АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Най-ниски са те в България - средно 10,6 евро на час, следвана от Румъния - 12,5 евро и Унгария - 14,1 евро. Най-високи разходи за труд в ЕС са отчетени в Люксембург - средно 55,2 евро на час, Дания - 50,1 евро на час и Белгия - 48,2 евро на час.


Непрецезираните данни показват, че за миналата година те са 2,8 милиарда лева. Ръстът на брутния вътрешен продукт за последното тримесечие на 2024 г. е 3,4 процента, каза още Балчев.


Нефинансовите предприятия в област Бургас са реализирали продажби на едро на стойност почти 3,8 млрд. лева, включително ДДС и акцизи, през 2023 година. Това сочат окончателните данни на Националния статистически институт за 2023 година.


За сравнение, заемите за жилища към края на този януари са възлизали на 26,044 млрд. лева, а към края на февруари 2024 година сумата е достигала 20,520 млрд лева или с около 6 млрд. лева по-ниска стойност спрямо настоящия резултат.


Председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова каза, че банките са инвестирали над 400 милиона лева в системи, процеси и дигитализация, за да стане процесът на смяната на лева с еврото плавно и безпроблемно.


Близо 4,3 милиарда лева са общите разходи на ДОО за първите два месеца на годината, 3,8 милиарда лева от тях са за изплащане на пенсии. Националният осигурителен институт предоставя всеки месец информация относно касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация.


През този период бюджетните приходи възлизат на 11,636 милиарда евро, при 10,696 милиарда евро през същия период на миналата година. Бюджетните разходи за периода възлизат на 10 781 млн. евро, при 9 552 млн. евро през януари-февруари 2024 г.


Отделянето на 2,5 милиарда лева за саниране е добра новина. Това е шанс България да ускори обновяването на сградния фонд и да намали енергийната бедност. Но дали тези средства ще доведат до реална промяна или просто ще бъдат усвоени без дългосрочен ефект, зависи от начина, по който програмата ще бъде структурирана.


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.


В индустрията увеличението е с 11,5 на сто, в услугите - с 13,1 на сто, a в строителството - със 17,3 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Операции с недвижими имоти" и "Други дейности" - с по 23,5 на сто, и "Култура, спорт и развлечения" - с 22,1 на сто.