60 винени фестивала, но туризмът без стратегия

България има потенциал да бъде в пълния смисъл на думата винена дестинация заради хилядолетните традиции във винопроизводството, уникалната комбинация между много ресурси и виненият туризъм може да допълва всеки друг вид туризъм. Това каза Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти, по време на дискусия, посветена на фестивалите, в рамките на изложението "Ваканция и спа" в Интер експо център в София.

Само с влизането в ресторант и с отварянето на бутилка българско вино, ако ресторантът е бил така добър да го включи в листата си, вече се потапя туристът в ароматите на страната ни, илюстрира преживяването винен туризъм експертът.

По думите й обаче, това, което липсва както на винения туризъм, така и на туризма като цяло в България, е дългосрочната и последователна стратегия. Тя посочи, че вече съседни държави като Република Северна Македония и Сърбия ни изпреварват с имиджа на винени дестинации и напомни, че Франция и Италия са развили този туризъм заради последователното комуникиране на бранда винена страна, което липсва на България. По думите й, към момента това се прави от бизнеса, от асоциациите, от общините, но липсва излъчването на бранда България.

Пред журналисти тя уточни, че фестивалните събития, свързани с българското вино, са около 60 и те следват логиката на производството му, като само в един месец от годината няма подобни прояви. Същевременно, експертът изтъкна, че няма статистически данни за броя на посетителите и за евентуалните приходи от този сегмент на туризма, но наблюденията на Екатерина Христова показват, че те се посещават повече от българи. Липсва и национална стратегия за развитие на този вид туризъм.

На държавно ниво с бавни стъпки се случват някакви неща, миналата година започнахме разговор с Министерствата на земеделието и на туризма да се направи реална стратегия за развитие на винените региони като винен туризъм. В страната има два основни винени региона, пет лозаро-винарски региона, 12 винено-кулинарни маршрути и 9 организации за управление на туристическите райони и още куп странни районирания, които помежду си не кореспондират, коментира експертът.

Говорейки за винен туризъм, тя посочи като добър пример в това отношение Испания. Държавата в края на осемдесетте години преобръща маркетинговата си стратегия и от страна, която както и България, се рекламира като нискобюджетна туристическа дестинация, започва да се представя с няколко основни неща – култура, история, вино и кулинария, разказа експертът. По думите й,  този подход успешно може да се приложи и в България, като допълни, че това преминава през дългосрочна стратегия.  

Две години се борим да имаме зимен фестивал в България, не можем да намерим една от трите общини в България, която да го подкрепи, въпреки че поемаме цялата организация, разказа Стефан Еленков от "Фест тийм" (Fest Team), който говори и за връзката между музикалните фестивали и туризма.

Сред откроените от него проблеми бе този с необоснованото увеличение на цените на нощувки в местата, където се провеждат такива събития. Еленков разказа за неприятния, по думите му, опит с дестинация Велинград, където по време на фестивал, организиран от компанията, цените "стават двойни и тройни, че дори и четворни", което отблъсква голяма част от посетителите на събитието. Той обясни, че разговорите с представителите на местни организации на хотелиерите да се работи в интерес на всички страни не са дали резултат.

Този проблем в западните държави е решен с изместването на по-големите фестивали, които се посещават от 50 000 – 80 000 души, извън по-големите градове, около малки села - на големи поляни, където се организират места за къмпингуване.

Може би в България също ще стигнем до този момент, когато ще спрем да разчитаме на хотелиерите да настаняват гостите ни, а ще си създадем собствени зони, които да поемат това настаняване, каза Еленков. БТА