5 "кризисни племена" на предстоящите избори

Новият доклад на Иван Кръстев и Марк Ленард „Екзистенциална криза: политики на травмата в изборна година за Европа“ изследва нагласите, опасенията и проблемите сред европейците, които ще повлияят на тазгодишната поредица от европейски и национални избори. Докладът се основава на проучване на общественото мнение, осъществено от Datapraxis, YouGov и Norstat, в девет държави-членки на ЕС (Дания, Естония, Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания) и две държави извън ЕС (Великобритания и Швейцария). Данните показват, че гласоподавателите в Европа се позиционират в пет „кризисни племена“ преди  предстоящите избори. Климатичните промени, глобалните икономически сътресения, имиграцията, пандемията Ковид-19 и войната на Русия в Украйна ще бъдат факторите за прогнозиране на поведението на избирателите.

Петте „племена“ се дефинират спрямо петте кризи, които пряко засегнаха гражданите на държавите-членки на ЕС през последните петнайсет години. Те определят като най-важни и засягащи бъдещето им следните кризи:

• Изменението на климата - 73,5 милиона избиратели;
• Ковид-19 - 73,6 милиона избиратели;
• Глобалните икономически сътресения - 70,8 милиона избиратели;
• Имиграцията - 58 милиона избиратели;
• Войната на Русия срещу Украйна - 49,6 милиона избиратели;

Съществува и по-малка група от 46,5 милиона избиратели, които не се свързват с нито една от петте кризи или просто не знаят как да отговорят на това запитване.

Авторите отбелязват, че имиграцията е доминиращ фактор за притесненията на избирателите в Германия; изменението на климата занимава ума на жителите на Франция и Дания; глобалните икономически сътресения вълнуват избирателите в Италия и Португалия; а войната на Русия в Украйна става все по-ограничена в съзнанието на гласоподавателите до такава степен, че вече е на първо място само сред гражданите, разположени най-близо до източната граница на Европа.

Основни резултати от изследването на Иван Кръстев и Марк Ленард:

• Изменението на климата и имиграцията ще бъдат основните фактори, които ще мобилизират европейците. Изменението на климата е определено като най-трансформиращата криза от анкетираните във Франция (27%) и Швейцария (22%), с най-висок резултат в Дания (29%). Това е вторият по важност проблем за жителите на Великобритания (22%), Италия (21%), Германия (20%) и Испания (19%). Междувременно имиграцията е доминиращ проблем в Германия (31%) и вторият в Швейцария (19%).
• Тези две „племена“ ще играят голяма роля в тазгодишните избори. Авторите посочват като доказателство за това последните избори в Нидерландия, които изведоха антиимигрантските партии начело, следвани от про-климатичния ляв алианс, воден от Франс Тимерманс. Авторите смятат, че ще видим сблъсък между два „бунта срещу изчезването“ в политическите кампании през 2024 г., първата група „бунтари“ се страхуват от изчезването на човешкия живот на планетата, а  вторите се страхуват от изчезването на своята нация и културна идентичност.
• Изменението на климата е на първо място в дневния ред за младите хора. Голям брой (24%) от хората от възрастовата група 18-29 години смятат изменението на климата за най-важния проблем. Това се нарежда пред глобалните икономически сътресения (22%), пандемията от Ковид-19 (19%) и войната на Русия в Украйна (12%). Притесненията относно имиграцията отбелязва най-нисък резултат от петте кризи, като само 9% от 18-29-годишните я сочат като най-трансформиращ проблем.
• Климатът е водещ проблем за високообразованите лица във всички анкетирани страни. 22% от анкетираните, които са получили висше образование, виждат изменението на климата като основния проблем, който влияе върху начина, по който гледат на бъдещето си. Това пада до 18% и 16% сред тези в групите със средно и начално образование.
• Имиграцията е най-важният проблем за избирателите в Германия, а също така засяга по-възрастните избиратели в цяла Европа. В Германия, от петте представени трансформиращи кризи голям брой респонденти (31%) виждат имиграцията като  най-важния проблем, пред който са изправени. Данните показват, че имиграцията е по-актуален проблем за по-възрастните избиратели в Европа, като 13% са във възрастовите групи между 50-59 и 60-69 години. 16% от тях  (70+) я виждат като единствения значим проблем в сравнение със само 9% от  възрастовата група между 18-29 и 11% от хората на възраст между30-39 и 40-49 години.
• Поддръжниците на десни и крайнодесни партии са склонни да виждат имиграцията като най-важния проблем, който влияе върху начина, по който гледат на бъдещето си. Тези, които подкрепят партии като Reconquete във Франция (76%), АfD в Германия (66%) и британската Reform UK (63%) в преобладаващата си част възприемат имиграцията като проблем, който през последното десетилетие най-много е променил начина, по който гледат на бъдещето си. Тези избиратели също са склонни да бъдат евроскептици и  мнозинството от тях (51%) очаква ЕС да се разпадне през следващите 20 години.
• Интересното е, че в страните, където политическата десница държи властта, имиграцията е по-малко важна като политически проблем. В Италия, само 10% от гражданите виждат имиграцията като ключов проблем. Това важи и за поддръжниците на водещите партии. Само 17% от тези, които подкрепят управляващата партия на Джорджа Мелони, Fratelli d'Italia, виждат миграцията като най-значимата криза, пред която е изправена страната им.
• Динамиката е точно обратната когато става дума за изменението на климата. Данните на ЕСВП показват, че в страните, в които  зелените партии са на власт, гражданите са засилили загрижеността си по тези въпроси. Такъв е случаят в Германия, където 20% от респондентите и 48% от тези, които подкрепят управляващата партия Greens, виждат климатичната криза като най-влиятелния проблем за тяхното бъдеще.
• Гласоподавателите от Южна Европа все още носят белези от кризата през 2008 г. и дълговата криза в еврозоната. Данните на ЕСВП предполагат, че в Италия и Португалия - страни, които бяха силно засегнати от предишни икономически спадове, страховете за състоянието на икономиката все още съществуват и доминират над всички останали проблеми. И в двете страни голям брой (34% от анкетираните) посочват, че „глобалните икономически сътресения“ са проблемът, който най-много е променил начина, по който гледат на бъдещето си. В Естония (29%), Румъния (25%) и Испания (19%) също доминират опасения за икономическото състояние.
• Войната на Русия в Украйна - като политически проблем, се изплъзва от общото полезрение и сега до голяма степен е грижа за онези, които се намират близо до източната граница на Европа. Анкетираните в Естония, Полша и Дания най-вероятно смятат войната в Украйна за най-важната криза, като голям брой от тях - съответно 40%, 31% и 29%, са на това мнение. Това е в ярък контраст с нагласите в Испания и Великобритания (където само 6% са избрали този отговор) или Франция и Италия (7%), където само незначителни малцинства виждат войната като проблем, който най-много е променил начина, по който гледат на бъдещето си. Авторите поясняват, че вероятно се отваря пропаст между европейските елити, които все още говорят, че трябва да се направи всичко, за да се подкрепи Киев, и техните избиратели, които са фокусирани върху други кризи.

Иван Кръстев и Марк Ленард прогнозират, че следващите няколко месеца ще бъдат важни за бъдещето на Европа, тъй като партиите се опитват да съгласуват породените от кризата тревоги и искания на своите граждани с: плановете да присъединят Украйна в ЕС; да поддържат обществена подкрепа за военните усилия; да обособят бюджета и амбициите на Зелената сделка; и да постигнат напредък в наскоро договорената обща политика за убежище. Всяка от петте кризи „има много животи“, но те ще „живеят, умрат или възкръснат“ в избирателните урни.

Съавторът на доклада и директор на ЕСВП, Марк Ленард коментира:

„На изборите за Европейски парламент през 2019 г. основната борба беше между популистите, които искаха да обърнат гръб на европейската интеграция, и основните партии, които искаха да спасят европейския проект от Брекзит и Тръмп. Този път ще бъде състезание между конкуриращите се страхове от покачване на температурите, имиграция, инфлация и военни конфликти.“

Съавторът и председател на УС на Центъра за либерални стратегии, Иван Кръстев, добавя:

„Последното ни изследване установява, че европейските граждани се отдалечават от идеологическите връзки на дясното и лявото в контекста на начина, по който виждат политиката в ЕС, сега се водят от нагласи си към кризи, които са повлияли на живота им през последните години.“