5% от домакинствата с две трети от депозитите

Ръстът на банковите депозити в най-голяма степен е допринесъл за увеличението на богатството на домакинствата през миналата 2010 г. Въпреки кризата, българските семейства са успели да увеличат финансовите си активи със значителните 12%. Изводите са от последния анализ на УниКредит за финансовото богатство на домакинствата в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в частта за България.
Интересна тенденция, оформила се в последните месеци, е, че домакинствата с по-големи депозити са продължили да увеличават размера им, докато тези с по-малки спестявания са ги изтеглили. Така се стига до значителна концентрация на спестяванията сред малка група домакинства и, според данни на БНБ, в края на 2010 г. 68% от всички спестявания са държани в само 4.8% от общия брой банкови сметки на граждани.
Една от възможните причини по-малко заможните домакинства да посегнат на спестяванията си, според анализаторите на УниКредит, е, че те чувстват по-силно ефектите от нарастващата инфлация – индексът на потребителските цени нарасна с 5.6% на годишна база през март. Покачващите се цени на храните би трябвало да се усетят най-силно, тъй като, спред данни на НСИ за последното тримесечие на 2010, 36.5% от разходите на средното домакинство са предназначени за храни и напитки. Други показатели за влошаващите се финанси на средното домакинство са намаляващите доходи на глава от населението, които отчитат спад от 3.7% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2010, докато безработицата се увеличава значително през 2010 година, достигайки нива над 10%, където се очаква да остане и през настоящата година, се посочва в анализа на УниКредит.

Депозитите – предпочитани в портфейла на домакинствата

„И през следващите две години българите ще продължат да спестяват в депозити”, прогнозира Милен Касабов, Старши икономист на УниКредит Булбанк. Според него, в обозримо бъдеще, банковите депозити би трябвало да запазят и дори да разширят в известна степен доминиращата си роля във финансовите активи на домакинствата.

В цифри: в края на 2010 г. на депозитите се е падал дял от близо 73 на сто от финансовото богатство на домакинствата и очакванията са този процент да се запази и дори да се увеличи минимално през тази и следващата година.

Причините българите да предпочитат депозитите като форма за спестяване е че са напрактика безрисков финансов инструмент, който благодарение на конкуренцията между банките предлага все по-привлекателни нива на доходност.

Друг финансов актив, който в голяма степен допринася за нарастването на финансовите активи през 2010 г., са пенсионните фондове, става ясно от икономическия анализ на УниКредит. Значителни и стабилни нови потоци от задължителни вноски заедно с подобрената доходност от инвестираните активи, поради благоприятни динамики на финансовите пазари, доведоха до годишен ръст от над 26% в общите нетни активи. Застрахователните технически резерви нараснаха над два пъти, но основно поради промени в методологията на отчитане. Прогнозите на икономическия екип на УниКредит са, че активите в пенсионни фондове също вероятно ще увеличат дела си в портфейла на българските домакинства като ръстът им ще бъде в известна степен засегнат от частичната национализация на една от схемите, с очакван ефект оценен на около 120 милиона лева през 2011.

От друга страна, инвестициите в акции и колективни инвестиционни схеми вероятно ще се увеличат в по-малка степен. „Двата компонента и сега с със сравнително по-малък дял в общите активи, но със значителен ръст през 2010 са активите в колективни инвестиционни схеми, регистрирани в чужбина, които нарасват с над 50%, поради силното представяне на чуждестранните финансови пазари, и инвестициите в държавни ценни книжа, които нарасват с над 13%, поради възприемането им като по-сигурна инвестиционна алтернатива”, обясни Касабов.

Други инструменти, като регистрираните в страната колективни инвестиционни схеми, директните инвестиции в публично търгувани акции и корпоративните облигации претърпяха двуцифрен спад, основно поради значителни нетни изтегляния на средства и много слаби резултати на местния финансов пазар.

Домакинствата остават предпазливи по отношение на заемите

От страна на задлъжнялостта на домакинствата, 2010 г. ще бъде запомнена като единствената година в последното десетилетие с отчетен спад, макар и минимален, след като през 2009 г. този показател остана почти без промяна. Така, след години на бързо натрупване на задължения и коефициент на задлъжнялост (съотношението на финансовата задлъжнялост към финансовите активи на домакинствата), приближаващ 70% през 2008, тенденцията се преобърна през следващите две години, като съотношението се понижи до текущите нива - близо до 55%.

Въпреки това, обемът на банковите ипотечни кредити нарасна в последната година, поради нарастващи кредити основно в евро, докато потребителските кредити от банки намаляха заедно с намаляващото потребление, посочват експертите на УниКредит. От друга страна, кредитите от небанковите финансови институции нарастват както в сравнение с ипотечните, така и в сравнениес потребителските видове, макар и отчитайки ниски едноцифрени ръстове. Най-значителни спадове регистрираха овърдрафтите отпускани от банки и лизинговото финансиране, като по-високата цена в първия случай, и значително редуцираното търсене на финансиране за покупка на автомобили във втория, имаха своята роля в ситуация на ограничени финансови възможности на домакинствата, пише в анализа на УниКредит.

Прогнозите за следващите години са ръстът в задлъжнялостта на домакинствата да се завърне постепенно към положителни стойности, но ръстовете вероятно ще останат значително по-умерени в сравнение с предкризисния период. Като цяло, ръстът в нивата на задлъжнялост вероятно ще остане под този на ръста в активите. Ипотечното кредитиране би трябвало да продължи да расте по-бързо от потребителското и постепенно да печели основен дял сред всички видове задължения.

Като цяло, домакинствата вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в краткосрочен до средносрочен план, в среда на високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, по-високи цени на храните и горивата, и пасивен пазар на недвижимите имоти.