4.3% ръст на България до 2030

Европейските държави не са изправени задължително пред десетилетие на разочароващ икономически растеж, въпреки че в следващите няколко години той ще е много нисък. Това прогнозира в интервю за БНР директорът на Световната банка за Европейския съюз Галина Винселет.

Прогнозата на Световната банка за глобалния икономически растеж  от 5,7% през 2021 г. той да падне до под 3% през тази година, което е най-рязкото забавяне на световната икономика от повече от 80 години, уточнява Галина Винселет. Глобалната инфлация също се е ускорила до върхове, по думите ѝ "невиждани от няколко десетилетия". Експертите очакват слабо свиване на икономиката на ЕС през идната година.

За България прогнозата е за икономически растеж под 2% за 2023 г.

Световната банка е непоколебим поддръжник на Украйна, изтъква Винселет. Мобилизираната до момента сума в подкрепа на страната е около 17,8 милиарда долара, като от тях близо 11,4 милиарда са вече изплатени средства.

Експертите са оценили щетите, нанесени в Украйна - от 24 февруари, когато Русия нахлу в територията ѝ, до 1 юни, сумата достига близо 350 милиарда долара и непрекъснато расте. Икономическите последици от руската военна агресия ще продължават да тежат през следващите няколко години на глобалната икономика, следователно ще се усещат и в България.

Ръководеният от Галина Винселет екип е разработил модели за изчисляване на реалния икономически напредък за четири държави - България, Хърватия, Полша и Румъния, от прилагането на реформите, залегнали в плановете им за възстановяване и устойчивост.

Ресурсите по плановете за възстановяване безспорно ще имат значима роля за засилването на растежа на тези икономики, подчертава Винселет. Ако проведе всички залегнали реформи успешно, България може да удвои ръста на икономиката си, изтъква тя.

"В дългосрочен план, до 2030 г., потенциалът за растеж на България може да достигне 4,6% средно на година, от настоящия потенциал на държавата, който е около 2,3% на година, тоест това е едно удвояване."

Световната банка идентифицира четири структурни области, засягащи демографските тенденции и негативните последици от тях, образованието, пазара на труда и институционалната сфера, както и зеления преход и дигитализацията, пояснява Галина Винселет.

"По отношение на застаряването ще се изискват усилия и мерки за включване на пазара на труда на много от неактивното по настоящем население, особено в икономически по-слабите райони на страните. Това е валидно за България, но е също валидно за Хърватска и за Румъния. България, Полша, Румъния също могат да направят много, за да намалят дела на млади хора между 20 и 34 години, които се оказва, че нито учат, нито работят."

Има много аргументи в подкрепа на въвеждането на еврото, коментира Галина Винселет в предаването "Събота 150". Според нея ползите от това за българската икономика са безспорни.

"Еврото е резервната валута в България, на която се крепи стабилността на лева, на валутния борд и целия ни паричен режим."