието за посещение на казина и зали е житейската позиция да не се участва в подобни игри (49% от анкетираните).

Като цяло, участието в хазартни игри не създава проблеми на по-голямата част от домакинствата в страната (само 1.2% признават, че са изпитвали проблеми заради хазартни игри). Рискът от увличане и пристрастяване към играта е възможен както при игрите от мекия, така и при твърдия хазарт и не зависи от играта. Между 2,5 и 3,5 на сто от играещите тото и лото игри признават че са изпитвали някога финансови затруднения заради неразумна игра, което се равнява на около 1,5 % от всички играещи. В игрите на Еврофутбол този процент е 3 на сто. Не правят изключение и играещите в зали, казина и интернет, където процента е между 0.5 на сто и 1 на сто от всички играещи българи.

Българските играчи не успяват да планират добре бюджета и времето си за участие в хазартни игри. Една трета от участниците (34 на сто) не знаят предварително какъв бюджет имат за игра, а близо две трети от участниците, 61 на сто отговарят, че нямат предварително определено време за игра.

Това показва, че е нужна информация и изграждане на култура на игра, при което всеки участник ще може да си планира много по-добре средствата и времето за игра което ще намали рисковете от неразумна игра и развитие на хазартна зависимост.

Заради негативното обществено отношение, свързано с участието в хазартни игри, голям процент от играещите се въздържат от споделяне на информация. Най-малко склонни да споделят информация са играещите в игрални зали (35.6%), залагащите в интернет (34.9%), както и залагащите на резултати от спортни състезания (30.9%).  Близо 80 на сто от участниците в тото, лото, бинго игрите свободно споделят пред близки и приятели за участието си, което отново потвърждава, че тези форми на „мек хазарт“ не се разпознават като хазартни игри и се ползват с голяма обществена популярност.

Българското общество се обединява около мнението, че трябва да се говори свободно за проблемите, свързани с разумно участие в хазартни игри с цел превенция на хазартната зависимост. На това мнение са 75.5% от анкетираните. Много голям е процентът (68%) на пълнолетните българи, които смятат, че трябва да бъдат разработени практики и програма за защита от развитие на хазартна зависимост. Сходно е отношението и на самите играещи към нуждата от превенция и свободно обсъждане на темата „хазартна зависимост“. Около 60 на сто от играещите смятат, че са нужни практики и правила за защита от пристрастяване. Мнозинството от българите (62%) биха насочили към консултиране тези, които се връщат да играят възможно най-бързо с цел да си върнат загубите. Като цяло по-младите и по-образовани хора симпатизират на идеята за подобен вид превантивни мерки.

Сред самите организатори на игри, две трети са на мнение, че ако бъде идентифициран играч с опасност от развитие на хазартна зависимост трябва да се предприемат действия за информиране и превенция, но на персонала му липсва опит и знание как да се постъпи. Затова повече от половината от анкетираните служители на зали и казина също подкрепят разработването на програми и специализирани обучения на персонала за ранно разпознаване и работа с играчи в риск от зависимост.