+5% ръст на БВП поне 15 години

Какви са водещите изводи и акценти от Годишния доклад за състоянието и развитието на националното стопанство през 2016 г. на Института за икономически изследвания при БАН?

Моделът, който следваме за постигане на висок растеж, е неустойчив. Независимо, че българската икономика е силно чувствителна към входящите финансови потоци, ръст от минимум 5% годишно е постижим в средносрочен план. За целта трябва да се преосмисли както ролята на държавата  и нейната фискална политика, така и данъчната система. Това е един от основните изводи в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН, който изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2016 г.

Специален фокус в него е 10-годишнината от членството на България в ЕС, където за първи път се прави равносметка за икономическата и социална цена, която платихме, подчерта проф. д-р Александър Тасев, директор на института. По думите му анализът разглежда както ползите от членството ни в ЕС, така и очакванията, които не са се потвърдили.

Докладът проследява още микро и макроикономическите показатели, външен, фискален и банков сектор, пазар на труда, регионална политика и капиталов пазар и дава препоръки за подходящи политики за периода до 2019 г.

Анализът на реалният сектор води до извода, че в средносрочен план може да се очаква икономически растеж от малко над 3% годишно. Той ще се основава на постепенно увеличение на крайното потребление и засилване на инвестиционната дейност в страната, подчерта доц. д-р Виктор Йоцов, ръководител на проекта.

Прогнозата на икономистите е за средногодишна инфлация от 2 до 2.2%, безработица до нива 6.0-6.5% и ръст на реалната заплата около 6 на сто. При икономическите сектори можем да очакваме запазване на високи темпове на растеж в експортноориентирани отрасли като производство на каучук и пластмаси, неметални минерални продукти, метални изделия и др., които ще се влияят и от повишаването на международните цени, става ясно още от доклада.

Прогнозите не се различават от тези досега, с изключение на това, че за първи път имаме излишък в бюджета, но и неизпълнение от над 2 млрд. лева капитални разходи, подчерта доц. Йоцов. Ако искаме да генерираме по-висок растеж, препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е за запазване на фискалната стабилност, но и за въвеждане на по-справедлива и рационална данъчна система, добави той.

Отделно, за постигане на по-висок растеж на БВП следва да се изведат и икономически сектори, които са приоритетни. Икономистите на БАН предлагат и 4 основни направление за преструктурирането на публичните разходи и радикални промени: образование с акцент върху училищното образование; здравеопазване с развитие на първичната извънболнична медицинска помощ, оптимизиране на болничната мрежа и разбиване на монопола на НЗОК; пенсионна реформа, която да отговаря на демографската структура със засилване на ролята на втория и третия стълб, и инвестиции в икономическата инфраструктура в сферата на водите, електропреносната мрежа и транспорта.

Прогнозата за банковия сектор е тази година корекциите на лихви да бъдат преустановени и успоредно с увеличението на рисковата премия това да рефлектира върху цената на кредитирането, но с известно закъснение, заяви доц. д-р Григор Сарийски. Причината е, че отнемането на възможността да се печели от понижение на лихвите по депозити ще мотивира банките в страната да потърсят алтернативни източници за подобряване на доходността, например, чрез подобряване на нормата на кредитиране, добави той. На фона на продължаващия застой в икономиката и високото ниво на лоши кредити основният проблем за повечето банки в страната си остава ниската рентабилност, смята икономистът.

Динамиката на заетостта и безработицата през 2016 г. подчертава ограничаващата роля на намаляващата работна сила върху икономическия растеж в бъдеще, смята проф. д-р Победа Луканова. Изводът е, че през предходната година пазарът на труда намалява своя капацитет и осигурява заетост на по-малък брой лица в сравнение с експанзията през 2015 г., добави тя. По думите й, очакванията за развитието на пазара на труда в средносрочен план са свързани с разбирането, че увеличението на заетостта ще разчита на стабилно работодателско търсене, преструктуриране на бюджетните средства за активни политики в полза на професионалната квалификация и услуги за регистрираните безработни, активно усвояване на средства от ЕСФ чрез ОПРЧР и на други донорски средства. Негативните очаквания са за запазване на несъответствията между търсене и предлагане на работна сила, както и на регионалните диспропорции в разпределението й.

Годишният доклад за 2017 г. извежда на преден план и проблемите, свързани с децентрализацията и финансовото състояние на общините, както и с капиталовия пазар и структурните проблеми в икономиката. По отношение на децентрализацията се прави категоричният извод, че стабилизацията на общинския сектор не трябва да се основава на засилване на централизацията на публичните финанси, каквато е тенденцията през последните години.

По отношение на капиталовия пазар се защитава тезата, че той има силен потенциал да расте и отново да достигне пиковите нива отпреди кризата.

Що се отнася до структурните промени в икономиката, направен е теоретичен анализ на протичащите процеси и тяхното влияние върху икономическото развитие. Изводът е, че структурата на икономиката по основни сектори е близка до страните с по-слаби икономики в рамките на ЕС, показателно за което е високият дял на заетите в селското стопанство.