6 препоръки от ЕК към България

Европейската комисия издаде днес шест препоръки за България за периода 2014-2015 година - да засили бюджетните мерки, да приеме дългосрочна пенсионна стратегия, да подобри ефективността на Агенцията по заетостта, да приеме Закона за училищното образование, да продължи подобряването на бизнес средата и да разшири реформата на енергийния сектор, съобщи пресслужбата на ЕК.

В препоръките на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2014 година и становището му относно Конвергентната програма на страната за 2014 година е посочено, че бюджетните планове на България съответстват на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Отношението дълг/БВП е доста под 60 процента и съгласно Конвергентната програма се очаква да нарасне слабо до 20,6 процента от БВП до края на програмния период. За периода 2014-2015 г. макроикономическият сценарий, на който се основават бюджетните прогнози в Конвергентната програма, е оптимистичен, като се очаква годишният растеж да достигне 2,1 на сто през 2014 г. и 2,6 на сто през 2015 г. спрямо съответно 1,7 на сто през 2014 г. и 2,0 на сто през 2015 г. съгласно прогнозата на Комисията от пролетта на 2014 г. Според прогнозата на Комисията отклонението на България от нейната средносрочна бюджетна цел през 2014 г. е по-голямо от разрешеното въз основа на временното отклонение, позволено за съвместно финансирани проекти, и изискваното връщане към средносрочната цел няма да бъде постигнато през 2015 г. Въз основа на оценката на Конвергентната програма за 2014 г. и прогнозата на комисията, извършена съгласно Регламент (ЕО) 1466/97, Съветът е на мнение, че съществува риск от отклонение от средносрочната цел през 2014-2015 г. В същото време спазването на данъчното законодателство и качеството на администрирането на данъците продължават да представляват основни предизвикателства пред България. Наличните оценки свидетелстват за значителен дял на сенчестата икономика, потвърден от данните за недекларирания труд в България, се казва в документа. Относително високи са административните разходи за събиране на приходите, както и разходите за спазване на изискванията при плащането на данъци. Въпреки редицата мерки, предприети в отговор на тези предизвикателства, България все още не разполага с напълно развита стратегия за спазване на данъчното законодателство, която да обхване дейността на всички приходни органи и да включва предварителен анализ на най-значимите рискове за събирането на данъци, оценка на вече предприетите мерки, включително мерките за опростяване, както и подобрен контрол. Комисията отбелязва, че през 2013 г. България е отстъпила от поетите ангажименти в областта на пенсионната реформа. Въведени бяха допълнителни схеми за ранно пенсиониране, а планираното годишно увеличение на законоустановената пенсионна възраст бе отложено. Не бе постигнат напредък по отношение на хармонизирането на пенсионната възраст за мъжете и жените и не бяха предприети стъпки за въвеждане на по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат злоупотребите. Населението на България е едно от най-бързо застаряващите в ЕС и този факт оказва отрицателно въздействие върху пазара на труда, върху потенциала за растеж на икономиката и върху възможностите за финансиране на нейната пенсионна система. Поради това България трябва да продължи реформата на пенсионната си система. България е изправена също така пред важни предизвикателства по отношение на рационализирането и управлението на болниците, сред които липсата на прозрачност във финансирането на болниците и недостатъчно добре развитите услуги за извънболнично лечение. Нещо повече, високото ниво на регламентирани и нерегламентирани плащания, поемани пряко от пациента, на практика изключва някои групи от населението от достъп до здравеопазване. Показателите за здравния статус са на незадоволително равнище в сравнение с другите държави членки на ЕС, което свидетелства за потенциалната необходимост от структурно по-високи бюджетни разходи за здравеопазване в бъдеще. През последните години неоптимално функциониращият пазар на труда намалява способността на икономиката да се приспособява и ограничава потенциала за растеж. Нивото на безработица се стабилизира през 2013 г., но броят на безработните младежи и дългосрочно безработните лица продължи да расте. В България делът на младите хора, които нито работят, нито учат или се обучават, е един от най-високите, което предполага остър недостиг на възможности за реализация и развитие на човешкия капитал. Отчетен бе твърде ограничен напредък в укрепването на капацитета на Агенцията по заетостта, се казва в становището. Документът се спира и на това, че България все още не е приела Закона за училищното образование, осигуряващ рамка за прилагане на необходимите задълбочени реформи на образователната система, включително модернизиране на учебните програми и подобряване на обучението на преподавателите. Необходимо е да се повиши качеството на професионалното образование и обучение в България, като същевременно то бъде по-добре интегрирано в общата образователна структура, за да се даде възможност за гъвкав преход между образователните подсектори, намали делът на преждевременно напусналите училище и подобри достъпът до учене през целия живот. От своя страна висшето образование продължава да не е в състояние да посреща адекватно потребностите на пазара на труда. Ниските стандарти за сертифициране на качеството допринасят за лошите резултати.
Брюксел е на мнение, че България се нуждае от координирана стратегия за реформа на публичната администрация с оглед повишаване на професионализма и независимостта на публичната администрация и нейните регулаторни агенции, включително от система за назначаване и възможности за професионалното развитие въз основа на качеството на работата на държавните служители, както и от ефективни структури за справяне с риска от корупция. Необходими са постоянни усилия за подобряване на бизнес средата като цяло. Към предизвикателствата спадат процедурите за получаване на разрешения и регистриране на дружества. Продължителността на производствата по несъстоятелност надхвърля три години, а нивото на възстановяване на вземанията е ниско. През 2013 г. бяха приети нови правила за просрочените плащания, които трябва да бъдат приложени. Разработването на услуги за електронно управление е в застой, a координацията за гарантиране на оперативната съвместимост на системите и създаване на единна точка за контакт е недостатъчна, като по този начин се ограничат усилията за увеличаване на прозрачността и намаляване на административната тежест. В областта на обществените поръчки липсва проста и кодифицирана правна рамка, в резултат на което сложната правна и регулаторна среда поражда несигурност за стопанските субекти. Независимостта на съдебната власт продължава да е основен проблем, влияещ върху бизнес средата в България. България предприе някои стъпки за справяне с корупцията, но цялостният напредък е ограничен и все още нестабилен, като са необходими по-последователни проверки и възпиращи санкции във връзка с конфликтите на интереси. Също така е нужно да се осигури по-добра координация между институциите за борба с корупцията, които да бъдат защитени от политическа намеса.
Конкуренцията в сектора на електроенергията и природния газ е все още слаба, според препоръките на ЕК.Факторите от особено значение за подобряване на функционирането на пазарите на енергия включват липсата на електроенергийна и газова борса и отсъствието на прозрачен пазар на едро. Свободният пазар на електроенергия е доминиран от един единствен доставчик, като неговият малък размер означава, че конкуренцията не може да изпълни функцията си за гарантиране на ефективността на разходите. Все още има какво да се желае по отношение на независимостта и ефективността на националния регулатор. Зависимостта от вноса от ограничен брой доставчици и липсата на развитие на инфраструктурата създават риск от прекъсване на доставките. За новия програмен период 2014-2020 г.бе предложен широкообхватен пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност, който да бъде финансиран от ЕС.

1. Да засили бюджетните мерки за 2014 г. в светлината на възникващите отклонения спрямо изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Да укрепи бюджетната стратегия през 2015 г., за да се гарантира постигането на средносрочната цел и нейното спазване през следващите години. Да осигури на новия фискален съвет необходимия му капацитет, за да може той да изпълни своя мандат. Да въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на изискванията.
2. Да приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система, като продължи планираното годишно увеличение на законоустановената пенсионна възраст и установи механизъм за обвързване на законоустановената пенсионна възраст с очакваната продължителност на живота в дългосрочен план, като същевременно премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране и въведе еднаква законоустановена пенсионна възраст за мъжете и за жените. Да осигури ефикасно предоставяне на здравно обслужване, включително чрез подобряване на прозрачността във финансирането на болниците, оптимизиране на болничната мрежа и развиване на възможностите за извънболнично лечение.
3. Да подобри ефективността на Агенцията по заетостта чрез разработване на система за мониторинг на изпълнението и по-добро насочване на усилията към най-уязвимите, като например нискоквалифицираните и възрастните работници, дългосрочно безработните лица и ромите. Да разшири обхвата и ефективността на активните политики по заетостта с цел повишаване на способността им да откриват работници с подходящ профил и да достигат до нерегистрираните млади хора, които нито работят, нито учат или се обучават, в съответствие с целите на Гаранцията за младежта. Да повиши ефективния обхват на обезщетенията за безработица и социалното подпомагане и техните връзки с мерките за активизиране.
4. Да приеме Закона за училищното образование и да продължи реформите в областта на професионалното и висшето образование, за да увеличи нивото и адекватността на уменията, придобити на всички равнища, като същевременно насърчава партньорствата между образователните институции и деловите среди с оглед резултатите да отговарят по-добре на потребностите на пазара на труда.
5. Да продължи подобряването на бизнес средата, най-вече за МСП, като намалява бюрокрацията, насърчава електронното управление, рационализира производствата при неплатежоспособност и прилага законодателството за просрочените плащания. Да подобри системата за възлагане на обществени поръчки чрез укрепване на административния капацитет и повишаване на предварителните проверки, извършвани от Агенцията по обществени поръчки, както и чрез предприемане на конкретни мерки за въвеждане на електронни обществени поръчки. Да подобри качеството и независимостта на съдебната система и да засили борбата срещу корупцията.
6. Да разшири реформата на енергийния сектор с оглед повишаване на конкуренцията, пазарната ефективност, прозрачността и енергийната ефективност, по-конкретно чрез премахване на пречките за навлизане на пазара, намаляване на дела на регулирания сегмент, увеличаване на усилията за създаване на прозрачен пазар на едро за електроенергия и природен газ, постепенно премахване на квотите и укрепване на независимостта и административния капацитет на енергийния регулатор. Да ускори проектите за междусистемни връзки със съседните държави членки и страни кандидатки, както и да укрепи капацитета за справяне с прекъсванията на доставките.