59% от енергията в България се произвежда от ТЕЦ

Ралица Русинова
Достигане на дял от 16% на възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ в общото крайно потребление на енергия и намаляване на вредните емисии от централите и топлофикациите са част от целите, които правителството трябва да изпълни  в рамките на следващите десет години. Това каза зам. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова на ежегодния Български икономически форум.
Целите, които България трябва да изпълни до 2020 г. са:
20% намаляване на вредни парникови газове
20% дял на възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ в общото крайно потребление на енергия
20% спестяване на енергия.
На форума бяха анонсирани и алтернативни проекти, предвидени в програмата на правителството. Това са изграждане на газова между системна връзка, свързваща  България с газопровода Турция – Гърция – Италия; газопровод България – Румъния (Русе - Гюргево); газова връзка до Сърбия – Димитровград-Дупница-Ниш.
Очаква се още след 2010 година находище „Галата” да бъде преобразуване с газово хранилище с обем поетапно от 250 – 400 – 800 млн. куб. м.
Веселина Григорова от Икономическия институт към БАН подчерта огромната необходимост от инвестиции във ВЕИ. В България делът на ВЕИ е три пъти по-ниско от този на ЕС-37.
Приоритетни до 2010 г. в портфейла на ВЕИ са водните ресурси, биомасата и особено био горивата, а към 2015 – вятърната, слънчевата и гео термалната енергия. Инвестициите трябва да следват и обезпечават именно тези структурни тенденции, увери Григорова.
В България 59% от енергията се произвежда от ТЕЦ, 34% от АЕЦ, от ВЕЦ  - 7%. И в централните и източните европейски страни повече от 50%  от електропроизводството се получава от топлоелектрически централи. Изключение правят само Словакия и Словения, в които приоритет има електропроизводство от атомни централи.
Енергийна зависимост на България от внос на енергийни ресурси не показва тенденция за съществено изменение.
Основните проблеми пред енергийната сигурност в България според експерта от БАН са липса на диверсификация, наличие само на едно хранилище за природен газ, липса на добре организирани и поддържани газови връзки със съседните на България страни. Григорова препоръча приемане на Национална програма за газификация.
В много развити страни вече се изучава енергиен мениджмънт. „За да няма фалове, трябва да имаме високо образовани и квалифицирани кадри. От това зависи енергийната ни сигурност”, допълни още икономистът.