+500 млн. лв. инвестирани в сектор вино

Ива Стойкова

- Бихте ли ни донесли винената листа?

Въпросът е към сервитьорката в голям и доста луксозен хотел в Солт Лейк Сити, столица на американския щат Юта. След малко вече четем разсеяно дългия списък от френски, италиански и местни вина, но какво е учудването ни, когато виждаме вино от България – при това от цели два производителя. Естествено, искаме българско вино, не след дълго обаче притеснената сервитьорка обяснява, че всички налични количества българско вино са свършили и ще се наложи да изберем друго. 

По каква логика български бутилки с вино са се оказали точно в това малко градче, можем  само да гадаем. Вероятно обяснение може да са зимните олимпийски игри от 2002 г., които се провеждат именно там, а българското участие е забележително, защото за първи път български спортисти печелят в зимни игри повече от един медал.

←За да видите в голям размер, кликнете върху изображението

Справка: Представянето на България (26 души) е забележително, защото за първи път български спортисти печелят в зимни игри повече от един медал. Евгения Раданова (шорттрек) извоюва два медала - сребърен на 500 и бронзов на 1500 м, а Ирина Никулчина (биатлон) - бронзов медал в дисциплината 10 км преследване. Женската щафета (биатлон) в състав Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска е четвърта, а във фигурното пързаляне танцовата двойка Албена Денкова и Максим Ставийски се класира на седмо място. България се класира на 20-та позиция на XIX Зимни Олимпийски игри в Солт Лейк Сити.

Но дори и това да е причината, очевидно е, че тези родни винопроизводители устойчиво присъстват на местния пазар 16 години по-късно. Вторият извод е, че българското вино явно се харесва от гостите на хотела и града, щом беше свършило.

Периодически чуваме обобщения от типа, че липсва държавна политика, чрез която виното от България да получи достъп и достойно място на световните пазари.

Това твърдение има най-малко две страни – каква е финансовата подкрепа за сектора и какво се прави за износа?

Цифрите доказват, че лозаро-винарският сектор у нас е сред шампионите по усвоени евросредства, благодарение на което се появиха множество нови винарни, а старите бяха модернизирани. Общата сума, предвидена за сектора за периода 2014-2018 г., бе в размер 133 млн. евро, разделени в няколко мерки за подпомагане.  

Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2014 – 2018 година завърши с рекордна стойност на изплатените средства за изминалите четири години. Процентът на реализация за финансовата 2018 г. е 91,38% с изплатени 46 335 143 лева по обработени и платени 280 заявления за плащане по сключени договори по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от програмата. Бюджетът по мярката за изминалата финансова година е в размер на 50 708 027 лева.

Дейността, по която са одобрени най-голям брой проекти – 75 е презасаждане без промяна на местонахождението. Подпомагат се собственици, арендатори или наематели на насаждения, които са регистрирани като лозарски стопанства. Мярката за преструктуриране за периода 2014-2018 г. разполагаше с бюджет от над близо 253, 216 млн. лв. (129, 469 млн. евро).

За 2017 година са изплатени близо 43, 572 млн. лв., което е 86,70% усвояемост на средствата по бюджет, в размер над 50, 254 млн. лв.

Новата лозаро-винарска програма тръгва от 28 януари 2019 г. Бюджетът за финансовата 2019 г. е близо 22 млн. лв. (21 802 818 лв.), а за 2020 г. – над 28,5 млн. лв. (28 521 112 лв.). Предвидените средства общо по програмата за петгодишния й период на действие е близо 262 млн. лв.

Резултатите от тези огромни средства от години намират своето изражение в многобройните награди на световни конкурси в Брюксел, Лондон или отвъд Океана. Още едно признание - през 2016 г. на България бе поверено домакинството на престижния Concours Mondial de Bruxelles или "Световното по вино". 

Българското вино се харесва и у нас, а българинът все по-често посяга към рафтовете за бутилка родно производство. Защото има разнообразие от висококачествени вина на добри цени. Според експертите през последните години се очерта трайна тенденция в България годишно да се консумира 110-120 млн. литра вино, като само около 5 млн. литра от тях е вносно. За сравнение, във Франция, която е безспорен лидер във винопроизвоството, този процент е близо  50 на сто. Впрочем виното се консумира все повече извън страната, в която се произвежда, показва последния доклад на базираната в Париж Международна организация за лозя и вино.

От друга страна, не с бързи темпове, но устойчиво, расте и износът на българско вино – приблизително около 60 млн. литра в зависимост от годината и реколтата.

Друга посока, в която българското вино има потенциал, е виненият туризъм. Такъв и сега съществува, но е любопитно, че липсва официална статистика за него. В тази посока се мисли и то на държавно ниво. Проект предвижда създаване и популяризиране на 12 винено-кулинарни дестинации в 50 общини с над 100 туристически обекта в страната. Те включват, както традиционните винени напитки, така и характерната кухня за региона. Ще има ли резултати и какви предстои да видим. 

И тъй като не успяхме да пием българско вино в Съединените щати, месец по-късно в София, в не по-малко шикозен ресторант, винената листа предлагаше продукт от същата изба. Оценката – отличен вкус, независимо от мястото, където се консумира.

Снимка: Pixabay.com

Илюстрации: EconomyNews.bg