58% от българите искат строги мерки за климата

77 % от българите смятат, че изменението на климата и последствията от него са най-голямото предизвикателство, пред които е изправено човечеството през XXI-ви век

83 % вярват, че са по-загрижени за извънредното положение с климата, отколкото тяхното правителство

78 % считат, че изменението на климата оказва въздействие върху тяхното ежедневие

64 % смятат, че страната няма да успее драстично да намали нейните въглеродни емисии до 2050 г., както е заложено в Парижкото споразумение

58 % са за по-строги мерки от страна на държавата, които налагат промени в поведението на хората

72 % биха приели данък върху продукти и услуги, които имат най-голям принос за глобалното затопляне

89 % заявяват, че искат да заменят полетите на къси разстояния с бързи влакове с ниско ниво на замърсяване в сътрудничество със съседните държави

77 % от българския народ смята, че изменението на климата и последствията от него са най-голямото предизвикателство пред които е изправено човечеството през XXI-ви век. Между хората с различни политически възгледи има малки различия: 72 % от хората с леви политически убеждения твърдят, че изменението на климата е най-голямото предизвикателство за човечеството през XXI-ви век, спрямо 83 % от тези с дясна  политическа ориентация.

Това са някои от резултатите от първото издание на Климатичното изследване за 2021-2022 г., публикувано от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). ЕИБ е институцията за финансиране на Европейския съюз и най-големия в света международен кредитор за проекти за действия по отношение на климата.

Нагласи спрямо кризата с климата / Борбата на страната срещу изменението на климата

Голямата част от хората в България (78 %) счита, че изменението на климата оказва въздействие върху тяхното ежедневие. Докато това е особено забележимо сред хората на възраст над 64 г. (82 %), тази цифра намалява с 10 пункта сред онези на възраст 15-29 г. (72 %), а 79 % от анкетираните на възраст 30-64 г. са съгласни с това твърдение. Нивото на доход оказва ограничено влияние върху това схващане (75 % за хората с високи доходи и 80 % за хората с ниски доходи).

83 % вярват, че са по-загрижени относно извънредното положение с климата, отколкото тяхното правителство. Вследствие на това, те са много скептични по отношение на способността на държавата да осъществи амбициозен зелен преход. Само 36 % смятат, че страната ще успее  драстично да намали нейните въглеродни емисии до 2050 г., както е заложено в Парижкото споразумение. Огромното мнозинство (64 %) счита, че България няма да успее да постигне своите цели за намаляване на въглеродните емисии. 71 % от хората с леви политически убеждения споделят този песимизъм, което е с 13 пункта повече от  хората с десни политически убеждения (59 %).

В резултат на това мнозинството (58%) от българския народ подкрепя по-строги мерки на държавата, подобни на мерките за борба с кризата от КОВИД-19, които ще наложат промени в поведението на хората.

А само 11 % от българите все още вярват, че глобалното затопляне не се дължи на човешки дейности.

Спорът в енергетиката

На въпроса за източника на енергия, на който трябва да разчита страната за борба с глобалното затопляне, почти половината от българите подкрепят възобновяемите енергийни източници (48 %, с 15 пункта по-малко от средната стойност за ЕС от 63 %) с оглед преодоляване на извънредното положение с климата. Подкрепата за възобновяемите енергийни източници в България е най-силна сред хората на възраст под 30 г. (58 % подкрепят това). Тази стойност пада с 29 пункта при хората на възраст над 64 г. (29 %).

Като цяло, българите подкрепят много повече ядрената енергетика в сравнение с останалите европейци (24 % спрямо 12 %). В България хората на възраст над 64 г. (39 %) подкрепят много повече ядрената енергетика, отколкото хората на възраст под 30 г. (8 %). Налице е и разлика в мнението между половете: мъжете (35 %) са много по-склонни да подкрепят ядрената енергетика от жените (15 %). Хората с десни политически убеждения в България са далеч по-малко склонни да подкрепят развитието на ядрената енергетика (21 %), отколкото хората с леви политически убеждения (35 %). Хората с по-високи доходи също подкрепят повече развитието на ядрената енергетика (32 %) в сравнение с хората с по-ниски доходи (20 %).

И накрая, българите са по-малко склонни да приемат страната имда разчита на пестене на енергия, отколкото останалите европейци (15 % спрямо 17 %). Пестенето на енергия е класирано преди засилената роля на природния газ (11 %). Може да се забележи и разлика в мнението между половете: жените (19 %) са много по-склонни да подкрепят пестенето на енергия от мъжете (10 %).

Най-популярните решения за борба с изменението на климата сред българите

Голямата част от българите (72 %) биха подкрепили въвеждането на данък върху продукти и услуги, които имат най-голям принос за глобалното затопляне, подобно на останалите европейци (69 %). Дори 70 % от анкетираните с по-ниски доходи биха подкрепили подобен данък в България. Хората подкрепят и въвеждане на минимум 5-годишна гаранция за електрически и електронни продукти (92 %) и замяна на полети на къси разстояния с бързи влакове с ниски нива на емисии (89 %). Също така, те отдават предпочитание и на по-умерени мерки като подобряване на образованието и повишаване на информираността сред младежите относно устойчивото потребление (97 %).

Вицепрезидентът на ЕИБ  Лиляна Павлова заяви: „Ясно е, че голямо мнозинство от хората в България са привърженици на по-строги мерки и инструменти, като например по-чисти енергийни източници, които да им помогнат в борбата с изменението на климата. COP 26 - срещата на върха по въпросите на климата, подсилва нашата решимост да увеличим усилията си и да ускорим екологичния преход, който е справедлив и не пренебрегва никого. Ние сме Европейската климатична банка и  ролята на ЕИБ е да финансира проекти за чиста енергия, за пестене на енергия и решения за устойчива мобилност и иновации, които помагат за ограничаване на ръста на средната температура до 1,5°C или по-малко.”