5 118 494 души, 84.6% се определят за българи

Към 7 септември 2021 г. – критичния момент на последното преброяване, българската етническа група обхваща 5 118 494 души или 84,6 на сто от хората, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. Това съобщи Магдалена Костова, директор на Дирекция "Демографска и социална статистика" в Националния статистически институт на семинар на тема "Преброяване 2021 - Резултати. Етно-демографски характеристики на населението - етническа принадлежност, вероизповедание, майчин език, религиозност" в к.к. "Боровец". Председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов акцентира, че данните регистрират как хората се самоопределят.

Към турската етническа група са се самоопределили 508 378 души или 8,4 на сто от отговорилите. Към третия по численост, ромски, етнос са се самоопределили 266 720 души или 4,4 на сто от отговорилите. Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души или 1,3 на сто, като само тази група увеличава своя брой от 2011 г., каза Костова.

Сред другите етнически групи най-голяма е тази на хората, които са записали "помак" - близо 15 000 души. Следва руската етническа група - 14 000 души, след това са българо-мохамеданите - почти 11 000 души, арменската група е от 5306 души, следва украинската - 3239 души, македонска - 1143, румънска - 683, каза Костова.

Хората, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0,3 на сто). Отговор "Не желая да отговоря" са отбелязали 63 767 души или 1 на сто от отговорилите.

Костова изтъкна, че негативните демографски тенденции, които наблюдаваме през последните години в страната, оказват влияние както върху населението, така и върху всички етнически групи и заради това трите основни етнически групи в страната – българска, турска и ромска, намаляват като абсолютен брой спрямо предишното преброяване. Като относителни дялове структурата се запазва относително непроменена.

В началото на миналия век в градовете са живели 18,2 на сто от българите, 16,1 на сто от турците и 20,5 на сто от ромите, каза Костова. С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две основни етнически групи. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77,5 на сто от българския, 38,4 на сто от турския и 51 на сто от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 - 2021 г. продължава да живее в села, каза експертът.

По думите й българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29 на сто и 39,7 на сто от населението на областта. Хората, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в областите Кърджали (64,5 на сто), Разград (50,4 на сто), Търговище (37,7 на сто), Силистра (37,1 на сто) и Шумен (31,3 на сто). Общо в петте области живее почти половината от населението, самоопределило се към турската етническа група – 48,4 на сто. Хората от ромската етническа група са разпределени из цялата страна, каза Костова. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15,3 на сто, и Монтана – 11,5 на сто, следвани от Шумен – 8 на сто, Добрич – 7,2 на сто, и Ямбол – 7,1 на сто.

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен хората от българската етническа общност, изтъкна експертът. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок – 25 на сто, при 19,8 на сто и 7,3 на сто съответно за турската и ромската етническа група. Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите – 26,6 на сто от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13,8 на сто) и най-нисък е този дял при българската общност – 12 на сто.

Една трета от хората, които не могат да определят своята етническа принадлежност, и една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години. 

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност, посочи експертът. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79,7 на сто са с високо образование (29,2 на сто с висше и 50,5 на сто със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 44 на сто (8,1 на сто с висше и 35,9 на сто със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 15,2 на сто. В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на хората със завършено висше и средно образование, коментира Костова.

За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0,3 на 0,8 на сто сред ромската етническа група, от 4,1 на 8,1 на сто сред турската и от 22,8 на сто през 2011 г. на 29,2 на сто през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

От хората на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0,3 на сто от самоопределилите се към българската етническа група, 1,9 на сто от турската и 6,4 на сто от ромската етническа група. Децата в задължителна училищна възраст (7 - 15 навършени години), останали извън образователния процес, са 8 на сто при ромската общност, 4,4 на сто при турската и 1,3 на сто от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.

Към 7 септември 2021 г. 11,8 на сто от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 3,4 на сто и 0,5 на сто съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85,3 на сто от населението, турският - за  514 386 души, или за 8,7 на сто, и ромският - за 227 974 души, или за 3,9 на сто от отговорилите на въпроса, каза Костова. Друг майчин език са посочили 62 906 души, или 1,1 на сто. Хората, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език, са 10 633 (0,2 на сто). Отговор "Не желая да отговоря" са отбелязали 49 602 души или 0,8 на сто от отговорилите. Както при настоящото, така и при предишното преброяване връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена, каза експертът. 

Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 99,1 на сто от хората от българската етническа група посочват българския за майчин език, 15 687 (0,3 на сто) - турския, 11 216 (0,2 на сто) - ромския, и 10 224 (0,2 на сто) - друг. Сред самоопределилите се към турската етническа група за 481 521 души (95,8 на сто) майчин език е турският, а за 19 354, или 3,8 на сто, майчин е българският език.

Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език, коментира експертът, като изтъкна, че 215 792 души, или 82,8 на сто, са посочили ромския за майчин език; 29 489, или 11,3 на сто – български, а 14 185, или 5,4 на сто - турски.

Най-висока е била заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 66,8 на сто, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 21,6 на сто, каза Костова. Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51,2 на сто) от икономически активните хора от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки пети икономически активен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група – 8,4 на сто от икономически активните хора, каза експертът.

Незаетите и неучастващи в образование на възраст 15 - 29 навършени години през наблюдавания период варират от 17,5 на сто за българската етническа група, 38 на сто за турската до 62,6 на сто за ромската.