569,2 млн. лв. са инвестициите в реклама, 2022 г.

 569,2 млн. лева са инвестициите в реклама през 2022 г., като рекламният пазар в България е нараснал с 9,5%, показват последните данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА).

През 2022 година българският рекламен пазар се възстановява бързо след пандемията и в условия на война расте с 9,5%, достигайки 569,2 млн. лева нетен обем.

Телевизията успява да привлече 305,2 млн. лева нетни инвестиции и е безусловно водеща медия с 53.6% дял и 9% ръст спрямо предходната година.

Дигиталните медии са втори по значимост на привлечените инвестиции с дял от 32,9% и 187 млн. лева нетен обем. При тях за втора поредна година отчитаме стабилен ръст от 12%, което се дължи на възхода на електронната търговия и дигиталната трансформация във всички бизнес сектори.

Външната реклама расте със 7% и достига 46 млн. лева нетен обем.

Радиопазарът остава стабилен - расте с 8% и достига до обем от 21,9 млн. лева. Пресата е единствената медия, която продължава тенденцията за свиване на обемите – отчитаме спад с 8% при 8,3 млн. лева нетен обем.

Киното продължава да се възстановява след COVID ограничения, достигайки до обем от 0,8 млн. нетни инвестиции и 60% ръст спрямо 2021 година.

Медийната инфлация се движи в диапазона между 0% и 15%. Най-високи са стойностите на инфлацията в двете най-големи по обем медии – 15% за дигитални медии и 13% за телевизия. Основна причина за това са увеличеният интерес и ограниченото предлагане. При радиото инфлацията е 5%, а при външната реклама – 6%. При преса и кино не отчитаме инфлация.

Високата инфлация на глобално и локално ниво, и войната в Украйна обуславят макроикономическа несигурност и слаба видимост и през 2023 година.

Ето защо, текущите очаквания стъпват на забавен темп на ръст в размер на 6,6% или 607,1 млн. лева нетен обем на пазара.

Телевизията остава доминираща медия за бърз и масов обхват с 52,8% дял от общите инвестиции.

Цените на телевизионните реклами продължават да растат и това се дължи както на голямото търсене от рекламодателите за закупуване на рекламно време, така и на солидната инвестиция в повече местни продукции, нови филми и сериали и спортно съдържание. Очакваме 5% ръст на инвестициите и 320,5 млн. лева в стойност.

Дигиталната рекламна индустрия продължава своето развитие, а дигиталната трансформация поддържа растежа. През 2023 година дигиталните медии запазват тенденцията за увеличение на дела си в общия микс.

Очакването е той да порасне до 34,2%, достигайки обем от 207,6 млн. лева. Външна реклама и радио запазват дяловете си, като очакваме да отчетат по 4% ръст на нетните инвестиции. Пресата продължава тенденцията за намаляващ дял и през 2023 година прогнозираме 10% спад и 7,5 млн. лева нетни инвестиции.

Медийната инфлация, подхранвана от увеличеното търсене и ограничения инвентар, ще задържи двуцифрени стойности в двете най-големи медии – 14% в телевизия и 16% в дигитални медии. Очакваме външна реклама да завърши 2023 година с 6% медийна инфлация, радио съответно с 5%, а преса и кино за поредна година с 0%.

Прогнозата за следващите две години е пазарът умерено да расте и в края на 2025 година да достигне 706,7 млн. лева.

Телевизията ще продължи да бъде водеща медия в рекламния микс със 7% ръст и през двете години, като делът на медията ще намалее през 2025 до 51,9% дял от нетните инвестиции или 366,9 млн. лева.

Тенденцията за увеличение дела на дигиталните медии в общия медиен микс безусловно продължава и при прогнозен ръст от 11% през 2023 и 2024 ще достигне 36,9% при нетна стойност от 286,5 млн. лева в края на 2025 година.

Инвестициите във външна реклама и радио се очаква да растат с по 5% през 2024 и 2025 години. Пресата ще продължи да губи дял и ще пада със 7% през 2024 и 2025 години. В края на 2025 очакваме приходите от реклама в кино да достигнат от 1,1 млн. лева.