4,8 % ръст на БВП за Q2 на годишна база

Според експресните оценки на НСИ, през второто тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с 4,8 на сто на годишна база, пише в редовния месечен обзор на българската икономика, правен от Министерството на финансите. Ръстът се дължи на силното крайно потребление, което се е повишило с 5,3 на сто. Износът и вносът отчитат нарастване съответно с 11,8 на сто и 18 на сто, докато инвестициите в основен капитал се понижават със 7,3 на сто спрямо същия период на предходната година.

Годишният темп на инфлация през юли отчита слабо ускорение с 0,1 процентни пункта (пр.п.) до 14,9 на сто. Храните и енергийните стоки заедно формират почти 70 на сто от повишението на общия индекс, като цените им регистрират нарастване съответно от 23,9 на сто и 34,1 на сто спрямо година по-рано. Базисната инфлация също се ускорява до 11,5 на сто поради наблюдаваните вторични ефекти от поскъпването в споменатите вече две групи стоки, както и силното потребление на домакинствата.

Салдото на страната по първичния доход премина през май в малък излишък в сравнение с дефицит преди година, тъй като плащанията към чуждестранни инвеститори са намалели през месеца. За периода януари-май балансът по текущата сметка излиза на дефицит от 0,7 на сто от прогнозния БВП в сравнение с балансирана позиция през същия период на 2021 г. Влошаването на баланса по текущата сметка се дължи главно на увеличението на търговския дефицит, като ръстът на вноса достига 40,1 на сто на годишна база за периода, докато износът се повишава с 37,6 на сто. Брутният външен дълг остава почти без промяна спрямо месец по-рано, възлизайки на 53,7 на сто от прогнозния БВП. Съотношението обаче се понижава спрямо 58,3 на сто в края на май 2021 г., повлияно от по-високия БВП през текущата година и по-ниската задлъжнялост на държавното управление, пише в документа на МФ.

В края на първото полугодие салдото по Консолидираната фискална програма остава положително в размер на 0,8 на сто от прогнозния БВП. Излишъкът се удвоява спрямо предходния месец, като салдото се подобрява в сравнение с почти балансирана позиция, отчетена преди година.

Към края на полугодието държавният дълг възлиза на 21,3 на сто от прогнозния БВП при 23 на сто от БВП година по-рано и 21,5 на сто през предходния месец.

В края на юни годишният растеж на кредитирането на частния сектор се ускорява до 12,6 на сто спрямо 11,2 на сто в края на май. Принос за тази динамика имат както домакинствата, така и нефинансовите предприятия в синхрон с положителното развитие на пазара на труда, частното потребление и износа през второто тримесечие. Въпреки все още слабата инвестиционна активност, растежът на кредита на нефинансовите предприятия от началото на годината се ускори, движен основно от овърдрафта. Тази динамика отразява повишеното търсене на оборотни средства от предприятията на фона на значително нарасналите производствени разходи, поради по-скъпите суровини и материали.

Доходите от труд в страната са нараснали с двуцифрен темп през второто тримесечие на 2022 г. Средната работна заплата общо в икономиката се е повишава номинално с 13,4 на сто на годишна база. Текущата динамика на заплатите се ускорява в сравнение с първите три месеца на годината (9,8 на сто на годишна база) и продължава да компенсира отчетения ръст на потребителските цени. В реално изражение, средната заплата, дефилирана с ХИПЦ, не отчитае изменение спрямо предходната година. Както и през първото тримесечие, водещо значение има нарастването на показателя в частния сектор на икономиката (15,4 на сто), но заплатите в обществения сектор също отчитат ускорен темп на растеж от 7,8 на сто.

Запазващата се среда на ниски номинални лихвени проценти при растяща инфлация допринася за продължаващо високо търсене на кредити от страна на домакинствата, които се увеличават с 14,7 на сто спрямо юни 2021 г. Увеличение през полугодието има едновременно на потребителските кредити (годишен растеж от 13 на сто в края на юни при 12,3 на сто в края на май). Търсенето на жилищните кредити остава високо (с ръст от 18,2 на сто на годишна база), като за последните влияние оказва и продължаващото нарастване на цените на недвижимите имоти.