500 лв. струва нелегален хайвер от есетра

Белослава Петрова
Цената на черния хайвер от есетрови риби започва от 500 лева за килограм при рибарите, но може да достигне и повече, коментира Иван Христов, координатор на програма "Води" в природозащитната организация WWF. Високата цена е предпоставка за незаконен улов и износ на дивите есетрови риби. Със спазването на заповедта за улов е натоварена Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. По думите на Христов до момента на митниците в страната няма официално заловен нелегален хайвер.
У нас има няколко стопанства за отглеждане и развъждане на есетрови риби, включително хибриди - за хайвер и месо, информира специалистът. Основните пазари за българските есетрови риби са страните от ЕС - Германия, Франция и Швейцария. Те намират реализация и в САЩ, коментира той.
В Червената книга на България като застрашени са включени два вида от есетровите риби - атлантическа есетра и шип, които се водят изчезнали от Дунав. В международния списък на защитените животни като застрашени са включени всички видове есетрови риби, с изключение на чигата, информира Христов. Тя има особеност в сравнение с останалите - живее в Дунав целогодишно и има кратки миграции, което я прави по-устойчива.

Основна и пряка заплаха за оцеляването на дунавските есетрови риби според Иван Христов са свръхуловът- някога законен, а сега превърнал се в бракониерство; нарушените миграционни процеси заради язовира „Железни врата” в Сърбия и липсата на информирано общество.
Той коментира, че въпреки наложените забрани за улов на есетрови риби /в Румъния от 2006г., а в България от 2011г./, бракониерството и търговията с есетрови продукти продължава да е проблем номер едно за популацията в река Дунав. Част от този проблем са и устройствата, с които се ловят рибите. Често рибите, които не са хванати, но са засегнати от кърмаците, умират от раните си в последствие. От шест вида, срещани в Дунав, в момента има четири - моруна /най-едрата есетрова риба/, руска есетра, пъструга и чига, което говори за неустойчиво прилагане на законодателната власт.
Според Христов „Железни врата” е най-големият язовир с водноелектрическа централа и система от резервоари по цялото поречие на Дунав, като той има изключително голямо отрицателно влияние върху популациите на есетровите риби. Това е така, защото откъсва важни места за хвърляне на хайвер по средното течение на река Дунав. Превръщането на реката е плавателен канал и речният трафик също са заплаха за есетрите, посочи Христов.
Ниското ниво на информираност също се счита за пречка в решението на проблема.
Според изследване информираността на обществото е на изключително ниско ниво. Изследването разглежда три групи:рибарите, широката общественост и държавната администрация. Неговите резултати показват, че за рибарите забраната за лов не е от значение и не влияе на доходите им за момента; широката общественост няма никакво мнение, тъй като не е запознато с проблема, а държавната администрация познава законодателството, но не е установила нито един нелегален улов на територията на България, отбелязват експерти от екоорганизацията.
Усилията за опазване на дивите популации на дунавските есетри са се умножили през последните години благодарение на проекти за идентифициране и опазване местообитанията в долен Дунав, програми за зарибяване и проект за изграждане на система за преминаване на есетрите през язовирните стени на „Железни врата”. Важна практика е и зарибяването с пъструга и моруна на реката около Фетещи,Румъния,октомври 2013 г.
Според установените закони всички есетрови видове са включени в конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна /CITES/; в Румъния и България ловът на есетри е забранен до 2015 г.; при международната търговия с хайвер той трябва задължително да е придружен от документи от CITES и всички кутии хайвер трябва да имат етикети на CITES.
Есетровите риби са се появили преди 200 милиона години, басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популации на есетрови риби в света. В ЕС само България и Румъния имат жизнеспособни популации от диви есетрови риби, които са индикатор на здравните екосистеми.

 снимка:интернет