50 години Япония произвежда българско кисело мляко

Българското кисело мляко създава усещане за свързаност. Свързаност на производителя с потребителя, усещане за връзка между националния и международен потребител, между българите и японците, между правителствата и учените изследователи.

Това са думи от лекцията на доц. Мария Йотова от университета "Рицумейкан" в Киото на провелия се в София международен семинар по случай 50-годишнината от началото на производството на българско кисело мляко в Япония. Организатор на симпозиума беше Стопанският факултет при СУ, а събитието е част от традицията на факултета да организира летни международни форуми. 

 "Смятам, че българското кисело мляко е много повече от храна. То е мост между нашите култури и в глобализиращия се свят", заяви доц. Йотова. "Посланието ми е, че с производството на българското кисело мляко за пореден път става ясно, че съвместните национални спомени и разбирания понякога са резултат от споделени мирис, вкус и възглед. С други думи, от безгласни, нематериални и невидими форми, подобно на Лактобацилус Булгарикус".    

"Гледаме на това събитие като на спусък за активизиране на двустранните отношения, които традиционно са приятелски, откакто българското кисело мляко стъпва на японския пазар", посочи на свой ред заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов. "Япония е важен партньор на страната ни и през годините установихме важни отношения. Оценяваме високо сътрудничеството ни с "Мейджи" (Meiji), което допринася за развитието двустранните икономически връзки".

На форума присъства Кейджи Секи, отговорен за пазара на кисело мляко в японската корпорация "Мейджи". Той разказа накратко историята на "Мейджи Българско кисело мляко". Този продукт, според Секи, е основен в хранителния сегмент на "Мейджи Холдинг", с дял от около 20 процента от всички продукти.  

Историята започва през 1970 година на Международното изложение в Осака през 1970 година. Това е първата среща на "Мейджи" с българския продукт. Тогава представителят на японската корпорация се изумява, че вкусът на българското кисело мляко е кисел, а не сладни, с какъвто вкус йогуртът е познат като закуска в Япония. 

Първата партида кисело мляко е произведена и пусната на пазара през март 1971 година. Но заради киселия си вкус, то не е прието никак добре от японците. Като изход от ситуацията, ръководството на "Мейджи" решава да представи продукта като българско кисело мляко и така се ражда "Мейджи Българско кисело мляко". Позволението на българските власти да се използва "българско кисело мляко" на опаковката не идва лесно, разказа Секи. След продължителни преговори то е дадено и от декември 1973 година продуктът започва да излиза вече с марката "Мейджи Българско кисело мляко". 

Този пробив позволява на корпорацията да промени изцяло маркетинговия си подход в налагането на продукта на японския пазар, залагайки на автентичния му и традиционен вкус. Доц. Мария Йотова добави и други два елемента, гарантирали успеха на маркетинга - киселият вкус на млякото е представен като "освежаващ", а "Мейджи Българско кисело мляко" става първият сертифициран здравословен продукт в страната, съгласно новия за времето си стандарт в Япония. 

Кейди Секи разказа още, че стратегията по налагането на продукта на японския пазар се е състояла от три ключови елемента - телевизионна реклама, създаване на звуково лого (то не е променяно през последните 50 години) и на дизайна на опаковката. За разлика от звуковото лого, опаковката търпи регулярен редизайн. Промените през годините са 38. 

"Нашата мисия е да продължим и да гарантираме, че този продукт се радва на най-голямото доверие и е най-предпочитаното кисело мляко в Япония", каза в заключение Кейди Секи от "Мейджи".

Дневно на японския пазар се доставят по 1,5 млн. опаковки. А съгласно цитирани данни от проучване сред японците, продуктът е силно разпознаваем и добре позициониран в страната.