44% от пушачите си остават пушачи

37% от пълнолетните пушачи са правили неуспешни опити да откажат цигарите. 46% от пълнолетните българи (19-64 г.) са ежедневни потребители на тютюневи или свързани с тях изделия*, а 89% от тях са заявили, че пушат само цигари.

Участниците в Националното представително проучване на НПО представя нови данни за възприятията и употребата на тютюневи и свързани с тях изделия в България. Анкетираните смятат, че всички тютюневи и свързаните с тях изделия са вредни и употребата им носи риск за здравето, но също така е отчетена известна разлика във възприятията за степента на вредност на различните категории и видове – бездимните продукти се възприемат като по-малко вредни от тютюневите изделия за пушене.

Това показват данни от първото и единствено по рода си национално представително проучване в България, публикувано от Националната пациентска организация**. То е проведено в периода февруари-март 2020 г. и отчита възприятията, запознатостта, нагласите и употребата на всички налични на пазара традиционни и нови тютюневи изделия, както и електронни цигари, през последните 12 месеца.

Данните показват още, че:

•       59% от пълнолетни лица (19-64 г.) в България се определят като потребители на тютюневи и свързани с тях изделия, независимо какъв е видът на изделието, в какво количество и с каква честота употребяват, като 56% използват предимно тютюневи изделия за пушене (най-вече цигари), 9% – предимно бездимни нагреваеми тютюневи изделия, а 2% – предимно електронни цигари. 

•       Около 10% са заявили, че са отказали пушенето в някакъв момент в миналото преди повече от 12 месеца, като 86% от тях споделят, че са взели решението сами, а 11% твърдят, че са били повлияни от други хора. 44% от спрелите да пушат, са го направили заради ефектите върху здравето им, 27% – заради разходите, а 7% – заради ефектът върху околните.

•       Почти всички потребители на бездимни нагреваеми тютюневи изделия (НТИ) и на електронни цигари имат предишна история на редовна или по-рядка употреба на тютюневи изделия за пушене (предимно цигари), преди да преминат към тези нови продукти, като случаи на започване на употреба на тютюн или никотин с такива  продукти са изключения (0,5% и 0,4% от пълнолетното население).

Проучването имаше за цел да генерира национално представителни и актуални данни за нашата страна относно нивото на осведоменост, моделите на употреба, възприятията на вредността на различните категории продукти и други параметри:

•       В домакинствата, в които се пуши, почти 70% от непушачите в тях обсъждат теми, свързани с пушенето, като най-обсъждани са ефектите за здравето и разходите за продуктите (79%), както и ефектите върху здравето на околните (66%).

•       Като цяло, при пушачите на цигари е липсвало намерение да спрат да пушат през последните 12 месеца, което може да се дължи на неуспешни опити за отказ в миналото (37%), а 44% не планират да направят промяна. Все пак 41% имат намерение да намалят пушенето. За разлика от пушачите, 10% от потребителите на бездимни НТИ и 8% от тези на електронни цигари са потвърдили намерение за спиране на употреба на съответния продукт.

•       Средното количество изпушвани цигари на ден е 14 къса, а на НТИ е 10 стика на ден. Средното количество ползвана никотинова течност на ден от потребителите на електронни цигари е 13 мл.

•       Неупотребяващите никакви изделия (41%) смятат всички видове налични продукти са почти еднакво вредни, с малко по-висока оценка за вредност на тютюневите изделия за пушене в сравнение с бездимни продукти. А настоящите потребителите на каквито и да било изделия  (59%) разграничават по-ясно различния рисков профил на съответните категории продукти, като за тях НТИ и електронните цигари са по-малко вредни от изделията за пушене.

„За да се проследят развитието и промените в поведението и нагласите по отношение на потреблението, е необходимо да продължи редовен мониторинг (поне на всеки 2-3 години)“, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО. Той призовава всички заинтересовани страни да дадат своя принос и да се включат в инициативата за по-нататъшно наблюдение на тенденциите и потребителите. „България има всички основания с това продължаващо високо ниво на тютюнопушене да пристъпи към прилагане на нови стратегии на база на възможността да се намали риска за тези, които не могат да се откажат. Най-важно е да предпазим най-младите хора – това е първата цел. За тези, които вече пушат, трябва да се направят всички възможни усилия, за да спрат. За пушачите, които не могат да спрат – да се разработят и приложат утвърдени програми и стратегии за намаляване на вредата (т.нар. harm reduction), като преминаване към продукти с доказано по-ниско излагане на вредни вещества, никотин-заместваща терапия, психологическа терапия или комбинация от няколко подхода. Това трябва да бъде ключов приоритет както за цялата медицинска общност, така и за тези, които създават здравните политики у нас.“

------------------------------

*Тютюневи и свързани с тях изделия са всички налични на пазара никотинови изделия – с или без тютюн, за пушене или бездимни.

**В проучването е включена основна извадка от 2041 пълнолетни лица от 19 до 64 г. и две бустерни извадки: 300 допълнителни интервюта с потребители на НТИ и 300 – с потребители на електронни цигари. Теренната работа (интервютата) е проведена в периода февруари-март 2020 г.

Тревожен е фактът, че 44% от всички пушачи не възнамеряват да се откажат

37% от пълнолетните пушачи са правили неуспешни опити да откажат цигарите.

46% от пълнолетните българи (19-64 г.) са ежедневни потребители на тютюневи или свързани с тях изделия*, а 89% от тях са заявили, че пушат само цигари.

Участниците в проучването смятат, че всички тютюневи и свързаните с тях изделия са вредни и употребата им носи риск за здравето, но също така е отчетена известна разлика във възприятията за степента на вредност на различните категории и видове – бездимните продукти се възприемат като по-малко вредни от тютюневите изделия за пушене.

Това показват данни от първото и единствено по рода си национално представително проучване в България, публикувано от Националната пациентска организация**. То е проведено в периода февруари-март 2020 г. и отчита възприятията, запознатостта, нагласите и употребата на всички налични на пазара традиционни и нови тютюневи изделия, както и електронни цигари, през последните 12 месеца.

Данните показват още, че:

•       59% от пълнолетни лица (19-64 г.) в България се определят като потребители на тютюневи и свързани с тях изделия, независимо какъв е видът на изделието, в какво количество и с каква честота употребяват, като 56% използват предимно тютюневи изделия за пушене (най-вече цигари), 9% – предимно бездимни нагреваеми тютюневи изделия, а 2% – предимно електронни цигари. 

•       Около 10% са заявили, че са отказали пушенето в някакъв момент в миналото преди повече от 12 месеца, като 86% от тях споделят, че са взели решението сами, а 11% твърдят, че са били повлияни от други хора. 44% от спрелите да пушат, са го направили заради ефектите върху здравето им, 27% – заради разходите, а 7% – заради ефектът върху околните.

•       Почти всички потребители на бездимни нагреваеми тютюневи изделия (НТИ) и на електронни цигари имат предишна история на редовна или по-рядка употреба на тютюневи изделия за пушене (предимно цигари), преди да преминат към тези нови продукти, като случаи на започване на употреба на тютюн или никотин с такива  продукти са изключения (0,5% и 0,4% от пълнолетното население).

Проучването имаше за цел да генерира национално представителни и актуални данни за нашата страна относно нивото на осведоменост, моделите на употреба, възприятията на вредността на различните категории продукти и други параметри:

•       В домакинствата, в които се пуши, почти 70% от непушачите в тях обсъждат теми, свързани с пушенето, като най-обсъждани са ефектите за здравето и разходите за продуктите (79%), както и ефектите върху здравето на околните (66%).

•       Като цяло, при пушачите на цигари е липсвало намерение да спрат да пушат през последните 12 месеца, което може да се дължи на неуспешни опити за отказ в миналото (37%), а 44% не планират да направят промяна. Все пак 41% имат намерение да намалят пушенето. За разлика от пушачите, 10% от потребителите на бездимни НТИ и 8% от тези на електронни цигари са потвърдили намерение за спиране на употреба на съответния продукт.

•       Средното количество изпушвани цигари на ден е 14 къса, а на НТИ е 10 стика на ден. Средното количество ползвана никотинова течност на ден от потребителите на електронни цигари е 13 мл.

•       Неупотребяващите никакви изделия (41%) смятат всички видове налични продукти са почти еднакво вредни, с малко по-висока оценка за вредност на тютюневите изделия за пушене в сравнение с бездимни продукти. А настоящите потребителите на каквито и да било изделия  (59%) разграничават по-ясно различния рисков профил на съответните категории продукти, като за тях НТИ и електронните цигари са по-малко вредни от изделията за пушене.

„За да се проследят развитието и промените в поведението и нагласите по отношение на потреблението, е необходимо да продължи редовен мониторинг (поне на всеки 2-3 години)“, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО. Той призовава всички заинтересовани страни да дадат своя принос и да се включат в инициативата за по-нататъшно наблюдение на тенденциите и потребителите. „България има всички основания с това продължаващо високо ниво на тютюнопушене да пристъпи към прилагане на нови стратегии на база на възможността да се намали риска за тези, които не могат да се откажат. Най-важно е да предпазим най-младите хора – това е първата цел. За тези, които вече пушат, трябва да се направят всички възможни усилия, за да спрат. За пушачите, които не могат да спрат – да се разработят и приложат утвърдени програми и стратегии за намаляване на вредата (т.нар. harm reduction), като преминаване към продукти с доказано по-ниско излагане на вредни вещества, никотин-заместваща терапия, психологическа терапия или комбинация от няколко подхода. Това трябва да бъде ключов приоритет както за цялата медицинска общност, така и за тези, които създават здравните политики у нас.“

*Тютюневи и свързани с тях изделия са всички налични на пазара никотинови изделия – с или без тютюн, за пушене или бездимни.

**В проучването е включена основна извадка от 2041 пълнолетни лица от 19 до 64 г. и две бустерни извадки: 300 допълнителни интервюта с потребители на НТИ и 300 – с потребители на електронни цигари. Теренната работа (интервютата) е проведена в периода февруари-март 2020 г.