5% от енергийния пазар у нас свободен

„Без либерализиран енергиен пазар не можем да правим политика по енергийна ефективност, като основа за постигане на конкурентоспособност”, каза досегашният председател на БСК Божидар Данев по време на разширено заседание на УС на БСК на тема „Либерализиран енергиен пазар в България – предизвикателствата на 2011 г.”. В дискусията участваха Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, неговият заместник Марий Косев, Ангел Семерджиев – председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представители на парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, на Агенцията по енергийна ефективност, Българска браншова камара по енергетика, Асоциацията на големите енергийни потребители, ръководители на големи предприятия - производители, преносители и потребители на енергия, сред които „НЕК”, „АЕЦ Козлодуй”, „Булгартрансгаз”, „Овергаз инк.”, „ЧЕЗ”, „Е.ОН”, „EVN”, „Мини Марица Изток”, „Радомир Метал Индъстрийз” и др.
В момента над 90% от електрическата енергия у нас се изкупува от НЕК на непазарни цени, вкл. регулирани, преференциални (от ВЕИ), фиксирани (от „Марица Изток”). Според Данев налице е един неликвиден пазар, в който едва 5% от енергията се търгува на пазарен принцип, т.е. пазар липсва. Той припомни, че на 3 март т.г. влиза в сила Третият либерализационен енергиен пакет, по който България практически няма готовност, а междувременно текат наказателни процедури срещу страната ни по отношение Втория енергиен пакет, както и за възобновяемите енергийни източници. Друг сериозен проблем е практическата липса на инвестиции в газопреносната мрежа, която е изключително остаряла физически и морално, и има сериозни проблеми по отношение на сигурността. По отношение кръстосаното субсидиране на цените на ел.енергията от индустрията към битовите потребители Данев заяви: „Няма справедливи цени в пазарната икономика – има реални пазарни цени. Кой определя какво е „справедлива цена” – съдът ли? Не може да се провежда социална политика чрез цени, държавата трябва да намери други механизми за подпомагане на хората с ниски доходи, а не да го прави по линията на изкривяването на нормалната пазарна среда”. В тази връзка той посочи, че през последните две години енергийното потребление на индустрията е спаднало с 28%, а потреблението на домакинствата е нараснало с 2%, което е показателно за големите ценови деформации и липсата на реални стимули за енергийна ефективност. БСК поиска от представителите на отговорните институции да изготвят пътна карта за премахване на асоциалните цени, така че да се постигне плавно постепенно регулиране на пазара и да има яснота за сроковете, което ще подобри предвидимостта и бизнес планирането.
„Днес тук виждам внушителна представителност – събран е енергийният интелект на държавата и, ако се затворим за три дни, ще постигнем много полезни резултати”, пошегува се министърът на икономиката Трайчо Трайков и уточни: „Искаме да чуем вашите предложения, защото нашите ги чувате постоянно”. Той декларира съвпадение на възгледите по 90% от изложението на БСК, вкл. по отношение кръстосаното субсидиране на цените, необходимостта от одит и профилактика на газопреносната мрежа и др. „Имаме политическа воля да разрешим по-голямата част от представените от Вас проблеми”, заяви министър Трайков. Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев посочи, че трябва да се отчитат исторически наследените фактори, вкл. ниската цена на енергията от АЕЦ „Козлодуй”, високите цени на енергията по дългосрочни договори, субсидираните цени за населението и др. Според него, именно историческите дадености ограничават либерализацията на енергийния пазар и достигането до ниво „класически пазар” ще бъде труден и бавен процес. Трудно може да бъде премахнато изцяло и кръстосаното субсидиране, смята председателят на ДКЕВР.
„Ние не сме седнали тук, за да обвиняваме и не се нуждаем от обяснения и оправдания, а от дискусия и ясни отговори на поставените въпроси”, уточни членът на УС на БСК и президент на „Овергаз инк.” Сашо Дончев. Той припомни, че газоразпределителната мрежа достига до едва 10% от домакинствата у нас. Причините за това са основно в тежките бюрократични процедури за узаконяване на битови газови инсталации. „До скоро битовият потребител трябваше да осигури 27 подписа от различни институции, за да се включи към газоразпределителната мрежа – сега подписите са 13”, сподели г-н Дончев и обясни, че една битова газова инсталация работи с 800 пъти по-ниско налягане от бутилка пропан-бутан, а за узаконяването й са нужни множество разрешителни и др. документи. „В момента на обсъждане е подложена новата Енергийна стратегия на България. Това е сигурно седмата по ред стратегия, а от всяка предходна не последва нищо съществено. Стратегиите се правят, за да се създадат след тях съответните политики, които да се материализират в законодателни решения. Ние политики в областта на газоразпределението не виждаме”, заяви г-н Дончев. На аналогични позиции застанаха и представителите на други големи предприятия от областта на енергетиката, металургията, машиностроенето.
Участниците в срещата постигнаха съгласие да бъде създадена работна група, с участието на представители на МИЕТ, ДКЕВР, Агенцията по енергийна ефективност, Българската браншова камара по енергетика, Асоциацията на големите енергийни потребители, НЕК, АЕЦ „Козлодуй”, „Булгаргаз”, „Булгартрансгаз”, електроразпределителните дружества и БСК, която в оперативен порядък да разгледа в детайли направените днес констатации и предложения и да излезе с конкретни предложения за нормативни промени. Персоналният състав на групата ще стане ясен в края на този месец, след като всяка от изброените институции и фирми предложи свои представители. По предложение на министър Трайков, групата ще бъде ръководена от зам.-министъра на икономиката Марий Косев, който ресорно отговаря за енергетиката.